Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

Възстановяване на ДДС при копаене на криптовалути

От /Публикувано: 07/04/2021/Категории: Данъци, ЗДДС/

Възстановяването на ДДС е възможност, от която се възползва всяка фирма в България, която е регистрирана по Закона за ДДС. Особено полезна е при закупуване на скъпи активи, които се използват в производството. Такъв актив безспорно е техниката, която е нужна за копаене на криптовалути. В този блогпост обръщаме внимание на особеностите, които са свързани с възстановяване на ДДС при копаене на крипто и по точно при покупка на техника за копаене.

Какви са предпоставките за възстановяване на ДДС?

За да стигнем до особеностите при покупка на техника за копаене на криптовалути, трябва да разгледаме предпоставките изобщо за този механизъм. Ето ги и тях:

  1. Покупката да се извърши от лице, регистрирано по ЗДДС;
  2. Стоката да се използва в стопанската дейност на фирмата;
  3. Със закупената техника да се извършват облагаеми доставки.

Регистрация по ЗДДС при копаене на криптовалути

В България съществуват най-основно два вида регистрация по ЗДДС – задължителна и доброволна. В контекста на копаенето на криптовалути говорим по-скоро за доброволна регистрация по ЗДДС. Тази регистрация често се прави именно с цел възстановяване на ДДС. Процедурата е лесна и отнема не повече от 2 седмици. Добре е да се направи още при регистрацията на фирма.

Използване на стоката в стопанската дейност

За да може да се упражни правото на данъчен кредит (възстановяване на ДДС), закупените стоки трябва да се използват от фирмата. Така, например, личен телефон, закупен от фирмата, за да се ползва от нейния собственик, няма да бъде напълно признат за възстановяване на ДДС. Казусите тук най-често са свързани именно с вещи, които имат смесено ползване – лично и служебно.

Използване на закупената техника за облагаеми доставки

Облагаеми са доставките, за които се дължи и начислява ДДС. Такива са повечето доставки, но все пак има и някои изключения като доставки за образование, спорт и култура.

Допустимо ли е да се възстановява ДДС при копаене на криптовалути?

В общия случай не, но има изключения, които могат да бъдат много полезни. Тях ще разгледаме малко по-надолу. Ето какви са пречките за възстановяване на ДДС при копаене на криптовалути:

  • Копаенето на криптовалути рядко е свързано с основната дейност на фирмата;
  • Продуктът от копаенето се използва за необлагаеми доставки

Ще разгледаме и двата проблема и как те могат да бъдат преодоляни.

Липса на връзка с основната дейност

Да вземем примера, в който една фирма, предлагаща консултантски услуги, закупи техника за копаене на критовалути. Има възможност НАП да не признае тази покупка за възстановяване на ДДС. Причината е, че не е ясно по какъв начин тези машини ще се използват за консултантски услуги. Това биха били мощни компютри, които не са необходими за обичайната дейност.

Използване на работата на машините за необлагаеми доставки

НАП разглежда криптовалутите като финансов актив. Сделките с финансови активи са необлагаеми по ЗДДС. Ако една машина се използва за копаене на криптовалута, няма да са налице условията по закона. С продукта от машината (изкопаната валута) ще се извършват необлагаеми доставки.

Как се преодоляват проблемите за възстановяване на ДДС при копаене на криптовалути?

За да бъде признато правото на приспадане на данъчен кредит, е необходимо да се съобразят посочените по-горе предпоставки:

  • Покупката на техниката да е свързана със стопанската дейност на фирмата;
  • Техниката да се използва за облагаеми доставки.

Използване на техника за копаене в обичайната икономическа дейност

За да няма съмнение, че покупката на дадени машини, е свързана с обичайната дейност на фирмата, е добре да се направят следните стъпки:

  1. Копаенето на криптовалути да бъде включено в предмета на дейност на фирмата в Търговския регистър;
  2. На годишна база да се посочи адекватен код за икономическа дейност пред НСИ, свързан с търговия на финансови активи;
  3. Дружеството да сключва с контрагенти договори с предмет криптовалути.

Чрез тези действия дейността на фирмата ще бъде тясно свързана с копаенето и управлението на криптовалути. НАП ще приеме, че техниката се ползва наистина за обичайната икономическа дейност.

Извършване на облагаеми доставки със закупената техника

Тук проблемът е по-сложен. Продажбата на криптовалути е необлагаема доставка и като такава не може да послужи за възстановяване на ДДС. Има обаче един интересен начин това да бъде преодоляно. 

Заобикаляне на проблема с необлагаемите доставки

Възможно е фирмата, закупила техниката, да я отдаде под наем на трето лице. Това е и по-честата практика при копаене – включване в басейн от копачи. На лицето, управляващо басейна, се отдава мощност. Фирмата, притежаваща машините, получава възнаграждението под формата на криптовалута или фиат валута. Наемното правоотношение обаче е облагаема доставка и като такава може да послужи за възстановяване на ДДС. 

Как да подсигурите разпознаването на доставките като облагаеми

НАП, а евентуално и съда, ако се стигне до там, при съмнения за незаконосъобразно възстановяване на ДДС, ще искат да видят доказателство за характера на сделките, за които се използват машините за копаене. Важно е да бъде напълно ясно, че те не се използват за копаене на валута за лични нужди, ами тяхната мощност се отдава на трети лица. Ето най-важните неща, които трябва да се подсигурят:

  1. Сключване на договор за наем на мощност или директно на техниката;
  2. Издаване на фактури именно за такава услуга;
  3. Изкопаната валута да не се осчетоводява като продукция;
  4. Получената валута да бъде под формата на възнаграждение (наемна цена)

Други полезни статии

В блога на Tax Monkey се стараем да създаваме съдържание, което е относимо към данъчните въпроси за криптовалути. Едно някои други материали, които сме писали по темата:

Полезна информация за възстановяването на ДДС изобщо пък може да се намери на страницата на Министерство на икономиката.

Стараем се да специализираме на тема крипто и инвестиция във финансови активи. Ако имате нужда от съдействие, изпратете ни запитване чрез нашата форма за консултация за крипто данъци.

Чл. 68. (1) Данъчен кредит е сумата на данъка, която регистрирано лице има право да приспадне от данъчните си задължения по този закон за:

1. получени от него стоки или услуги по облагаема доставка;

2. извършено от него плащане, преди да е възникнало данъчното събитие за облагаема доставка;

3. осъществен от него внос;

4. изискуемия от него данък като платец по глава осма.

(2) Правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

(3) В случаите на правоприемство по чл. 10 правото на приспадане на данъчен кредит възниква:

1. на датата на вписване на обстоятелството по чл. 10 в търговския регистър – когато правоприемникът е регистрирано по този закон лице;

2. на датата на регистрацията по чл. 132, ал. 3.

(4) В случаите по чл. 116, ал. 2 правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата, на която е издаден новият данъчен документ.

(5) В случаите по чл. 131 правото на приспадане на данъчен кредит възниква на датата на издаване на документа по чл. 131, ал. 1, т. 2.

(6) (Нова – ДВ, бр. 101 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Правото на приспадане на данъчен кредит за получена доставка на стоки или услуги, за която е приложен специалният режим за касова отчетност на данък върху добавената стойност, възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем.

Чл. 69. (1) Когато стоките и услугите се използват за целите на извършваните от регистрираното лице облагаеми доставки, лицето има право да приспадне:

1. данъка за стоките или услугите, които доставчикът – регистрирано по този закон лице, му е доставил или предстои да му достави;

2. начисления данък при внос на стоки по чл. 56 и 57;

3. изискуемия от него данък като платец по глава осма.

(2) За целите на ал. 1 за облагаеми доставки се смятат и:

1. доставките в рамките на икономическата дейност на регистрираното лице, които са с място на изпълнение извън територията на страната, но които биха били облагаеми, ако са извършени на територията на страната;

2. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) доставките на финансови услуги по чл. 46 и на застрахователни услуги по чл. 47, когато получателят на услугите е установен извън Европейския съюз или когато доставките на тези услуги са пряко свързани със стоки, за които са изпълнени условията на чл. 28.

Чл. 70. (1) Правото на приспадане на данъчен кредит не е налице, независимо че са изпълнени условията на чл. 69 или 74, когато:

1. стоките или услугите са предназначени за извършване на освободени доставки по глава четвърта;

2. (доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г.) стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки или по-общо за дейности, различни от икономическата дейност на лицето;

3. стоките или услугите са предназначени за представителни или развлекателни цели;

4. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) е придобит или внесен мотоциклет или лек автомобил;

5. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) стоките или услугите са предназначени за поддръжката, ремонта, подобрението и експлоатацията на мотоциклети и леки автомобили по т. 4, включително за резервни части, комплектовка, горивни и смазочни материали;

6. стоките са отнети в полза на държавата или сградата е разрушена като незаконно построена.

(2) Алинея 1, т. 4 и 5 не се прилагат, когато:

1. превозните средства по ал. 1, т. 4 се използват единствено за транспортни и охранителни услуги, таксиметрови превози, отдаване под наем, куриерски услуги или подготовка на водачи на моторни превозни средства, включително при последващата им продажба;

2. превозните средства по ал. 1, т. 4 са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности);

3. стоките или услугите са предназначени единствено за препродажба (търговски наличности), включително след преработка;

4. стоките или услугите са свързани с поддръжката, ремонта, подобрението или експлоатацията на превозните средства по т. 1;

5. (нова – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) превозните средства по ал. 1, т. 4 и стоките или услугите по ал. 1, т. 5 се използват и за дейности, различни от посочените в т. 1 – 4, в случаите, когато една или повече от изброените в т. 1 – 4 дейности са основна дейност за лицето; в тези случаи правото на приспадане на данъчен кредит е налице от началото на месеца, следващ месеца, за който е изпълнено изискването за основна дейност.

(3) Алинея 1, т. 2 не се прилага за:

1. (изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) специалното, работното, униформеното и представителното облекло и личните предпазни средства, предоставяни безвъзмездно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, за целите на икономическата му дейност;

2. транспортното обслужване от местоживеенето до местоработата и обратно от работодателя на работниците и служителите му, включително на тези по договори за управление, предоставяно безвъзмездно от работодателя за целите на икономическата му дейност;

3. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) стоките или услугите, използвани при безвъзмездно извършване на услуга от държател/ползвател за ремонт на нает или предоставен за ползване актив;

4. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г.) стоките или услугите, използвани при безвъзмездно извършване на услуга от държател/ползвател за подобрение на нает или предоставен за ползване актив.

5. безвъзмездното предоставяне на стоки или услуги с незначителна стойност с рекламна цел и предоставяне на мостри;

6. храната и/или добавките към нея, които се предоставят по реда на чл. 285 от Кодекса на труда;

7. транспорта и нощувките на командировани от лицето лица;

8. стоките или услугите, използвани във връзка с осъществяване на гаранционното обслужване по чл. 129;

9. (нова – ДВ, бр. 88 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) безвъзмездното предоставяне на стоки по чл. 6, ал. 4, т. 4.

(4) (Изм. и доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., доп. – ДВ, бр. 105 от 2014 г., в сила от 01.01.2015 г., доп. – ДВ, бр. 96 от 2019 г., в сила от 01.01.2020 г., изм. – ДВ, бр. 104 от 2020 г., в сила от 01.07.2021 г.) Няма право на данъчен кредит лице, регистрирано на основание чл. 97а, чл. 99, ал. 1 – 6 и чл. 100, ал. 2.

(5) Не е налице право на данъчен кредит за данък, който е начислен неправомерно.

Ако статията Ви е била полезна, споделете:

За автора:

Веселка Великова има интереси в областта на административното право и процес, както и в сферата на корпоративното данъчно облагане.

Свържете се с нас

Благодарим за съобщението. Стараем се да отговаряме в рамките на един работен ден.
There was an error trying to send your message. Please try again later.

Още полезни статии