Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666
info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666
Принципи на данъчна оптимизация с офшорна компания
Офшорните компании най-често се свързват от хората с възможността за спестяване на данъци. Регистрацията и използването на офшорна компания наистина е способ за намаляване на данъчната тежест на иначе големи данъкоплатци. В този пост ще обясним основните принципи при използване на подобен механизъм за по-ниски данъци на крайните получатели – собствениците на компанията.
За навигация в съдържанието можете да ползвате следното съдържание:
- Какво означава офшорна компания?
- Данъчна оптимизация с офшорна компания
- Други разходи при регистрация и управление
- Потенциални проблеми при регистрация на офшорна компания
Какво означава офшорна компания?
На първо място, е редно да дадем една кратка дефиниция на това какво представляват офшорните компании. Това са търговски дружества, регистрирани извън България в юрисдикция с по-добър данъчен режим от този в България. Освен за данъчна оптимизация, една офшорна компания може да се използва и за прикриване на действителен собственик, но това няма да бъде предмет на този материал.
Зоните с по-ниски данъци от България наричаме офшорни зони. Говорим за зони или юрисдикции, а не за отделни държави, защото в една рамките на една държава може да има зони с различно данъчно облагане. Примери за такива зони са щата Делауеър и британските острови в Ламанша. За да може една фирма да се счита за офшорна компания, юрисдикцията по нейната регистрация трябва да има:
- Корпоративен данък под 10%;
- Нулев данък дивидент или СИДДО с България.
Корпоративен данък
Корпоративният данък е данъкът, който се плаща върху печалбата на едно търговско дружество на годишна база. В България той е 10% и всъщност е изключително добър за бизнеса, особено в Европейския съюз. Офшорната зона най-често има нулев корпоративен данък или пък достатъчно висок необлагаем минимум на корпоративната печалба.
Данък дивидент
Печалбата, която едно търговско дружество прави, може да бъде разпределена в полза на неговите собственици. Разпределената печалба се нарича дивидент. Получателите на дивиденти, които са физически лица, дължат данък върху доходите си, а дивидентът е вид доход. У нас той се облага с данък от 5% дори и да е от чужда компания. Особеното при дивидента от офшорна компания е, че той е доход на местно лице с източник в чужбина. У нас той се облага с 5%, но може да подлежи на облагане и в чужбина. Затова данъкът върху дивидентите на чуждестранни лица в офшорната зона е изключително важен.
Данъчна оптимизация с офшорна компания
За да бъде налице данъчна оптимизация, трябва да има два различни режима на данъчно облагане, единият от които да бъде преференциален спрямо другия. Преминаването от по-неизгодния към по-изгодния режим е същността на оптимизацията.
Какъв е данъчният режим за дивиденти в България?
За да се изплати дивидент, дружеството трябва да е реализирало печалба. Тя се облага с корпоративен данък от 10%. Остатъкът от 90% след данъчно облагане може да бъде разпределен в полза на съдружниците или едноличния собственик на капитала. Те дължат данък от 5% върху сумата, която получават като дивидент. Така общият разход за получаване на дивидент е 14,5% (10% корпоративен данък и 5% данък дивидент върху остатъка от 90%).
В България сме свикнали да гледане на данъчните ставки като на нещо фиксирано. Без значение от размера на печалбата, която една компания прави, данъкът винаги е 10%. В много юрисдикции обаче това не е така и се прилага прогресивен данък. Обикновено колкото по-малка е компанията, толкова по-големи облекчения получава.
Преференциални режими
За да бъде един режим с офшорна компания преференциален, трябва окончателният разход от получаване на дивидент да бъде по-нисък от 14,5%. По-важно е офшорната зона да има нисък корпоративен данък, тъй като офшорната компания подлежи на облагане в юрисдикцията, в която е регистрирана. Това е при липса на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, която да регламентира друго.
На следващо място офшорната юрисдикция трябва да има и нисък данък дивидент за чужди лица, който се удържа при източника. Най-често говорим дори за нулев данък. Възможно е обаче да има и СИДДО, която да поставя таван на данъка върху дивиденти, които се удърджат в България и съответната юрисдикция. Такава спогодба България има, например, със Сингапур. Тя урежда максимален данък дивидент в размер на 5%.
Как работи данъчната оптимизация с офшорна компания?
Можем да вземем пример с конкретна офшорна юрисдикция. Една такава спрямо България е Хонг Конг. В Хонг Конг няма данък дивидент, корпоративният данък е 7,5%. Това означава, че, ако български гражданин има фирма в Хонг Конг, той може да получи 92,5% от печалбата. Върху тях ще плати данък-дивидент в България, която е в размер на 5%. Така общият разход ще бъде малко над 12%. Ако компанията беше българска, общите разходи щяха да бъдат 14,5%. Така ефективно се спестява почти 2,5% данък от печалбата, която фирмата е реализирала.
Други разходи при регистрация и управление
Данъците, макар и важни, са само един от разходите по управлението на компания. Има и други фактори, които трябва да се вземат предвид. Те могат да бъдат свързани с такси за регистрация, административна тежест, цена за счетоводно обслужване и други такси. Съществуват не само в офшорните зони, но и в България, затова ще ги разгледаме отделно.
Други разходи и тежести за България
Една потенциална голяма тежест върху бизнеса в България са осигуровките. Те обаче са по-скоро пречка пред оптимизирането на данъци за по-малки компании, за които така или иначе схемата с регистрация на чуждестранна компания трудно ще бъде изгодна. Предимство на България са сравнително ниските такси за счетоводно обслужване както и тези за първоначална регистрация.
Други разходи и тежести в офшорните зони
Тъй като офшорните зони привличат бизнеси с ниските си данъци, те трябва да печелят от друго. Това друго често са високи такси за регистрация или изисквания за назначаване на местни лица като директори, които получават и възнаграждение. Така, например, в Сингапур има изискване за назначаване на местно лице на определена длъжност в компанията (секретар). Ето най-честите допълнителни разходи при офшорни компании:
- Високи такси за регистрация на офшорна компания;
- Скъпо счетоводно обслужване;
- Банкови транзакционни такси за международни преводи;
- Необходимост от формално назначаване на местни лица в компанията.
Потенциални проблеми при регистрация на офшорна компания
Част от потенциалните проблеми засегнахме в предходния параграф, но в края на материала ще обърнем внимание и на други два съществени такива:
- Разкриването на банкова сметка;
- Черният списък на ЕС
Разкриване на банкова сметка
Отварянето на банкова сметка на офшорна компания често е много сложно и отнема повече време от регистрацията на самата компания. Основен риск тук е, че предвидимостта на този процес е ниска, защото регулациите и вътрешните практики на банките се променят често. Понякога разкриването на сметка може да продължи и над 1 година.
Черен списък с юрисдикции на ЕС
На ниво Европейски съюз се правят усилия за избягване на схеми, свързани с регистрацията на офшорни компании. Проблемът с офшорните юрисдикции е, че, предлагайки преференциални данъци, те лишават страните в съюза изобщо от важния приход, формиран от корпоративния данък.
ЕС поддържа различни списъци с офшорни зони като най-сериозните рестрикции се прилагат по отношение на държавите и юрисдикциите в черния списък. Към момента страните-членки имат сериозна дискреция по отношение на мерките, които прилагат спрямо офшорните зони като понякога се стига дори до забрана за трансфер на средства.
Други материали от блога ни
