Данъци при копаене на криптовалути

Копаенето на криптовалута е явление, който няма адекватна аналогия в правото. Доколкото по въпроса изобщо съществува някаква практика на местно, че дори и на национално ниво, тя е твърде оскъдна. Темата на този блогпост е “данъци при копаене на криптовалути”, но ще отделим малко внимание и на правната страна на копаенето изобщо. Ако се интересувате конкретно от данъците, можете да се прехвърлите директно напред в материала.

1. Копаенето на криптовалути според правото
   1. Правна същност на традиционното копаене
   2. Правна същност на участието в басейн на копачи
2. Как НАП третира копаенето на криптовалути?
3. Как следва да се третира копаенето в басейн?
4. Осигуровки и данъци при традиционно копаене
   1. Данъчно събитие при традиционно копаене на криптовалути
   2. Дължими данъци и осигуровки
5. Осигуровки и данъци при копаене на криптовалути в басейн (pool)
   1. Данъчно събитие при копаене в mining pool
   2. Осигуровки и данъци при копаене в mining pool
6. Накратко за данъците при копаене на криптовалути

Копаенето на криптовалути според правото

Ако четете тази статия, вероятно имате достатъчно познания за технологичното естество на копаенето. Няма да се спираме на обяснения в тази насока и ще преминем направо към правните аспекти.

На първо място, трябва да направим едно уточнение по отношение на способите за копаене. Има два начин, по които то се случва на практика:

1. Традиционно копаене, при което някой копае самостоятелно и за себе си;
2. Участие в общност или басейн (pool) на копачи, които обединяват своята компютърна мощност за повече ефективност при копаенето.

Правна същност на традиционното копаене

При традиционно копаене считам, че е налице добив от вещ по чл. 93 от ЗС. Добивът е генериран от експлоатиране на хардуера на копача. От гледна точна на данъците може да се твърди, че копаенето от физически лица генерира доход от друга стопанска дейност по чл. 10, ал. 1, т. 3 от ЗДДФЛ. За повече информация по темата препоръчваме нашата статия, която засяга въпросите на сделките с криптовалути по занятие.

Правна същност на участието в басейн на копачи

При участието в басейн от копачи хардуерната мощност се предоставя на трето лице – дружеството, което управлява басейна. То реализира добива, а копачите получават възнаграждение под формата на криптовалута. Тук по-скоро е налице наемно правоотношение, при което наемът за хардуерни мощности се плаща в натура. За нуждите на данъчното облагане е налице доход по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ.

Как НАП третира копаенето на криптовалути?

Разбирането, което се е наложило в практиката е, че копаенето на криптовалути задължително е стопанска дейност на физическо лице. Това вероятно идва от едно вече поостаряло становище на НАП от 2017, което гласи, че:

“Закупуването на специални компютърни системи за създаване (добиване) на биткойни с цел да се реализира печалба от продажбата им на съответните борси е аргумент за това, че дейността ще се осъществява по занятие, т.е. (има) намерение тя да се превърне в постоянен източник на доход.”

Аргумент в подкрепа на тази тема може да се вземе и от чл. 3, ал. 2 на ЗДДС, съгласно която разпоредба “независима икономическа дейност е и всяка дейност, осъществявана редовно или по занятие срещу възнаграждение, включително експлоатацията на материално и нематериално имущество с цел получаване на редовен доход от него.”

В днешно време обаче никой не копае по този начин. Всеки, който се занимава с копаене, участва в някой pool и това не е съобразено в становището на НАП, което всички са свикнали да цитират.

Как следва да се третира копаенето в басейн?

Предвид посоченото по-горе копаенето в басейн трябва да се третира като доход по чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ, а именно такъв от наем. Това е изключително важно, тъй като доходите от наем не са такива от стопанска дейност по ЗДДФЛ и се облагат по различен начин. Експлоатацията на имущество в случая не се прави директно от физическото лице, ами от това лице, на което е отдадена хардуерната мощност.

Осигуровки и данъци при традиционно копаене на криптовалути

Тъй като става въпрос за доходи от стопанска дейност, следва да приемем, че те попадат в категорията на чл. 10, ал. 1, т. 4 от ЗДДФЛ. Това означава, че данък се дължи върху приходите от продажба или замяна на съответните криптовалути. Самият добив на валутите не е предпоставка за дължим данък.

Данъчно събитие при традиционно копаене на криптовалути

Данъчното събитие при традиционно копаене е продажбата или замяната на добитите криптовалути. За мен е неправилно разбирането, че данък се дължи единствено при обръщане на дадена валутна във фиатни пари. Съгласно чл. 33, ал. 3 от ЗДДФЛ, печалба може да бъде реализирана и при замяна на финансов актив. Тогава доходът е в натура. Ако, на 22.04.2021 г. замените изкопана криптовалута за 1000 USDT, ще реализирате доход в натура, който трябва да се приравни към български лева по фиксинга на БНБ за съответния ден. В случая това са 1620 лв. Курсът на лева за съответната дата можете да намерите в сайта на БНБ.

Дължими данъци и осигуровки

Тъй като става дума за доход от стопанска дейност, данъкът е 15% на годишна база и за дохода се дължат осигуровки. Ако се регистрирате като самоосигуряващо се лице, ще имате малко по-преференциални условия, а именно 25% нормативно признати разходи, които намалят данъчната основа, а също и сумата, върху която се дължат осигуровки. По отношение на осигуровките трябва да се съобразяват минималният и максималният осигурителен доход, но повече за това друг път.

Осигуровки и данъци при копаене на криптовалути в басейн (pool)

При копаенето в басейн уточнихме, че говорим за доход от наемно правоотношение. Има три много съществени разлики с доходите от традиционен добив:

1. Данъчното събитие е всяко получаване на криптовалута;
2. Данъчната ставка е само 10% с нормативно признати разходи;
3. Не се дължат осигуровки.

Данъчно събитие при участие в mining pool

Тъй като тук се получава криптовалута от наемно правоотношение, счита се, че доходът се реализира с получаването му. Това е наем в натура и той трябва да се остойности в български лева. И тук се прави сметката с курса на БНБ за съответния ден.

Възниква въпросът какво се случва, когато криптовалутата бъде продадена след това. Тук става наистина интересно и малко сложно. Тъй като криптовалутата е придобита по наемно правоотношение, нейното придобиване е възмездно (срещу отдадената хаш мощност). Това означава, че тя има своя придобивна цена, която е цената и в български лева към момента на придобиване. Ако бъде продадена над тази цена по-късно, ще има второ данъчно събитие.

Осигуровки и данъци при копаене на криптовалути в pool

Тъй като отдаването на имущество под наем не е стопанска дейност по реда на ЗДДФЛ, за тези доходи не следва да се дължат осигуровки. Това може да бъде съществено предимство.

Също така, данъкът при доходи от наем е 10% и то при нормативно признати разходи за дейността от 10%, което означава, че данъкът е ефективно 9%. Данъчното събитие обаче е самото получаване на дохода. Също така, доходите от наем се облагат авансово, т.е. не винаги с годишната данъчна декларация, но за това друг път.

При последваща продажба на криптовалутата също не следва да говорим за стопанска дейност, тъй като се продават просто придобитите активи по договор за наем. Данъкът тук ще бъде 10% върху печалбата от продажбата във фиат.

Ако обаче с придобитата от наема криптовалута се ангажирате в day trading, тогава отново може да се направи аргумента за стопанска дейност и печалбата от нея да се обложи с 15% данък и осигуровки.

Накратко за данъците при копаене на криптовалути

Тъй като материалът стана дългичък и сложен, правя едно заключение на дължимите осигуровки и данъци при копаене на криптовалути:

• При традиционно копаене
  • 15% данък за доход от стопанска дейност;
  • 25% признати разходи за самоосигуряващи се лица;
  • Дължат се осигуровки;
  • Данъчно събитие настъпва единствено при продажба или замяна;
  • Данъчната основа е левовата равностойност на придобитото при продажбата или замяната.
• При копаене в pool
  • 9% ефективен данък от наем;
  • Не се дължат осигуровки;
  • Данъчното събитие е всяко плащане от съответния pool;
  • Данъчната основа е левовата равностойност на полученото;
  • Продажба или замяна може да бъде ново данъчно събитие, ако цената на валутата се е повишила спрямо момента на получаване

Все още не е ясно? На линия сме да съдействаме.

Данъчното право е трудна материя. Знаем това отлично. Затова предоставяме консултации по крипто данъци. Можете да заявите своята още днес и с радост ще съдействаме.

Един голям disclaimer

Приложението на правото към крипто икономиката не е лесна задача. Правоприлагането се адаптира много трудно към подобни качествено нови явления и докато липсват конкретни правила за тези специфични отношения, юристите трябва да се опитваме да тълкуваме съществуващите такива.

Поради това е възможно, а също така желателно и полезно, да има мнения, които са различни от споделеното от мен в тази статия. Не е изключено НАП и съдът да приемат, нещо различно, например, че доходите от наем на хаш мощност са стопанска дейност и трябва да се облагат като такава. Приемете написаното в тази статия с едно наум, че изразеното в нея становище може да бъде и спорно, а в бъдеще да се окаже дори невярно.

Други материали от блога ни на тема crypto

• Данъци при търговия с криптовалути по занятие
• Дължими данъци при сделки с криптовалути
• Възстановяване на ДДС при копаене на криптовалути
• Предимства и недостатъци на фирма за сделки с криптовалути
• Данъчно третиране на NFT (Non-fungible tokens