Този наръчник за крипто данъци е изготвен от екипа на Tax Monkey. В него сме опитали да обобщим нашата експертиза по въпросите, свързани с данъчното облагане на доходи от крипто иконимиката.

За всякакви въпроси и забележки, свързани с наръчника, можете да се обръщате към нас на info@taxmonkey.bg или на +359 (0) 887345666.

Наръчник за за крипто данъци на Tax Monkey

Последна актуализация: 11.01.2022 г.

Съдържание:

Въведение

Данъчното облагане на печалбите от търговия с крипто активи и други инвестиционни инструменти се превърна в основен фокус на Tax Monkey от началото на 2021 г. Нашият екип разви много и продължава да развива знанията си по темата. При разширяващия се „adoption“ на крипто и блокчейн технологиите в България, започнахме ежеседмично да получаваме запитвания относно облагането на търговията с криптовалути. Написахме едно солидно количество статии, съществената част от които решихме да обединим в един наръчник за крипто данъци, който да актуализираме периодично.

Пред скоби ще извадим уточнението, че по всяка от темите по-долу можем да говорим и доста повече, но искахме все пак да направим нещо, което да бъде четимо и разбираемо. Много от хипотезите са опростени, някои вероятно прекалено много. Винаги съветваме да се правят срещи със специалисти по конкретни реални хипотези. Можете да се обръщате към Tax Monkey по всички данъчни въпроси, но счетоводител, или адвокат, на когото имате доверие, би могъл да предостави не по-малко адекватна помощ.

Какво са крипто активите от данъчна и счетоводна гледна точка според българското законодателство?

Данъчните закони в България, в частност ЗДДФЛ, ЗКПО и ЗДДС, не са писани или променяни специално за целите на крипто икономиката. Поради това в тях не можем да открием разпоредби за крипто активи изобщо. Това поставя данъчните органи и юристите пред необходимостта да приведат криптовалутите и други активи под някоя от наличните категории в закона. При липса на уредба на ниво ЕС всяка държава решава как да третира крипто активите сама.

Изключение от това правило е наднационалната уредба на ДДС. По отношение на прилагането на ДДС към сделктие с криптовалути вече има установена практика на съда на ЕС, която е важна и на която ще обърнем внимание към края на наръчника.

Крипто активите за данъчни цели

В България е залегнало становището, че по отношение на данъчното облагане на физически и юридически лица криптовалутите са финансови активи. Това становище е възприето и от Върховния административен съд в малкото решения, които разглеждат казуси, свързани с крипто.

НАП не прави разлика между fungible и non-fungible tokens, както и между security и utility токени. За момента всичко минава под една графа – финансови активи. Според нас третирането на криптовалутите по същия начин като NFT или токени, носещи различни права, е неправилно. Това обаче би имало значение единствено при спор с данъчните органи.

Важно уточнение е, че понятието „финансови активи“ използваме в контекста на данъчните закони. Криптовалутите не са финансови инструменти, нито ценни книги по смисъла на други закони.

Друга забележка е, че въпреки разбирането на НАП за NFT, е редно по отношение на тези токени да възприемем съвсем друг подход, когато те са обвързани с някаква форма на дигитално изкуство.

Крипто активите за счетоводни цели

При липса на изрична уредба най-доброто, което можем да предложим, са насоките на Комитета по разяснение на международните стандарти за финансово отчитане. Според тях криптовалутите следва да бъдат завеждани счетоводно по два начина:

  1. Материални запаси – за крипто активите, които се придобиват или държат със спекулативна цел, т.е. за продажба;
  2. Нематериали активи – в останалите случаи, каквито и да биха били те.

По отношение на валутите, които се продават на борси, следва да се прилага борсовата стойност към придобиването за нуждите на осчетоводяването. За останалите следва да се намери справедлива стойност, която може да се равнява на разходите за придобиване, било то при копаене, стейкване, airdrops или други способи за придобиване.

Разбира се, към момента крипто активите се държат основно със спекулативна и инвестиционна цел, т.е. с очакване, че стойността им ще се повиши. Все пак обаче няма практика те да бъдат заведени и като нематериални активи. От значение е, че амортизация на крипто активите не се извършва, но е възможна периодичната им преоценка на база разлика в пазарната стойност.

Дължими данъци при търговия с криптовалути и активи от физически и юридически лица

В България съществуват различни режими за данъчно облагане на физическите и юридическите лица. Физическите лица дължат данък върху дохода си, който зависи от неговия източник. Юридическите лица дължат корпоративен данък, който се формира на база на приходите и разходите, свързани с дейността на фирмата. Важно е правим разлика между данък върху доходите и такъв върху печалбата.

Дължими данъци от физически лица

Данъци се дължат върху печалбата от сделки с криптовалути и крипто активи. Както споменахме по-горе в наръчника, те се считат за финансови активи по смисъла на ЗДДФЛ. Съгласно закона с данък се облагат реализираните през данъчната година печалби от продажба или замяна на финансови активи.

Сделките, които могат да генерират печалба или загуба, са:

  1. Продажбата на активи;
  2. Замяна на активи.

Започваме с продажбата на активи срещу фиатни пари. За нуждите на личните ни данъци всеки актив, който придобием, има придобивна цена. Тя е цената на закупуването му, която можем да докажем документално. Придобивната цена може да бъде и 0 при airdrops, staking и копаене. Когато придобиваме еднотипни fungible активи в различни момент на различна цена, трябва да смятаме средна придобивна цена на единица от актива.

Пример:

  • 01.01.2021 закупени 2 ETH на цена от 2000 лв. (1000 BGN за 1 ETH);
  • 10.04.2021 закупени 3 ETH на цена от 6000 лв. (2000 BGN за 1 ETH);
  • 05.10.2021 закупени 2 ETH ба цена от 7000 лв. (3500 BGN за 1 ETH).

Тъй като етерите са еднотипни активи, можем да определим средна придобивна цена за 1 ETH на база общото количество, което сме закупили и общата придобивна цена. 7 ETH сме придобили за 15 000 лв., което прави 2143 лв. средна придобивна цена за 1 ETH.

Продажната цена е винаги точно определена при конкретната сделка. Тя се определя по два начина:

  1. Конкретната стойност при продажба срещу фиатни пари;
  2. Пазарната стойност на активите при замяна срещу друг актив.

Продължаваме горния пример:

  • На 05.11 е продаден 1 ETH за 4500 лв.
  • На 01.12 е продаден 1 ETH за 3000 ADA.

Това са две данъчни събития. И при двете взимаме средната придобивна цена, която имаме (2143 лв.) и я съпоставяне с продажната от конкретната сделка. На 05.11 сме реализирали печалба от 2357 лв. За сделката от 01.12 трябва да пресметнем цената на ETH и ADA на съответната борса, за да видим левовата равностойност на транзакцията. За 01.12 тя е 8000 лв. Това означава, че печалбата ни е 5857 лв. Общо за годината това прави печалба от 8214 лв. Това е данъчната ни основа при липса на други сделки.

Данъчно събитие ли е обръщането на един токен в друг?

Това е един от най-често задаваните ни въпроси. Становището на Tax Monkey е, че замяната е данъчно събитие по ЗДДФЛ. Законът говори за доходите от продажба и замяна на финансови активи. Това, което кара някои да се съмняват в облагането на замените е, че законът също така уточнява, че на облагане подлежи реализираната печалба. В чужди законодателства съществува обратното понятие – нереализирана печалба, която е необлагаема. В България обаче такава няма.

Приспада ли се загубата от печалбата?

Всички сделки с финансови активи, които се извършват през годината, се взимат в своята съвкупност, освен, ако не става въпрос за акции, търгувани на някои регулирани пазари, но това е друга тема. Доколкото сделките са извършени в периода 01 януари 31 декември, те се взимат като окончателен резултат и върху тях се дължи данък.

Загубата от предходни години обаче не се пренася към печалбата в настоящата. Интересува ни единствено данъчният период.

Какъв е размерът на дължимия данък?

Данъкът 10% от реализираната в рамките на календарната година печалба. Когато обсъждаме данъци, обикновено говорим за данъчна основа и данъчна ставка. Основата е сумата, която се облага с данък, а ставката е процентът на данъка, който изчисляваме.

При данъчна основа от 2000 лв. и данъчна ставка от 10% дължимият годишен данък е 200 лв.

Необходимо уточнение е, че търговията с криптовалути и тази с други финансови активи не формират отделни данъчни основи. Така например, финансовият резултат от търговия с акции се добавя или изважда (при загуба) от този, получен от търговията с крипто активи.

Дължими данъци от физически лица при извършване на стопанска дейност

Това е най-важният въпрос при данъчното облагане на физическите лица, който обаче няма прост отговор. По-горе говорихме за данъците върху доходите на физическите лица при продажба на финансови активи. Различно е обаче облагането на доходите, ако те са придобити в рамките на упражнявана от лицето стопанска дейност.

Основното, на което трябва да търсим отговор е кога една дейност е стопанска. Стопанска е дейността, която едно лице извършва по занятие. Екипът на Tax Monkey е от адвокати. Това означава, че правните консултации, които даваме в това си качество, са във връзка с упражняваната от всеки от нас стопанска дейност. Това се прилага обаче не само при услугите, ами и при стоките. Dropshipping-ът, например, е стопанска дейност. При криптовалутите е малко по-сложно да се определи коя дейност е стопанска. НАП изхожда от следния алгоритъм:

  1. Стопанска е дейност, която се извършва по занятие;
  2. Нещо се извършва по занятие, когато се извършва системно;
  3. Системно е всяко събитие, което се случва три или повече пъти в годината;
  4. Следвателно 3 и повече сделки с крипто на година са стопанска дейност.

Броят на сделки с крипто активи през годината за нас не е адекватен критерий. Почти никой, занимаващ се с крипто, колкото и любителски да го прави, не се ограничава до 3 сделки на година. Също така, крипто активите, бидейки много често fungible, могат да бъдат продавани многократно на малки части, което не важи за някои други стоки, за които аргументът за брой сделки може да важи.

Правен анализ на стопанската дейност

В тази част от наръчника ще наравим едно по-пространно правно изложение на аргументите ни за това, че търговията с крипто активи не е стопанска дейност. Ще се впуснем в едно пътуваме по различните закони, започвайки от ЗДДС.

Според чл. 3, ал. 2 от ЗДДС „независима икономическа дейност“ е:

  1. Независима икономическа дейност е дейността на … търговци и лица, предоставящи услуги …;
  2. Всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

В първата точка има две хипотези:

  1. Лицето да е търговец;
  2. Лицето да предоставя услуги.

Определението за търговец е дадено в Търговския закон. Съгласно чл. 1 от ТЗ търговец е лице, което извършва някоя от посочените в закона сделки (абсолютни търговски сделки) или лице, образувало предприятие, чиято дейност трябва да се води по търговски начин. Сред абсолютните търговски сделки няма такава, която да покрива търговията с крипто активи. Близка е търговията с ценни книги, но далеч не е идентична. Заслужава да се изследва и дали търговията с крипто в голям размер представлява образуване на предприятие. Понятието „предприятие“ е обяснено в Закона за счетоводството, който по никакъв начин не насочва към това, че сделките с крипто биха могли да се третират като такова.

По-интересна е частта за услугите. За нуждите на ЗДДС продажбата на крипто активи и криптовалути е финансова услуга. Това обаче е само за нуждите на орпеделянето й като освободена доставка по закона. Определението за финансова услуга е дадено в допълнителите разпоредби на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние. Няма да разводняваме материала и с това, а само ще кажем, че крипто сделките са много далече от финансови услуги по смисъла на ЗПФУР.

Интересна е и втората хипотеза на ЗДДС за дейност, „осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение“. НАП твърди, че дейност, извършвана повече от 3 пъти е такава, която се извършва редовно. Не че сме съгласни с това във връзка с крипто икономиката, но текстът на закона трябва да се анализира в неговата цялост. Не е достатъчно дейността да се извършва редовно или по занятие. За нея лицето трябва да получава възнаграждение. Печалбата от търговията с крипто не е възнаграждение. Да, тя е икономически изгодна понякога, но възнаграждението е плащане за услуга, каквото нямаме в случая.

За копаенето вече може да се направи аргумент за икономическа дейност предвид експлоатирането на техника, но затова по-късно.

Кои биха били адекватните критерии за извършване на стопанска дейност?

Тъй като твърдим, че НАП бърка в становището си за стопанска дейност, трябва да представим нашите аргументи за това. Част от тях изложихме в предходния параграф. Считаме обаче, че има и много по-адекватни критерии за преценка на това дали дейността е стопанска или не:

  • Наличие на доходи от друга дейност, която се извършва по занятие;
  • Характер на сделките (спекулативни или инвестиционни);
  • Отделяно време за извършване на дейността;
  • Способи за извличане на печалба;
  • Средства за извършване на дейността и разходи, свързани с нея.

Никой от тези критерии не е по-адекватен от този на броя сделки, но нашето мнение е, че те трябва да се разглеждат в своята съвкупност.

Безпорно за НАП е, че копаенето на криптовалути е стопанска дейност, тъй като е свързано с инвестирането в техника и нейното експлоатиране. Дори и тук могат да бъдат намерени изключение, особено сред хора, копаещи чрез личните си машини.

Диференциране на приходи на такива от продажба на активи и други – от стопанска дейност

Интересен за нас въпрос е дали търговията на някои финансови активи може да се счете за стопанска дейност, докато успоредно с това по отношение на други активи тя остане просто продажба на финансови активи. За да бъде по-ясно, ще дадем пример. Ако 1 BTC е закупен 2017 г. за 5000 лв. и е продаден през 2021 г. за 80 000 лв., тази сделка сама по себе си със сигурност ще бъде такава по управление на лично имущество. Ако обаче през 2021 г. съответното лице е напуснало работа и е реализирало още 500 делки, с които на практика се издържа, следва ли да се приеме, че продажбата на 1 BTC, направена преди години следва да се тълкува също като част от стопанската дейност на лицето.

Отговорът, според нас, е, че няма пречка част от сделките да бъдат декларирани като стопанска дейност, докато други да бъдат отнесени към тези по продажба или замяна на финансови активи. Тази възможност е интересна особено за финансови активи, които се третират по-благоприятно, когато се търгуват в рамките на стопанска дейност. Крипто активите не са такива, но пък акциите, търгувани на американски борси са.

Дължим данък при стопанска дейност

Данъкът върху доходите от стопанска дейност се изчислява на база печалбата от дейността. Т.е. данъчната основа е годишната печалба. Тя се изчислява на база разликата между приходи и разходи, които са свързани с дейността. Разходите трябва да бъдат и документално обосновани.

Данъчната ставка е 15% като по-големият проблем могат да бъдат осигуровките и регистрацията по ЗДДС, но повече за това по-надолу.

Данъци при крипто сделки от юридически лица

Юридическите лица или иначе казано фирмите дължат данък печалба. Той се формира на база разликата между всички свързани с дейността приходи и разходи, които са признати за данъчни цели. Основната разлика е, че физическите лица, когато не извършват стопанска дейност, дължат данък върху доходите си като разходите нямат значение.

При фирмите данъкът е върху печалбата. Това означава, че от нея могат да бъдат извадени разходи като транзакционни такси или пък такива за електроенергия при копаене. Всъщност копаенето е една от дейностите, за които си заслужава да се регистрира фирма.

Корпоративният данък, който фирмите плащат е 10% от реализираната печалба. Ако тази печалба бъде разпределена в полза на съдружниците или на едноличния собственик на фирмата, получателите дължат и данък дивидент – 5% от остатъка от печалбата след данъци.

На практика данъчната тежест е 14,5%. Към нея трябва да се одбавят и задължителни осигуровки за управителя. Такива се дължат поне в минимален размер (около 250 лв. на месец), освен ако управителят вече не е достигнал максималния осигурителен доход или пък е пенсионер.

Други разходи при управлението на фирма

Освен данъците и осигуровките, поддържането на фирма е свързано и с някои други разходи. Основен такъв е разходът за счетоводство. Осчетоводяването на крипто сделки и активи не е лесна задача, особено предвид факта, че българските софтуери не са пригодени за работа с такива активи. Извън чисто техническите проблеми, това означава просто по-високи цени на счетоводни услуги.

Особени случаи на данъчно облагане

В крипто икономиката особените случаи са твърде много. Тя се развива толкова бързо, че дори за нас е трудно да наваксваме. Колкото и да искаме този наръчник да бъде изчерпателен, не можем да разгледаме всички специфични хипотези, свързани с крипто активи. Избрали сме само някои.

Данъци при копаене (mining)

От правна гледна точка копаенето представлява отдаване под наем на изчислителна мощност (hash power). Това важи особено за ситуациите, в които се копае в mining pool, както е в огромната част от случаите. В тази връзка има два начина да тълкуваме доходите от копаене:

  1. Такива от отдаване на имущество (хардуер) под наем;
  2. Такива от стопанска дейност, каквото е разбирането на НАП.

Становището на НАП има своите аргументи. Агенцията изхожда от това, че копаенето е свързано с експлоатиране на специална техника, която се закупува изрично за целта. Експлоатирането е с цел получаване на някаква икономическа облага – съответните токени. Това прави дейността стопанска.

На този етап вече има формирана съдебна практика, която подкрепя становището на НАП, че по-скоро става въпрос за стопанска дейност, а не за наемни правоотношения. Практиката е свързана повече с прилагането на ЗДДС, но все пак има отношение и към третирането на доходите.

Въпреки, че има аргументи и за това, че доходите са от наем, по-сигурно в момента е да се приеме, че дейността е стопанска. Токените се получават като възнаграждение срещу предоставена услуга.

Как да третираме изкопаното като актив?

Когато копаем, получаваме доходи в натура. Това означава, че тези доходи трябва да бъдат остойностени в български лева към момента на получаването им. Когато токените са борсови, цената лесно може да се определи, дори и при различни стойности на различните борси.

Има обаче случаи, в които токените все още нямат формирана пазарна цена. В този случай, стриктно погледнато, те би трябвало да се остойностят спрямо разходите, които даденият копач е имал при копаенето. На практика това е много сложно и би могло да се приеме, че токените имат стойност, която е близка до нулата.

При последващото продаване на тези токени обаче, те ще действителна продажна цена, която може да бъде пресметната в български лева. Ако приемем, че стойността на токените, които не се търгуват на борса и нямат пазарна цена е 0, то при продажбата им цялата продажна цена ще формира печалба, която ще се облага с данък от 15%.

Данъци при staking

И тук се налага да разделим доходите на такива на физически лица и корпоративни.

Данъци при стейкинг за физически лица

Според нас в Tax Monkey доходите от стейкинг не могат да бъдат приети за такива от стопанска дейност. Тук няма насрещна услуга (предоставяне на изчислителна мощност) и добивите нямат характера на възнаграждение.

Нашата позиция е, че придобитото то стейкинг не е и лихва по смисъла на ЗДДФЛ и ЗКПО. Физическите лица следва да се облагат с данък едва когато се разпореждат с токените, придобити от стейкинг. Самият стейкинг не следва да се счита за данъчно събитие, но за нуждите на бъдещи такива придобивната цена на токените ще бъде 0 лв.

Данъци при стейкинг за фирми

При фирмите е по-различно. Още се получаването на токените, те следва да ги запишат като актив (материален запас или нематериален актив). Каква точно стойност следва да се използва сме посочили по-горе в наръчника.

Това води до незабавно увеличаване на финансовия резултат и респективно на годишния корпоративен данък.

Стейкингът е сред дейностите, които е по-добре да се извършват от физически лица в лично качество.

Получаване на заплата и плащания в крипто

В тази част от наръчника ще разгледаме възможностите за получаване на плащания в крипто. Започваме с това, че съгласно българското законодателство заплата по трудов договор може да се плаща само във фиатни пари. Това остава следните възможности:

  1. Заплата в крипто от чужда компания;
  2. Получаване на плащания в крипто по граждански договор

Заплата в крипто от чужда компания

Плащанията в криптовалути по-често идват от чужди компании и обикновено става въпрос за заплащане в стейбъл койни. Погледнато формално, при тази ситуация чуждата компания – работодател трябва да се регистрира като осигурител в България и да удържа и заплаща данъци и осигуровки.

На практика това никога не се случва, защото процедурата е твърде бюрократична. Чуждите фирми в общи линии очакват местни служители да се грижат сами за данъците и административна тежест в работата. Това оставя следните опции:

  1. Регистрация като самоосигуряващо се лице;
  2. Извършване на дейността чрез фирма.

И двата варианта са приемливи като регистрацията като самоосигуряващо се лице е препоръчителна за доходи, които надхвърлят значително максималния осигурителен доход за страната. Неприятното е необходимостта от ДДС регистрация, когато фирмата, явяваща се възложител (работодателят) е базирана в ЕС. За това обаче по-късно.

Плащания в крипто по граждански договор

Ограниченията, които българското законодателство въвежда за плащанията по трудов договор, не се отнасят за гражданските договори. Преди да продължим с темата, даваме едно съвсем кратко разграничение на двата типа договори:

  1. Трудовият договор се сключва по правилата на Кодекса на труда между работодател и служител и при него се дължи полагане на труд;
  2. Гражданският договор се сключва по правилата на ЗЗД между възложител и изпълнител и при него се дължи резултат.

При гражданския договор също се дължат данъци и осигуровки. Има различни хипотези:

  1. При възложител юридическо лице и изпълнител физическо лице, осигуровки и данъци се удържат и плащат от възложителя;
  2. При възложител физическо лице и изпълнител физическо лице, осигуровки и данъци се плащат от изпълнителя;
  3. При изпълнител юридическо или самоосигуряващо се лице, отново осигуровки и данъци се поемат от изпълнителя.

Изпълнителите, които трябва да заплащат за своя сметка осигуровки, се регистрират като самоосигуряващи се лица – такива, упражняващи свободна професия. За целта се прави регистрация в регистър БУЛСТАТ и в НАП.

Плащанията в крипто се остойностяват (конвертират) в български лева към момента на получаването им. Те формират осигурителен доход и данъчна основа от стопанска дейност. Ето един съвсем прост алгоритъм за изчисляване на данъци и осигуровки:

  1. Годишният доход от дейността се намалява с 25% нормативно признати разходи за самоосигуряващи се лица;
  2. Така получената сума се разделя на месеци, за да се получи средномесечен осигурителен доход.
  3. Въз основа на така получения доход се дължат осигуровки. Обикновено част от тях се плаща предварително всеки месец и има доплащане с годишната данъчна декларация;
  4. Осигурителните вноски се изваждат от получения годишен доход след приспадане на нормативно признатите разходи.
  5. Така получената сума е годишният облагаем доход, върху който се дължи данък от 10%.

Данъчно третиране на заемите в крипто

Когато говорим за заеми в крипто, обикновен остава въпрос за възможността за избягване на заеми чрез така наречените вечни заеми – “perpetual loans”. Изхожда се от това, че полученото в заем не е доход и това позволява отлагане до неопределен момент във времето на плащането на данъци. Ето как работи алгоритъмът на perpetual loans с обезпечение в крипто:

  1. Залагат се част от активите в портфолиото като обезпечение по заем в стейбъл койни;
  2. Стейбъл койните се обръщат във фиатни пари и се харчат;
  3. Когато дойде момента за връщане заема, се тегли нов заем, обезпечен с друга част от портфолиото. Този заем е по-голям. С него се погасява стария и остатъкът се обръща отново в стейбъл койни.
  4. Теги се нов по-голям заем за погасяване на предходния.

По този начин всеки следващ заем е по-голям от предходния. Възможно е докато обемът на портфолиото позволява да се теглят все по-високи заеми. Този подход позволява на заемополучателя да разполага с пари за харчене без да дължи данък. Това решение обаче е временно, защото данъчно събитие в крайна сметка ще настъпи когато съответният заем се погаси, било чрез осребряване на обезпечението, било чрездруги средства, които не идват от нов заем.

Колкото и вечни да бъдат, заемите приключват в даден момент. Друга особеност е, че предоставени или получени заеми над определен размер се декларират в данъчната декларация и това не трябва да се пренебрегва.

Leverage трейдинг на крипто

Когато говорим за leverage trading (търговия с ливъридж) с крипто, визираме възможността, която някои борси дават да се инвестира в крипто активи в многократко по-големи средства от разполагаемите. Leverate trading-ът работи по следния начин:

  1. На 01.01.2022 г. разполагаме с $ 3500, които са достатъчни за закупуване на 1 ETH.
  2. Заемаме на заем от борсата $ 31 500, за да закупим общо 10 ETH.
  3. Продаваме активите с печалба или загуба, която е 10 пъти по-голяма от тази, която бихме имали без ливъридж.

В този случай имаме заедм от $ 31 500, който обаче се погасява с продажбата на съответните активи. Обикновено това са short-term сделки. За данъчни цели това, че активите са купени със заето средства, няма особено значение. Те имат своята придобивна и продажна цена, на база която се определя финансовият резултат от сделката.

Шортване на крипто (crypto short selling)

Данъчното облагане на печалби от шортване е различно от това на доходите от стандартни крипто сделки. Причината е, че алгоритъмът на short sales е твърде различен спрямо този на обикновения трейдинг. Ето какви сделки участва в механизма едно шортване и как те се отнасят към данъчното облагане:

  1. Заемане на един токен от борсата (заемът не е данъчно събитие);
  2. Продажба на токена на пазарна цена (продажната цена е същата като придобивната и няма печалба на този етап);
  3. Купуване на същия токен на по-ниска цена (закупуването на крипто не данъчно събитие);
  4. Погасяване на заема

Печалбата се реализира при погасяването на заема, но тук нямаме „продажба или замяна“ на финансов актив, както изисква разпоредбата на ЗДДФЛ. Имаме прехвърляне на актив, но не в рамките на продажба или замяна, а в рамките на връщането на заем.

Доходът по-скоро следва да се квалифицира като такъв от категорията на „другите“ доходи по чл. 35 от ЗДДФЛ. Данъкът отново е 10%, но се описва в различна част от данъчната декларация. Допълнително, ако НАП решат да правят ревизия за такъв тип доход Save , би било истинско предизвикателство за инспекторите да съставят коректен и аргументиран ревизионен акт.

Данъчно облагане на печалби от NFT

Всички токени, които са уникални (non-fungible), е трудно да вкараме в една категория. Това е така, защото NFT могат да имат много различни свойства. В наръчника решихме да разделим тези токени на следните категории:

  1. NFT за дигитално изкуство;
  2. Gaming и utility tokens

Отдолу ще обобщим нашето виждаме за тези две категории токени, а за напред е вероятно да разширим тази част от наръчника.

NFT за дигитално изкуство

Създаването на едно дигитално изображение от артист чисто правно не се различава драстично от създаването на физическо изображение от художник. Артистите, които правят дигитално изкуство, било то визуално, аудио или аудиовизуално, могат да третират доходите си от продадени NFT-та, свързани с техни произведения, като такива от авторски произведения на изкуството. Това важи за първоначалните продажби (primary), но също и за доходите на автора от secondary sales.

При продажбата на авторски NFT-та има следните данъчни събития:

  1. Доход от продажба на произведение на изкуството от неговия автор, който се получава в натура (крипто, най-често ETH);
  2. Евентуален доход от последващата продажба на крипто актива, получен при продажбата на NFT-то.

Данъкът по т. 1 е 10% при нормативно признати разходи от 40%, т.е. ефективно 6%. По т. 2 данъкът е 10% без нормативно признати разходи. За него се прилагат общите правила, на които обърнахме внимание по-горе.

Необходими регистрации при продажба на авторски NFT

Продажбата на авторски произведения на изкуството представлява доход от упражняване на свободна професия (артист). Лицето, което генерира регулярен доход от свои NFT-та трябва да се регистрира като самоосигуряващо се лице на свободна професия в регистър БУЛСТАТ и НАП.

Данъкът върху доходите от упражняване на свободна професия се заплаща на тримесечна база, а доходът не е осигурителен. Това означава, че осигуровки трябва да се плащат единствено до размера на минималния осигурителен доход.

ДДС регистрация при търговия с NFT

Ако приемем, че продажбата на едно NFT всъщност е продажба на произведение на изкуството, то сделките биха били облагаеми доствки по смисъла на ЗДДС. Това би създало огромни затруднения за автора и много по-голяма данъчна и административна тежест. Логично изниква въпросът дали NFT не могат да се третират като финансови активи с цел избягване на ДДС. Отговорът е, че това не би било правилно, тъй като правата, които се прехвърлят в действителност са от друг характер. НАП обаче няма как да установи дали прехвърленият токен е NFT за произведение на изкуството или пък друг токен.

Вторични продажбни на NFT

Вторични са продажбите, които не се правят от автора, а от лице, което е придобило от него съответния token. Част от печалбата от тези продажби може да отива за автора, ако съответният smart contract го предвижда. Този доход за автора ще има характера на лицензионно възнаграждение. Продавачът обаче ще дължи данък върху печалбата, която е равна на разликата между придобивната и продажната цена на токена.

Utility и gaming NFT

В последно време все повече популярност набират NFT, които не са обвързани с изкуство, а намират друго практическо приложение. Често това са токени от различни игри, които се търгуват срещу печалба. Тези сделки можем да разглеждаме като такива с финансови активи, т.е. да стъпим върху разбирането на НАП. Това няма да бъде правилно, защото едно CryptoKitty или един Pega ot Pegaxy са изюключително далече от това да бъдат финансови активи. Те са по-скоро движими вещи, макар и с виртуален характер.

Въпреки горното, би било адекватно да използваме становището на НАП и да третираме NFT-тата именно като финансови активи. Това би било положително с оглед факта, че продажбата на финансови активи се счита за финансова услуга, която пък е освободена доставка по смисъла на ЗДДС. Това далеч не е така при движимите вещи.

Истината е, че всяко NFT трябва да се разглежда отделно, както и доходът, който се получава от него. Utility и gaming NFT-тата могат да дават доход не само от спекуалтивната им продажба, но често и от експлоатирането им. Така, например, един Pega от Pegaxy може да бъде даван на други играчи под наем срещу част от печалбата, която той генерира.

Други токени пък могат да бъдат stake-нати за генерирането на съвсем нов token, който да напълно нова пазарна стойност. Икономиката за NFT е необятна, затова, колкото и да не искаме да завършваме тази част по този начин, съветът ни е, ако развивате дейност с NFT, да се свържете с нас за съвет.

Способи за данъчна оптимизация при крипто сделки

Тук е важно да започнем с това, че данъчната оптимизация не означава укриване на данъци, ами търсене на варианти за законосъобразното им намаляване. В тази част от наръчника ще разгледаме три по-популярни начина за оптимизиране на данъци:

  1. Избягване на стопанска дейност;
  2. Преминаване към корпоративно облагане;
  3. Преместване в офшорна юрисдикция;
  4. Генериране на загуба в края на годината

По долу ще разгледаме накратко всеки от тези подходи.

Избягване на стопанска дейност

Към момента данъчният режим за облагане на доходи от сделки с криптовалути е най-оптимален, когато могат да бъдат считани за ходи от продажба на финансови активи без да бъдат считани за стопанска дейност. Основният подход за оптимизация на личните данъци в тази връзка би бил да се избягва категоризирането на дейността като такава от НАП.

Както обяснихме по-горе, следните фактори следва да се вземат предвид при преценка на това дали една дейност се извършва по занятие:

  1. Характера на сделките (спекулативен или инвестиционен);
  2. Наличието на друго занятие, което да се счита за основно;
  3. Интензитета на сделките;
  4. Инвестирането в техника, която да подпомага работата.

Повечето сделки, свързани с крипто, са спекулативни. Това важи в особена степен за замяната на един кой за друг, с изключение на стейбъл койните. Дейност, при която се купува актив, който се продава, когато стойността нарастне след определено време, би могла да се приеме за инвестиционна.

Ако лицето, получаващо доход от крипто, има друг основен доход, то е по-трудно да се направи аргумент, че този от крипто е по занятие. Това важи особено за трудовите договори на пълен работен ден.

Интензитетът на сделките, разбира се, е много важен. Не можем да приемем становището на НАП за повече от 3 сделки на година, но все пак поддържането им в малък обем е препоръчително.

Последната точка е относима най-вече към копаенето. Инвестирането в машини, които се използват за mining би било силен аргумент за считане на дейността за такава със стопански характер.

Преминаване към корпоративно облагане

Обикновено, когато обемът на дейността, свързана с крипто нарасне, е време да се замислим за упражняването й през фирма. Причината е, че, ако, така или иначе, дейността ще има стопански характер, е значително по-добре тя да се извършва през фирма, най-вече, за да се спестят осигуровки.

Важно е да се има предвид, че ситуация на преход към фирма е важно цялото портфолио (или поне голяма част от него) да премине към фирмата. Това е удачно да стане чрез апортна (непарична) вноска в капитала на търговско дружество. Основно предимство на този подход е, че апортът не е данъчно събитие.

Апорт може да бъде направен към нова или вече съществуваща фирма. В предмета на дейност на фирмата е добре да присъства и “търговия със собствени финансови инструменти и активи”. Това уточнение е важно, тъй като за данъчни цели се признават единствено разходи на фирмата, които са свързани с нейната дейност.

Преминаване към офшорна юрисдикция

Офшорните зони са юрисдикции, чиито данъчни режими могат да бъдат считани за преференциално спрямо българските. Най-често говорим за офшорни компании, т.е. За оптимизиране на корпоративното данъчно облагане. Когато се избира офшорна зона за регистрация на фирма, която ще действа с крипто, се гледат следните фактори:

  1. В съответната зона да няма корпоративен данък;
  2. Отсъствие на административна тежест при управление на фирмата;
  3. Crypto-friendly юрисдикции;
  4. Възможност за разкриване на банкова сметка.

В последно време по-трудната част от отварянето на офшорна компания не е самото дружество, а банковата сметка. Причина за това са все по стриктните AML правила в световен мащаб. Трябва задължително да се избягват юрисдикции, които са в черния или сивия списък на ЕС и предварително да се проучи дали възможните банки са склонни да приемат плащания от крипто борси.

Отварянето на офшорна компания може да бъде свързано и с чисто счетоводно и административно облекчение на бизнеса. Често офшорната компания е дъщерно дружество на местна фирма и целта не е спестяване на данъци, а намаляване на бюрокрацията.

Офшорни юрисдикции за лични финанси

Който се е интересувал повече от крипто данъци, не може да не е чел за липсата на данък върху крипто печалби в Португалия или пък необлагаемите минимуми в Германия и други държави.

България предлага един от най-благоприятните данъчни режими за доходи от крипто активи. Все пак обаче по света съществуват дори и по-добри. За да се използва един такъв режим обаче, не е достатъчно просто човек да се премести временно в съответната държава. Необходимо е той да стане нейно “местно лице”, а в повечето случаи и да изгуби този статус спрямо България. Тук не може да бъде изведено общо правило, което да обхване всички държави, но принципът е, че, за да стане tax resident на друга държава, български гражданин трябва реално и трайно да премести там центъра си на жизнени и икономически интереси.

Оптимизиране на данъци чрез генериране на загуба

Този подход е котраинтуитивен, но се прилага от години в търговията с акции. Работи, когато през годината е реализирана печалба от сделки (продажба или замени), а в края на годината стойността на портфолиото е намаляла, но без да има продажби. В тази ситуация, нереализираната загуба се реализира, т.е. токените, които са на загуба се продават за друг токен, след което се конвертират обратно веднага. По този начин се използва намаляването на стойността на портфолиото, за да компенсира реализирана печалба от предходни сделки.

Причината е, че, ако не бъде направена сделка с активите от портфолиото, които са на загуба, тази загуба няма да може да послужи за намаляване на печалбата. Ако обаче формално такава сделки бъде извършена, загубата за данъчни цели ще бъде съвсем реална и ще намали данъка.

Деклариране на данъци и отношения с НАП

В тази част на наръчника ще разгледаме как физическите и юридическите лица уреждат отношенията си с държавата във връзка с плащането на данъци. Ще обърнем внимание и на алгоритъма за проверки и ревизии от страна на НАП.

Деклариране и плащане на данъци за физически лица

По отношение на физическите лица има два различни пътя за деклариране на данъците спрямо произхода на дохода от крипто:

  1. Доход от продажба или замяна на финансови активи;
  2. Доход от стопанска дейност

И двата вида доходи се декларират с годишната данъчна декларация. Тя се подава обикновено до 30.04 на следващата година като е по-добре това да се направи не по-късно от 31.03, защото при ранно подаване и плащане на данъка, има възможност за ползване на данъчно облекчение.

Декларацията може да бъде подадена лично с ПИК от НАП, електронен подпис или чрез упълномощено лице. Такова обикновено е счетоводител.

Деклариране на доход от продажба или замяна на финансови активи

Доходите от продажба или замяна на финансови активи се декларират с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. За целта се използва Приложение 5, таблица 2 от декларацията.

Особеност на декларацията е, че в нея е предвидено да се посочват всички сделки, извършени с финансови активи през годината. При срявнително голям обем от сделки това е технически и практически невъзможно. Затова е удачно да бъде подадена обобщена информация, а като приложение към данъчната декларация да се сложи справка с всички транзакции.

Примерно попълнена Таблица 2 на Приложение 5

Деклариране на доходи от стопанска дейност

За нуждите на попълване на данъчната декларация това са доходи от стопанска дейност като нерегистриран едноличен търговец. Декларират се в Приложение 2 на декларацията.

Основното тук е, че от приходите могат да бъдат извадени разходите за дейността, тъй като на облагане подлежи печалбата, определена по правилата на ЗКПО. Важно е обаче разходите да бъдат свързани с дейността и документално обосновани.

Декларира ли се притежанието на крипто активи?

Притежанието на крипто активи не се декларира в данъчната декларация. Подобно деклариране е предвидено за акции и дялове в чужди компании, включително и търгувани на борсата, но не и за крипто активи. Дори и ако съответняит токен обективира право на собственост върху капитала на определено образувание или пък свързан с такова финансов инструмент (например SAFE), собствеността не се декларира.

Деклариране за юридически лица

Фирмите също подават данъчна декларация, но тя се попълва по реда на ЗКПО. Докато личната данъчна декларация може да се попълни и от самото задължено лице, при фирмената такава е важно да се използва счетоводител. Поради това няма да се спираме в детайли по процедурата за “годишно счетоводно приключване”. Ще резюмираме само, че приключването включва най-малко следните дейности:

  1. Данъчна декларация по ЗКПО към НАП;
  2. Декларация с данни към НСИ;
  3. Обявяване на годишен финансов отчет в Търговския регистър.

Проверки и ревизии от НАП

Когато в НАП възникне съмнение относно правилното деклариране на дължими данъци, агенцията може да направи проверка. Проверката бива два вида:

  1. Обикновена проверка;
  2. Ревизия

Данъчни и осигурителни задължения се установяват единствено с ревизионно производство. Такова често следва от обикновена проверка. Когато става въпрос за доходите на физическите лица, НАП обикновено работи кампанийно. Това означава, че се оповестява за напред кой сектор ще бъде проверяван и се дава определено време на потенциалните проверявани лица доброволно да отстранят евентуални несъответствия в данъчните си декларации.

Алгоритъмът на една ревизия преминава по следния начин:

  1. Често се започва с обикновена проверка, която установява вероятни нарушения;
  2. Следва ревизия, която започва с връчване на заповед;
  3. Ревизията има за цел проверката на доходи през определен период;
  4. Самата ревизия следва да приключи в определен срок, който често се удължава;
  5. Ревизията завършва с ревизионен доклад и ревизионен акт, който може да установи или не данъчни и осигурителни задължения;
  6. Ревизионният акт се обжалва по административен ред пред дирекция ОДОП на НАП;
  7. Решението по жалбата подлежи от своя страна на съдебен контрол.

Към момента на екипа на Tax Monkey не е известен случай на ревизия на крипто доходи. Все още няма и формирана съдебна практика по прилагането на данъчните закони за крипто активи извън тази за ЗДДС, за която ще стане въпрос по-долу.

Други данъчни проблеми, свързани с крипто

В тази предпоследна част от наръчника обръщаме внимание на някои въпроси, свързани с крипто, на които просто не успяхме да намерим удачно място по-горе. Това, че са на последно място, не означава, че не са важни. Дори напротив, някои от праграфите по-долу са изключително важни за личните и корпоративни финанси. Започваме с най-значимия въпрос.

Приложение на ЗДДС към крипто сделките

По този въпрос вече има практика на Съда на ЕС, както и на Върховния административен съд. За нуждите изобщо на европейското законодателство, а и в частност на българското, сделките с крипто активи следва да бъдат считани за доставки на финансови услуги. Най-важните изводи от това са следните:

  1. Върху сделките с крипто активи не следва да се начислява ДДС;
  2. Тези сделки обаче участват в оборота за задължителна регистрация по ЗДДС;
  3. Към сделките се прилага и механизма за обратно начисляване на ДДС на ЕС.

Важно е, че ЗДДС намира приложение към дейността на фирмите, а също и на физическите лица, осъществяващи стопанска дейност.

Сделките с крипто като освободени доставки

Изключително важно е това, че върху продажбата на крипто активи не следва да се начислява ДДС. Пряка последица от това обаче е и невъзможността за използване на данъчен кредит за разходи, които са свързани с крипто сделките. Това важи особено за закупуването на техника за копаене.

Задължителна регистрация по ЗДДС

Всяко данъчно задължено лице (фирма или физическо лице, извършващо стопанска дейност) трябва да се регистрира по ЗДДС, ако търгува с крипто активи при следните хипотези:

  1. Достигане на оборот от 50 000 лв. за 12 календарни месеца;
  2. Сделки с борси, които имат регистрация в ЕС.

Формално двете основания по ЗДДС са различни, но последиците при търговията с криптовалути и активи са сходни. На практика всяка стопанска дейност, която е свързана с крипто, ще премине през задължителна ДДС регистрация. По-удачно е тази регистрация да бъде направена доброволно и предварително.

Осигуровки при търговия с крипто

Както споменахме по-горе, ако доходът от търговия с крипто бъде счетен за такъв от стопанска дейност, то той се счита и за осигурителен доход. Той е второстепенен спрямо осигурителния доход, който се получава по трудов договор, но все пак, ако максималният осигурителен доход не е достигнат на друго основание, на годишна база ще трябва да се доплащат осигуровки.

Ако дейността се осъществява чрез фирма, нейният управител също подлежи на осигуряване:

  1. От фирмата при получаване на възнаграждение по договор за управление и контрол (приравнен на трудов договор);
  2. Като самоосигуряващо се лице, ако не са налице условията по предходната точка.

Ако доходът се счита за такъв от продажба или замяна на финансови активи, то той не се счита за осигурителен доход.

Теглене на фиатни пари от банкомати и плащане с крипто карти

В повечето случаи разбирането, че тегленето на фиатни пари от битомати е анонимно, е погрешно. В днешно време картовите транзакции са подчинени на строги правила и анонимност рядко се позволява.

В някои случаи следите на такива преводи се губят и когато съответните средства се използват за лична издръжка, рядко предизвикват внимание. Това обаче не означава, че те следва да се използват за укриване на данъци.

Дори и евентуални доходи да бъдат укрити успешно, един ден е възможно да се стигне до необходимостта от доказване на произход на средства, например, при покупка на жилище и автомобил.

Покупката на стока и услуга с криптовалута също е данъчно събитие, ако стойността на закупеното надвишава придобивната цена на съответните токени. На практика е налица замяна на динансов актив за нещо друго. Ако в рамките на тази сделка се реализира печалба, върху нея ще се дължи данък. Тук е важно да отбележим, че подобни сделки не могат да се изпозлват с цел именно избягване на данъчно облагане, т.е. придобиване на стока на много по-ниска цена от стойността на токените, за да се прехвърлят средства с нисък данък. За подобни ситуации НАП би могла да приложи правилата за трансферно ценообразуване.

Последици от укриване на данъци

Най-често срещаният въпрос, когато екипът ни дава консултации на тема крипто данъци, е какво ще се случи, ако укриване на доходи бъде установено в бъдещ момент. Тук е важно да посочим, че НАП може да ревизира доходи до 6 години назад спрямо ревизията. Евентуалните последици при установяване на недекларирани доходи са:

  1. Административно наказание (глоба);
  2. Задължение за плащане на данъци и осигуровки;
  3. Законна лихва за забава в размер до 30% от размера на задължението;
  4. Наказателна отговорност при умишлено укриване на данъци.

Винаги съветваме хората, които инвестират в крипто, да декларират доходите си своевременно. Данъчният режим в България за печалбите от крипто е твърде благоприятен, за да си заслужава риска от евентуалното му заобикаляне.

Заключение

За финал правим поглед напред с въпроса “какво ще се случва с данъчно облагане на крипто печалбите за напред”. Крипто икономиката се развива изключително динамично, а законите в най-добрия случай я следват с няколко стъпки назад. В момента в процес на приемане е регламент на ЕС, който да урежда дейността на крипто борисите в ЕС. Дори и още неприет, този регламент вече е недостатъчно актуален и това би била съдбата на всяко законодателство, свързано с крипто в близките години. Това означава, че законите, предназначение за уреждане на крипто икономиката, рядко ще бъдат точни до степен, която позволява тяхното директно прилагане.

Все пак обаче регулациите в крипто сектора са нещо необходимо. Към момента те касаят повече потребителски права и AML правила. Данъците остават на заден план. Това, което можем да очакваме в близко бъдеще, е развитието на данъчната и съдебна практика в България по различни въпроси, свързани с крипто данъците. Надяваме се екипът на Tax Monkey да бъде дори част от формирането на тази практика.

Част от информацията в този наръчник е именно плод на тълкуване на закона от страна нашия екип. Изводите, които правим, за нас са правилни, но това далеч не означава, че са обективно верни. Допустимо е за някои от становищата си да бъркаме и затова се стараем отвреме навреме на актуализираме този наръчник.

Ако имате забележки или критики към наръчника, ще се радваме да ги споделите с нас на info@taxmonkey.bg.