Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

Данъци при копаене на криптовалути

От /Публикувано: 22/04/2021/Категории: Crypto, Данъци/

Копаенето на криптовалута е явление, който няма адекватна аналогия в правото. Доколкото по въпроса изобщо съществува някаква практика на местно, че дори и на национално ниво, тя е твърде оскъдна. Темата на този блогпост е “данъци при копаене на криптовалути”, но ще отделим малко внимание и на правната страна на копаенето изобщо. Ако се интересувате конкретно от данъците, можете да се прехвърлите директно напред в материала.

  1. Копаенето на криптовалути според правото
    1. Правна същност на традиционното копаене
    2. Правна същност на участието в басейн на копачи
  2. Как НАП третира копаенето на криптовалути?
  3. Как следва да се третира копаенето в басейн?
  4. Осигуровки и данъци при традиционно копаене
    1. Данъчно събитие при традиционно копаене на криптовалути
    2. Дължими данъци и осигуровки
  5. Осигуровки и данъци при копаене на криптовалути в басейн (pool)
    1. Данъчно събитие при копаене в mining pool
    2. Осигуровки и данъци при копаене в mining pool
  6. Накратко за данъците при копаене на криптовалути

Копаенето на криптовалути според правото

Ако четете тази статия, вероятно имате достатъчно познания за технологичното естество на копаенето. Няма да се спираме на обяснения в тази насока и ще преминем направо към правните аспекти.

На първо място, трябва да направим едно уточнение по отношение на способите за копаене. Има два начин, по които то се случва на практика:

  1. Традиционно копаене, при което някой копае самостоятелно и за себе си;
  2. Участие в общност или басейн (pool) на копачи, които обединяват своята компютърна мощност за повече ефективност при копаенето.

Правна същност на традиционното копаене

При традиционно копаене считам, че е налице добив от вещ по чл. 93 от ЗС. Добивът е генериран от експлоатиране на хардуера на копача. От гледна точна на данъците може да се твърди, че копаенето от физически лица генерира доход от друга стопанска дейност по чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. За повече информация по темата препоръчваме нашата статия, която засяга въпросите на сделките с криптовалути по занятие.

Правна същност на участието в басейн на копачи

При участието в басейн от копачи хардуерната мощност се предоставя на трето лице – дружеството, което управлява басейна. То реализира добива, а копачите получават възнаграждение под формата на криптовалута. Тук по-скоро е налице наемно правоотношение, при което наемът за хардуерни мощности се плаща в натура. За нуждите на данъчното облагане е налице доход по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ.

Как НАП третира копаенето на криптовалути?

Разбирането, което се е наложило в практиката е, че копаенето на криптовалути задължително е стопанска дейност на физическо лице. Това вероятно идва от едно вече поостаряло становище на НАП от 2017, което гласи, че:

“Закупуването на специални компютърни системи за създаване (добиване) на биткойни с цел да се реализира печалба от продажбата им на съответните борси е аргумент за това, че дейността ще се осъществява по занятие, т.е. (има) намерение тя да се превърне в постоянен източник на доход.”

Аргумент в подкрепа на тази тема може да се вземе и от чл. 3, ал. 2 на ЗДДС, съгласно която разпоредба “независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

В днешно време обаче никой не копае по този начин. Всеки, който се занимава с копаене, участва в някой pool и това не е съобразено в становището на НАП, което всички са свикнали да цитират.

Как следва да се третира копаенето в басейн?

Предвид посоченото по-горе копаенето в басейн трябва да се третира като доход по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, а именно такъв от наем. Това е изключително важно, тъй като доходите от наем не са такива от стопанска дейност по ЗДДФЛ и се облагат по различен начин. Експлоатацията на имущество в случая не се прави директно от физическото лице, ами от това лице, на което е отдадена хардуерната мощност.

Осигуровки и данъци при традиционно копаене на криптовалути

Тъй като става въпрос за доходи от стопанска дейност, следва да приемем, че те попадат в категорията на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ. Това означава, че данък се дължи върху приходите от продажба или замяна на съответните криптовалути. Самият добив на валутите не е предпоставка за дължим данък.

Данъчно събитие при традиционно копаене на криптовалути

Данъчното събитие при традиционно копаене е продажбата или замяната на добитите криптовалути. За мен е неправилно разбирането, че данък се дължи единствено при обръщане на дадена валутна във фиатни пари. Съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ, печалба може да бъде реализирана и при замяна на финансов актив. Тогава доходът е в натура. Ако, на 22.04.2021 г. замените изкопана криптовалута за 1000 USDT, ще реализирате доход в натура, който трябва да се приравни към български лева по фиксинга на БНБ за съответния ден. В случая това са 1620 лв. Курсът на лева за съответната дата можете да намерите в сайта на БНБ.

Дължими данъци и осигуровки

Тъй като става дума за доход от стопанска дейност, данъкът е 15% на годишна база и за дохода се дължат осигуровки. Ако се регистрирате като самоосигуряващо се лице, ще имате малко по-преференциални условия, а именно 25% нормативно признати разходи, които намалят данъчната основа, а също и сумата, върху която се дължат осигуровки. По отношение на осигуровките трябва да се съобразяват минималният и максималният осигурителен доход, но повече за това друг път.

Осигуровки и данъци при копаене на криптовалути в басейн (pool)

При копаенето в басейн уточнихме, че говорим за доход от наемно правоотношение. Има три много съществени разлики с доходите от традиционен добив:

  1. Данъчното събитие е всяко получаване на криптовалута;
  2. Данъчната ставка е само 10% с нормативно признати разходи;
  3. Не се дължат осигуровки.

Данъчно събитие при участие в mining pool

Тъй като тук се получава криптовалута от наемно правоотношение, счита се, че доходът се реализира с получаването му. Това е наем в натура и той трябва да се остойности в български лева. И тук се прави сметката с курса на БНБ за съответния ден.

Възниква въпросът какво се случва, когато криптовалутата бъде продадена след това. Тук става наистина интересно и малко сложно. Тъй като криптовалутата е придобита по наемно правоотношение, нейното придобиване е възмездно (срещу отдадената хаш мощност). Това означава, че тя има своя придобивна цена, която е цената и в български лева към момента на придобиване. Ако бъде продадена над тази цена по-късно, ще има второ данъчно събитие.

Осигуровки и данъци при копаене на криптовалути в pool

Тъй като отдаването на имущество под наем не е стопанска дейност по реда на ЗДДФЛ, за тези доходи не следва да се дължат осигуровки. Това може да бъде съществено предимство.

Също така, данъкът при доходи от наем е 10% и то при нормативно признати разходи за дейността от 10%, което означава, че данъкът е ефективно 9%. Данъчното събитие обаче е самото получаване на дохода. Също така, доходите от наем се облагат авансово, т.е. не винаги с годишната данъчна декларация, но за това друг път.

При последваща продажба на криптовалутата също не следва да говорим за стопанска дейност, тъй като се продават просто придобитите активи по договор за наем. Данъкът тук ще бъде 10% върху печалбата от продажбата във фиат.

Ако обаче с придобитата от наема криптовалута се ангажирате в day trading, тогава отново може да се направи аргумента за стопанска дейност и печалбата от нея да се обложи с 15% данък и осигуровки.

Накратко за данъците при копаене на криптовалути

Тъй като материалът стана дългичък и сложен, правя едно заключение на дължимите осигуровки и данъци при копаене на криптовалути:

  • При традиционно копаене
    • 15% данък за доход от стопанска дейност;
    • 25% признати разходи за самоосигуряващи се лица;
    • Дължат се осигуровки;
    • Данъчно събитие настъпва единствено при продажба или замяна;
    • Данъчната основа е левовата равностойност на придобитото при продажбата или замяната.
  • При копаене в pool
    • 9% ефективен данък от наем;
    • Не се дължат осигуровки;
    • Данъчното събитие е всяко плащане от съответния pool;
    • Данъчната основа е левовата равностойност на полученото;
    • Продажба или замяна може да бъде ново данъчно събитие, ако цената на валутата се е повишила спрямо момента на получаване

Все още не е ясно? На линия сме да съдействаме.

Данъчното право е трудна материя. Знаем това отлично. Затова предоставяме консултации по крипто данъци. Можете да заявите своята още днес и с радост ще съдействаме.

Един голям disclaimer

Приложението на правото към крипто икономиката не е лесна задача. Правоприлагането се адаптира много трудно към подобни качествено нови явления и докато липсват конкретни правила за тези специфични отношения, юристите трябва да се опитваме да тълкуваме съществуващите такива.

Поради това е възможно, а също така желателно и полезно, да има мнения, които са различни от споделеното от мен в тази статия. Не е изключено НАП и съдът да приемат, нещо различно, например, че доходите от наем на хаш мощност са стопанска дейност и трябва да се облагат като такава. Приемете написаното в тази статия с едно наум, че изразеното в нея становище може да бъде и спорно, а в бъдеще да се окаже дори невярно.

Други материали от блога ни на тема crypto

Чл. 10. (1) В зависимост от източника видовете доходи по този закон са:

1. доходи от трудови правоотношения;

2. доходи от стопанска дейност като едноличен търговец;

3. доходи от друга стопанска дейност;

4. доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;

5. доходи от прехвърляне на права или имущество;

Чл. 31. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Облагаемият доход от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на движимо или недвижимо имущество се определя, като придобитият доход се намалява с 10 на сто разходи.

Чл. 33. (1) Облагаемият доход от продажба или замяна на недвижимо имущество, включително на ограничени вещни права върху такова имущество, се определя, като положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване на имуществото се намалява с 10 на сто разходи.

(2) Облагаемият доход е положителната разлика между продажната цена и цената на придобиване при продажба или замяна на:

1. пътни, въздухоплавателни и водни превозни средства;

2. произведения на изкуството, предмети за колекции и антикварни предмети.

(3) Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка.

(4) Реализираната печалба/загуба по ал. 3 за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Когато финансови активи от един вид, издадени от едно лице, са с различни цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всеки един от тях е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата финансови активи от същия вид и издател.

(5) Продажната цена включва всичко придобито от лицето във връзка с продажбата/замяната, включително възнаграждение, различно от пари.

Чл. 93. Добивът от вещта, като плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика и.

Чл. 3. (1) Данъчно задължено лице е всяко лице, което извършва независима икономическа дейност, без значение от целите и резултатите от нея.

(2) (Обявена за противоконституционна в частта относно думите „както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус“ с РКС № 7 от 2007 г. – ДВ, бр. 37 от 2007 г., доп. – ДВ, бр. 108 от 2007 г., в сила от 19.12.2007 г.) Независима икономическа дейност е дейността на производители, търговци и лица, предоставящи услуги, включително в областта на минното дело и селското стопанство, както и упражняването на свободна професия, включително на частен съдебен изпълнител и нотариус. Независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.

Ако статията Ви е била полезна, споделете:

За автора:

Никола Пенчев се фокусира върху консултантската дейност на Tax Monkey. От него можете да очаквате да прочетете материали на всякаква тематика.

Свържете се с нас

Благодарим за съобщението. Стараем се да отговаряме в рамките на един работен ден.
There was an error trying to send your message. Please try again later.

Още полезни статии