Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

Какво означава глобален корпоративен данък от 15%?

От /Публикувано: 07/06/2021/Категории: Данъци, ЗКПО/

На 05.06.2021 г. финансовите министри на страните от G7 постигнаха неформално споразумение за въвеждане на глобален корпоративен данък от 15%. Тази мярка идва на фона на поредните новини за избягване на данъчно облагане от страна на технологични гиганти. Разбира се, има въпросителни пред една подобна реформа както и много време докато такава бъде въведена. Все пак тя заслужава своето място в блога на Tax Monkey.

Какъв е проблемът с текущото корпоративно облагане?

Определянето на данъци, дори в рамките на Европейския съюз, до голяма степен е израз на суверенитета на отделните държави. Говорейки за корпоративен данък, всяка държава може сама да определи по какъв точно начин облага местни компании. Това в реалността довежда до огромна разлика в данъчната тежест – от 0% в някои държави до над 30% в други. С времето някои държави, например Ирландия, установяват, че данъчната политика има отношение не само към вътрешната икономика на страната, но може да бъде лост за привличане на чуждестранни компании. Технологичните гиганти регистрират свои компании в офшорни зони именно заради ниския данък. Самата държава не печели нищо или почти нищо от данъка, но печели малко от ежегодни административни такси и други услуги. За компанията обаче административните разходи за пренебрежителни на фона на спестените данъци. Така свободата за самостоятелно определяне на данъчни ставки се превръща в политика на данъчната оптимизация. Компании, които нямат нищо общо с дадена държава, плащат данъците си в нея докато успоредно с това продават продуктите си на пазари на други държави.

Пример за избягване на корпоративно облагане

Обикновено практики на големите компании е да прехвърлят печалбата в друга държава със спорни сделки. Те често са свързани с управление на интелектуална собственост. Компания А е регистрирана в България и продава продукти на местния пазар. Тя прави печалба на година около 10 милиона лева. При тази хипотеза, корпоративният данък ще бъде 10% или 1 милион лева. Компанията обаче плаща на Компания Б, регистрирана в друга държава, 10 милиона лева такса за използване на нейната търговска марка. По този начин в края на годината Компания А не е направила никаква печалба на хартия и дължи 0 лева данък.

Как проблемът се решава в момента?

Към момента страните прилагат два метода за избягване на тази практика:

  1. Принуждаване на компаниите да плащат данък в страната, в която извършват дейност;
  2. Международни данъчни спогодби.

Принуждаване за плащане на местен данък

Въпреки наличните дупки в международните правила, някои държави все пак решават да обложат с данъци местната печалба на съответните компании. Те не признават сделките, с които печалбата се “изнася” извън държавата, защото ги считат за фиктивни. Това често налага дълги съдебни спорове, които не винаги приключват с решение в интерес на съответната държава. Поради това и тази мярка далеч не е достатъчно ефективна.

Международно данъчни спогодби

Данъчните спогодби са международни договори, с които две държави определят правила за международно данъчно облагане помежду си. България има десетки такива спогодби. Те защитават интересите на всяка от страните по взаимноизгоден начин и могат да послужат за определяне на конкретни данъчни ставки с международен аспект. Проблемът на спогодбите е, че за сключването им е необходима волята и на двете държави. Данъчните юрисдикции с преференциални данъчни режими, които печелят то това просто нямат стимула да сключат подобна спогодба.

Какво означава глобален корпоративен данък?

Глобален корпоративен данък би означавало минимална данъчна ставка на този или алтернативен данък, която да е валидна за определени страни. Предложената ог G7 е 15%. Това не значи, че страните, които прилагат по-големи ставки, ще трябва да ги намалят. Обратното обаче е вярно – страните с по-нисък данък от 15% ще трябва да го увеличат до тази ставка.

Как би се въвел глобален корпоративен данък?

За страни като България въвеждането на минимална ставка то 15% би довело до значителни промени (50% увеличаване на данъка). Това би създало допълнителна данъчна тежест за местни компании. Вероятно няма да се приложи просто ставка на глобален корпоративен данък, ами ще бъде избран някой от следните механизми:

  1. Схема, подобна на данъка при източника, при която действителната печалба на една компания да се облага в съответната държава при незачитане на определени сделки по изнасяне на печалбата;
  2. Въвеждане на данък от 15% единствено за компании, по-голямата част от доходите на които идват от единични свързани предприятия в чужбина;
  3. Разширяване на черните списъци с офшорни зони и допълнителни рестрикции за транзакции с такива.

Каква би била реакцията на големите компании?

Някои технологични компании приветстват подобна мярка. В момента в световен мащаб всичко големи компании на практика прибягват до някаква форма на данъчна оптимизация. Това е така, защото ниските данъци за една компаният създават конкуретно предимство за нея спрямо друга. Ефектът от това е, че все повече компании регистрират свои дружества в офшорни зони.

Доколко подобна реакция е искрена не може да се каже. Вероятно големите компании ще преминат постепенно към друга форма на избягване на данъци, различна от сделките с интелектуална собственост. Изглежда обаче, че заявката на страните от G7 е за битка, която ще бъде водена и за напред във времето. В краткосрочен план обаче предстои да видим, на първо време, как ще бъде имплементиран изобщо глобален корпоративен данък.

Ако статията Ви е била полезна, споделете:

За автора:

Веселка Великова е автор на публикации за блога на Tax Monkey, интересува се от данъчно, търговско право, граждански и административен процес

Свържете се с нас

Благодарим за съобщението. Стараем се да отговаряме в рамките на един работен ден.
There was an error trying to send your message. Please try again later.

Още полезни статии