Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

Принципи на данъчна оптимизация с офшорна компания

От /Публикувано: 17/05/2021/Категории: Crypto, Данъци, ЗДДФЛ/

Офшорните компании най-често се свързват от хората с възможността за спестяване на данъци. Регистрацията и използването на офшорна компания наистина е способ за намаляване на данъчната тежест на иначе големи данъкоплатци. В този пост ще обясним основните принципи при използване на подобен механизъм за по-ниски данъци на крайните получатели – собствениците на компанията.

За навигация в съдържанието можете да ползвате следното съдържание:

Какво означава офшорна компания?

На първо място, е редно да дадем една кратка дефиниция на това какво представляват офшорните компании. Това са търговски дружества, регистрирани извън България в юрисдикция с по-добър данъчен режим от този в България. Освен за данъчна оптимизация, една офшорна компания може да се използва и за прикриване на действителен собственик, но това няма да бъде предмет на този материал.

Зоните с по-ниски данъци от България наричаме офшорни зони. Говорим за зони или юрисдикции, а не за отделни държави, защото в една рамките на една държава може да има зони с различно данъчно облагане. Примери за такива зони са щата Делауеър и британските острови в Ламанша. За да може една фирма да се счита за офшорна компания, юрисдикцията по нейната регистрация трябва да има:

  • Корпоративен данък под 10%;
  • Нулев данък дивидент или СИДДО с България.

Корпоративен данък

Корпоративният данък е данъкът, който се плаща върху печалбата на едно търговско дружество на годишна база. В България той е 10% и всъщност е изключително добър за бизнеса, особено в Европейския съюз. Офшорната зона най-често има нулев корпоративен данък или пък достатъчно висок необлагаем минимум на корпоративната печалба.

Данък дивидент

Печалбата, която едно търговско дружество прави, може да бъде разпределена в полза на неговите собственици. Разпределената печалба се нарича дивидент. Получателите на дивиденти, които са физически лица, дължат данък върху доходите си, а дивидентът е вид доход. У нас той се облага с данък от 5% дори и да е от чужда компания. Особеното при дивидента от офшорна компания е, че той е доход на местно лице с източник в чужбина. У нас той се облага с 5%, но може да подлежи на облагане и в чужбина. Затова данъкът върху дивидентите на чуждестранни лица в офшорната зона е изключително важен.

Данъчна оптимизация с офшорна компания

За да бъде налице данъчна оптимизация, трябва да има два различни режима на данъчно облагане, единият от които да бъде преференциален спрямо другия. Преминаването от по-неизгодния към по-изгодния режим е същността на оптимизацията.

Какъв е данъчният режим за дивиденти в България?

За да се изплати дивидент, дружеството трябва да е реализирало печалба. Тя се облага с корпоративен данък от 10%. Остатъкът от 90% след данъчно облагане може да бъде разпределен в полза на съдружниците или едноличния собственик на капитала. Те дължат данък от 5% върху сумата, която получават като дивидент. Така общият разход за получаване на дивидент е 14,5% (10% корпоративен данък и 5% данък дивидент върху остатъка от 90%).

В България сме свикнали да гледане на данъчните ставки като на нещо фиксирано. Без значение от размера на печалбата, която една компания прави, данъкът винаги е 10%. В много юрисдикции обаче това не е така и се прилага прогресивен данък. Обикновено колкото по-малка е компанията, толкова по-големи облекчения получава. 

Преференциални режими

За да бъде един режим с офшорна компания преференциален, трябва окончателният разход от получаване на дивидент да бъде по-нисък от 14,5%. По-важно е офшорната зона да има нисък корпоративен данък, тъй като офшорната компания подлежи на облагане в юрисдикцията, в която е регистрирана. Това е при липса на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, която да регламентира друго. 

На следващо място офшорната юрисдикция трябва да има и нисък данък дивидент за чужди лица, който се удържа при източника. Най-често говорим дори за нулев данък. Възможно е обаче да има и СИДДО, която да поставя таван на данъка върху дивиденти, които се удърджат в България и съответната юрисдикция. Такава спогодба България има, например, със Сингапур. Тя урежда максимален данък дивидент в размер на 5%.

Как работи данъчната оптимизация с офшорна компания?

Можем да вземем пример с конкретна офшорна юрисдикция. Една такава спрямо България е Хонг Конг. В Хонг Конг няма данък дивидент,  корпоративният данък е 7,5%. Това означава, че, ако български гражданин има фирма в Хонг Конг, той може да получи 92,5% от печалбата. Върху тях ще плати данък-дивидент в България, която е в размер на 5%. Така общият разход ще бъде малко над 12%. Ако компанията беше българска, общите разходи щяха да бъдат 14,5%. Така ефективно се спестява почти 2,5% данък от печалбата, която фирмата е реализирала.

Други разходи при регистрация и управление

Данъците, макар и важни, са само един от разходите по управлението на компания. Има и други фактори, които трябва да се вземат предвид. Те могат да бъдат свързани с такси за регистрация, административна тежест, цена за счетоводно обслужване и други такси. Съществуват не само в офшорните зони, но и в България, затова ще ги разгледаме отделно.

Други разходи и тежести за България

Една потенциална голяма тежест върху бизнеса в България са осигуровките. Те обаче са по-скоро пречка пред оптимизирането на данъци за по-малки компании, за които така или иначе схемата с регистрация на чуждестранна компания трудно ще бъде изгодна. Предимство на България са сравнително ниските такси за счетоводно обслужване както и тези за първоначална регистрация.

Други разходи и тежести в офшорните зони

Тъй като офшорните зони привличат бизнеси с ниските си данъци, те трябва да печелят от друго. Това друго често са високи такси за регистрация или изисквания за назначаване на местни лица като директори, които получават и възнаграждение. Така, например, в Сингапур има изискване за назначаване на местно лице на определена длъжност в компанията (секретар). Ето най-честите допълнителни разходи при офшорни компании:

  1. Високи такси за регистрация на офшорна компания;
  2. Скъпо счетоводно обслужване;
  3. Банкови транзакционни такси за международни преводи;
  4. Необходимост от формално назначаване на местни лица в компанията. 

Потенциални проблеми при регистрация на офшорна компания

Част от потенциалните проблеми засегнахме в предходния параграф, но в края на материала ще обърнем внимание и на други два съществени такива:

  1. Разкриването на банкова сметка;
  2. Черният списък на ЕС

Разкриване на банкова сметка

Отварянето на банкова сметка на офшорна компания често е много сложно и отнема повече време от регистрацията на самата компания. Основен риск тук е, че предвидимостта на този процес е ниска, защото регулациите и вътрешните практики на банките се променят често. Понякога разкриването на сметка може да продължи и над 1 година.

Черен списък с юрисдикции на ЕС

На ниво Европейски съюз се правят усилия за избягване на схеми, свързани с регистрацията на офшорни компании. Проблемът с офшорните юрисдикции е, че, предлагайки преференциални данъци, те лишават страните в съюза изобщо от важния приход, формиран от корпоративния данък. 

ЕС поддържа различни списъци с офшорни зони като най-сериозните рестрикции се прилагат по отношение на държавите и юрисдикциите в черния списък. Към момента страните-членки имат сериозна дискреция по отношение на мерките, които прилагат спрямо офшорните зони като понякога се стига дори до забрана за трансфер на средства.

Други материали от блога ни

 

Ако статията Ви е била полезна, споделете:

За автора:

Веселка Великова има интереси в областта на административното право и процес, както и в сферата на корпоративното данъчно облагане.

Свържете се с нас

Благодарим за съобщението. Стараем се да отговаряме в рамките на един работен ден.
There was an error trying to send your message. Please try again later.

Още полезни статии