Наръчник за данъци върху доходите от акции и финансови инструменти на Tax Monkey

Последна актуализация: 24.10.2023 г.

Този наръчник за данъчното облагане на доходите от акци и финансови инструменти е изготвен от екипа на Tax Monkey. В него сме опитали да обобщим нашата експертиза по въпросите, свързани с печалбите от спекулативни продажби и дивидентите от финансови активи.

За всякакви въпроси и забележки, свързани с наръчника, можете да се обръщате към нас на info@taxmonkey.bg или на +359 (0) 887345666.

Съдържание:

Въведение

Първият голям наръчник, който направихме и поддържаме актуален на тема данъци, е този за облагането на печалбите от криптовалути. Той постигна по-голям успех отколкото мислехме и продължаваме да получаваме изключително добра обратна връзка за него. Поради това и тъй като частните инвеститори са именно клиентите, върху които се фокусираме, решихме да напишем една голяма обобщаваща статия и за данъците при сделки с финансови инструменти.

Пред скоби ще извадим уточнението, че по всяка от темите по-долу можем да говорим и доста повече, но искахме все пак да направим нещо, което да бъде четимо и разбираемо. Много от хипотезите са опростени, някои вероятно прекалено много. Винаги съветваме да се правят срещи със специалисти по конкретни реални хипотези. Можете да се обръщате към Tax Monkey по всички данъчни въпроси, но счетоводител, или адвокат, на когото имате доверие, би могъл да предостави не по-малко адекватна помощ.

И последно, имайте предвид, че този наръчник е труд, който постоянно развиваме. Ако отговорът на някой конкретен Ваш въпрос липса, можете да ни пишете и ние ще го включим.

Какво са финансовите инструменти от данъчна и счетоводна гледна точка според българското законодателство?

Формално разделяме акциите от другите финансови активи и инструменти като облигации, договори за разлика, фючърси, но третирането им от данъчните закони в известна степен е еднакво. Има обаче и своите важни разлики, на които ще обърнем внимание по-долу. Ще опитаме да разгледаме накратко следните понятия:

  1. Акции от компании и фондове;
  2. Договори за разлика;
  3. Други финансов инструменти

Какво законът разбира под “акции”?

Акциите, съгласно Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), са движимо имущество, което е приравнено на финансов актив. Законът не прави разлика между обикновени, привилигировани, винкулирани и други специфични видове акции. Акцията е ценна книга, която обективира собственост върху част от капитала на една компания. Няма да навлизаме в излишни детайли. Ако инвестирате в акции, трябва добре да знаете какво представляват те.

Има ли разлика между акции на компании и акции от фондове?

Много инвеститори избират да добавят в своето инвестиционно портфолио акции от фондове. Това обикновено са Exchange Traded Funds (ETF) и Commodity Discovery Fund (CDF). ETF-ите са фондове, които позволяват чрез една инвестиция да се инвестира в пакет от компании, докато CDF-ите са свързани основно с инвестирането в недвижимо имущество.

Особено внимание заслужават ETF-ите, защото закупуването на акции или дялове от един фонд не означава, че придобиваме акции на съответните компании, които са включени във фонда. Все пак обаче и ETF, и CDF обикновено са структурирани като компании (в САЩ – Investment Corporation) и това, което реално придобиваме, когато купуваме дялове от даден фонд, са акции на компанията, управляваща фонда.

В някои законодателства е възможно фондовете да бъдат структурирани и по различен начин. В България, например, имаме така наречените колективни инвестиционни схеми, които могат да бъдат учредени като договорен фонд или инвестиционно дружество.

Към момента на съставяне на наръчника имаме висящо запитване в НАП относно определени аспекти на облагането на доходи от акции във фондове, но все още очакваме отговор. За момента считаме, че е разонно да приемем, че акциите от фондове се третират по същия начин като тези от компании.

Акции, търгувани на регулирани пазари

Тази тема е изключително важна, тъй като ЗДДФЛ и ЗКПО (Законът за корпоративното подоходно облагане) третират по коренно различен начин акциите, търгувани на борси и тези, които се разменят или продават извън тях. Законодателството в България използва термина “регулиран пазар”, но, когато говорим за финансови инструменти изобщо, регулирани пазари са борсите – както български, така и европейски, но също и на всяка трета държава. Има обаче много съществени разлики в данъчното облагане на печалби от разпореждане с акции на различни регулирани пазари. Повече за това малко по-късно.

Акциите, които не се търгуват на регулирани пазари, за тези на “непублични компании”. Едно акционерно дружество може да има акции, които да не се продават на борсата, т.е. да не е публично дружество. Акциите на това дружество се третират като дялове на дружество с ограничена отговорност (ООД). Те също могат да се прехвърлят между частни лица, но не толкова свободно колкото акциите, търгувани на борси.

Договори за разлика

Договорите за разлика са деривативни финансови инструменти. Те не се продават на регулирани пазари (борси), а в рамките на частни отношения между трейдър (инвеститор) и брокер (инвестиционен посредник). Договорът за разлика обикновено следва плътно цената на акцията или на финансовия актив, с който е обвързан, но е по-гъвкав като финансов инструмент.

Основното предимство на договорите за разлика за частните инвеститори са възможностите за short и leverage, които ще разгледаме по-долу.

Други финансови инструменти

Видовете финансов инструменти по българското законодателство са изброени изчерпателно в Закона за пазарите на финансови инструменти. Те включват всичко, за което можем да се сетим, свързано с акции, дялове, стоки и права, като суапове, фючърси, опции и други. Интересно е, че законът третира като финансови инструменти и квотите за въглеродни емисии, които също могат да бъдат продавани публично. За нуждите на наръчника ще наричаме всички финансови инструменти “финансови активи”.

Инвестиционно злато

НАП третира инвестиционното злато като финансов актив. Аргументите са свързани с това, че няма напълно точно определение за „финансов актив“ в ЗДДФЛ. Важно е да се има предвид, че говорим за инвестиционно злато, а не по принцип за златни предмети. Това е злато на кюлчета с чистота, равна на или по-голяма от 995 хилядни или златни монети. Антикварни или колекционерски предмети от злато се третират по сходен, но все пак различен начин.

Счетоводно отчитане на финансовите активи

Когато финансови активи се придобиват с инвестиционна или спекулативна цел от едно юридическо лице, те трябва да бъдат осчетоводени. Записват се в баланса именно като финансови активи по тяхната придобивна стойност.

Особеното е, че придобивната стойност е равна на цената за покупка, увеличена с разходите по придобиването (комисионни, такси и други). Това е първоначалния запис. В края на отчетния период (календарната година) тези активи подлежат на преоценка съобразно тяхната справедлива стойност (пазарна цена). Ако стойността при преоценката е различна от стойността на придобиване, имаме налице данъчни временни разлики, които трябва да се третират като такива по правилата на ЗКПО.

Данъчно облагане на печалбите от търговия с акции и други финансови активи

Когато говорим за доходи или печалби от продажба на акции трябва да имаме предвид две много важни разграничения. Първото е по отношение на лицата, които извършват търговията. Разделяме ги на две категории:

  1. Физически лица;
  2. Юридически лица (най-вече търговски търговски дружеств)

Другото е по отношение на акциите, които се продават:

  1. Акции и финансови акиви, търгувани на регулирани пазари в ЕС и ЕИП;
  2. Акции, търгувани на регулирани пазари, които са еквивалентни на тези на ЕС;
  3. Всички останали акции

Данъци върху доходите на физическите лица от продажба на акции и финансови активи

За да изясним какъв е дължимият данък, е необходимо, на първо място, да внесем яснота относно две основни понятия на данъчното законодателство:

  1. Данъчна основа;
  2. Данъчна ставка

Данъчната основа е сумата, върху която се дължи данък, а ставката е съответната пропорционална данъчна ставка, която се прилага към основата.

Данъчна основа за доходи от продажба или замяна на финансови инструменти

Данъчната основа за доходите от продажба на акции е сборният финансов резултат (т.е. печалбите минус загубите) от всички сделки с финансови активи през календарната година, които не са извършвани на регулирани пазари в ЕС или ЕИП, намален с нормативно признатите разходи.

Да разгледаме всеки елемент по-подробно.

Придобивна и продажна цена

За да сметнем печалбата, респективно загубата от една сделка, трябва да можем да определим придобивната и продажба цена на един актив. За нуждите на личните ни данъци всеки финансов актив, който придобием, има придобивна цена. Тя е цената на закупуването му, която можем да докажем документално. Придобивната цена може да бъде и 0, например в случай на vesting или друго безвъзмездно придобиване на акции. Придобивната цена е 0 и когато не можем да докажем реалната такава. Когато придобиваме акции на една компания или други активи в различни момент на различна цена, трябва да смятаме средна придобивна цена на единица от актива.

Пример:

  1. 01.02.2022 закупени 2 акции на Google на цена от 2000 лв. (1000 BGN за 1 акция);
  2. 10.05.2022 закупени 3 акции на Google на цена от 6000 лв. (2000 BGN за 1 акция);
  3. 05.10.2022 закупени 2 акции на Google nа цена от 7000 лв. (3500 BGN за 1 акция).

Тъй като става дума за акции на една компания, можем да определим средна придобивна цена за една акция на база общото количество, което сме закупили и общата придобивна цена. 7 акции сме придобили за 15 000 лв., което прави 2143 лв. средна придобивна цена за една акция.

Други държави прилагат различно правило или така нареченото “first in, first out”. Съгласно това правило, се счита, че при продажба на част от притежаваните акции се счита, че сме продали тези, които сме придобили първо. В България това не е така и се определя средна придобивна цена.

Продажната цена е винаги точно определена при конкретната сделка. Обикновено тя е във валута, различна от лева, което налага конвертиране по курса на БНБ за съответния ден. Това се налага, също така, и по отношение на придобивната цена. Ако разликите в курса между лева и съответната валута през годината са пренебрежителни, е допустимо да смятаме всичко в чужда валута и да конвертираме едва окончателния резултат. Това е удачно да се прави, когато разликата в данъчната основа би била от порядъка на стотинки.

За да определим дължимия данък трябва да сметнем печалбата от всички сделки през календарната година (01.01 – 31.12).

Приспада ли се загубата от печалбата?

Всички сделки с финансови активи, които се извършват през годината, се взимат в своята съвкупност, освен ако не става въпрос за акции, търгувани на някои регулирани пазари, но повече за това след малко. Доколкото сделките са извършени в периода 01 януари 31 декември, те се взимат като окончателен резултат и върху тях се дължи данък. За да се дължи данък изобщо, финансовият резултат трябва да е печалба.

Загубата от предходни години обаче не се пренася към печалбата в настоящата. Интересува ни единствено данъчният период.

Какво са нормативно признатите разходи?

При сделките с финансови активи, като при всяка друга дейност, има разходи, например комисионни на инвестиционни посредници или крипто борси, такси за тегления и други. До момента тези разходи не се съобразяваха при пресмятането на печалба, която не е от стопанска дейност. Така поне беше на теория. На практика инвестиционните посредници ги включваха в годишните извлечения от портфолиото и много често комисионните се вадеха от продажната цена, за да се получи резултат по-близък до действителната печалба.

От 01.01.2024 г. за продажбата или замяна на финансови активи бяха въведени 10% нормативно признати разходи. Този режим е по-благоприятен, защото фиксира тези разходи на 10%, независимо от действителния им размер.

На практика, това означава, че за да получим данъчната основа, трябва да извадим загубата от печалбата, и полученият резултат да намалим с 10%. Иначе казано, данъчната основа е 90% от печалбата минус загубата.

Финансови активи, търгувани на регулирани пазари в ЕС и ЕИП

По-горе вече обяснихме какво означава един пазар да е регулиран. На практика това са борсите за финансови активи.

Печалбите от продажба на акции от физически лица на регулирани пазари в Европейския съюз и Европейското икономическо пространство са необлагаеми. Това означава, че върху тях не се дължи данък. Правилото се отнася до националните борси на всички държави от ЕС и ЕИП. Нашият екип смята, че то се простира и до Швейцария, тъй като, макар страната да не е част от ЕИП, тя е подписала споразумението за пространството, а именно това е изискването на ЗДДФЛ, за да може печалбите от акции и други активи на регулиран пазар на съответната държава да бъдат освободени от данък.

OTC сделки (Off exchange)

OTC (over the counter) сделките са сделки, извършвани извън пазара. Това са всички сделки с дружества, които не се търгуват публично, но също и много често са бондове (облигации). При бондовете това е много характерно, защото обикновено при тях се реализира печалба (capital gains), защото бондът се купува на по-ниска цена от тази, която се изплаща при обратното му изкупуване.

Може ли акции да се купят на една борса, а да се продадат на друга?

Доколкото борсите го позволяват, това е възможно и би било законосъобразно. Необходимо е съответните активи да се търгуват и да двете борси, за които ще бъде приложена схемата. Чисто правно, за да бъде освободена от данък печалбата от продажбата на акции, същите е достатъчно просто да са продадени на европейска борса.

Какъв е размерът на дължимия данък (данъчната ставка)?

Данъкът е 10% върху от данъчната основа (която, както посочихме по-горе, е равна на 90% от реализираната в рамките на календарната година печалба от продажба на финансови активи, които не са продадени на регулирани пазари на ЕС и ЕОП), т.е. имаме 9% ефективен данък.

Финансовите инструменти, както и акциите, се търгуват посредством брокери. Повечето от тях, особено българските компании, дават извлечения, които са съобразени с правилата за деклариране на доходи.

Информация за декларирането на доходи можете да откриете по-долу в наръчника.

Доходи на физически лица от търговия с финансови активи като стопанска дейност

Всичко, което говорихме до момента, се отнася до случаите, в които търговията с акции и деривативни инструменти може да се приеме за управление на лично имущество. Ако обаче трейдингът на активите бъде извършван по търговски начин, ще се счита, че дейността е стопанска. Долните абзаци са посветени именно на темата за доходите от стопанска дейност.

Кога една дейност може да бъде квалифицирана като стопанска съгласно разбирането на НАП?

Съгласно практиката на НАП, която е относима повече към криптовалутите, но все пак е релевантна и за другите финансови активи, повече от три сделки на година вече представляват стопанска дейност. Логиката на НАП следва следното логическо заключеско заключение:

  1. Стопанска е дейност, която се извършва от лицето по занятие;
  2. Дадена дейност е занятие, ако се извършва системно;
  3. Съгласно съдебната практика системно е нещо, което се случва повече от три пъти.

Тази логика е вярна, ако приемем, че заложените предпоставки за верни. Те обаче не са. На първо място, занятието е нещо, от което дадено лице разчита на регулярен доход. С акциите това далеч не винаги е така. Напълно възможно е лицето да направи пренебрежителни печалби в рамките на една година въпреки, че е извършило много над три сделки. На следващо място, докато извършването на три сделки е нещо чрезвичайно в някои сектори на търговията като продажбат ана автомобили или недвижими имоти, то това далеч не е така за акциите. Всеки, занимаващ се активно с финансови активи, прави повече от 3 сделки на година. На последно място следва да се има предвид, че, ако аргументът е построен върху това, че дадена дейност се извършва по занятие, за да бъде тя стопанска, ЗДДФЛ изисква тя да се извършва и срещу възнаграждение. Никой не получава заплащане от трети лица за управление на собственото си портфолио.

Разглеждане на сделките с акции като абсолютни търговски сделки

По-адекватна от гледна точка на стопанската дейност би била логиката, че покупката на ценни книги с цел продажбата им винаги е търговска сделка, а системното извършване на търговски сделки прави лицето, което се занимава с тях търговец. Съгласно Закона за публичното предлагане на ценни книги акциите и деривативните финансови инструменти са именно ценни книги.

Все пак обаче по-отношение на сделките с финансови активи, ЗДДФЛ има качеството на специален закон спрямо ЗППЦК. Безспорно ЗДДФЛ признава, че в някои случаи сделките с финансови активи не следва да се третират като стопанска дейност, дори и съответните финансови активи да попадат в категорията на ценните книги. Следователно няма да бъде съобразено и с целта на закона да приемем, че търговията с акции винаги е стопанска дейност поради факта, че сделките с акции и деривативни инструменти са винаги търговци.

Кой критерий би бил адекватен за преценка на стопанския характер на една дейност?

Към момента няма обективен критерий, на база на който да може да се прецени за всеки конкретен случай дали дейността има или няма стопански характер. Ако трябва да изведем по-адекватни критерии за това, бихме ползвали следните:

  1. Дали това е основният доход на лицето;
  2. Доколко доходът е регулярен и надежден;
  3. Сделките имат ли спекулативен или по-скоро инвестиционен характер;
  4. По какъв начин и с какви средства е организирана дейността;
  5. Интензитета на сделките (броят им).

Преценката е субективна и се прави от НАП за всеки конкретен случай. Тя обаче подлежи на съдебен контрол.

Данъци при стопанска дейност

При стопанската дейност са различни като данъчната основа, така и данъчната ставка. Данъчната основа се определя по следния начин:

  1. Събират се финансовите резултати от всички сделки през годината;
  2. От тях се изваждат печалби и загубите от сделки с акции и финансови активи, търгувани на регулирани пазари в ЕС и ЕИП;
  3. Изваждат се и финансовите резултати от сделки с акции на пазари, чиято правна уредба е еквивалентна на тази на ЕС (повече за това след малко);
  4. Изваждат се и други разходи, свързани с дейността.

Данъчната ставка е по-висока – 15%, дължат се осигуровки, а в някои случаи приложение намира и ЗДДС. И по тези теми ще говорим по-долу в наръчника.

Търговия с акции на пазарни, които са еквивалентни на тези на ЕС

Както споменахме, печалбата на физическите лица от стопанска дейност се определя по правилата на ЗКПО. В този закон от 01.01.2021 г. влезе в сила енда промяна, която разширява кръга на необлагаеми доходи като включва в тях и печалбите от акции, които се търгуват на пазари, чиято правна уредба е еквивалентна на тази на ЕС. За да попадне един пазар в тази категория, е необходимо Европейската комисия да вземе решение за еквивалентност. Такива решения има много, но тези, които ни интересуват, са решенията по Директива 2014/65/ЕС. Към момента има взети три такива решения. Регулираните пазари на следните държави се считат за еквивалентни:

  1. САЩ
  2. Австралия
  3. Хонг-Конг

Най-значимо е добавянето на САЩ, тъй като това прави необлагаеми доходите от стопанска дейност, придобити от търговия с акции на NASDAQ и NYSE.

Важно условие е, че законът говори само за акции, а не и за деривативни финансови инструменти. НАП пък тълкува понятието за акции още по-стеснително, ограничавайки го до акции на компании, а не такива на фондове, например ETF и CDF. Така приложното поле на съответната разпоредба е твърде стеснено. Това не е смисълът на закона и е възможно при спор административният съд да реши, че предвиденото изключение от данъчното облагане следва да се прилага за по-широк кръг от финансови инструменти.

Признати разходи в рамките на стопанската дейност

Печалбата от стопанска дейност се изчислява на база разликата между признатите за данъчни цели приходи и разходи. Когато едно физическо лице,търгуващо с акции, извършва стопанска дейност, приспадането на разходи е трудна задача. Със сигурност разход ще бъдат комисионни за брокери, но с това общо взето се изчерпват разумните разходи. Наем на апартамент и гориво няма да бъдат адекватен разход.

Инвестиране в акции чрез фирма

Може да звучи странно, но управлението на портфолио от финансови инструменти чрез фирма може да бъде по-лесно от варианта, в който това се извършва като стопанска дейност от физическо лице. Това не значи обаче, че е по-евтино.

Търговските дружества (фирмите) в България облагат печалбата от своята стопанска дейност с корпоративен данък. Печалбата включва всички приходи и разходи, които са свързани с дейността, подобно на търговска дейност на физическо лице. Тук обаче е много по-лесно да бъдат обособени разходи, свързани с дейността.

Предимство на фирмата е, че тя може да бъде използвана и за всякакви други дейности, а управлението на портфолио от акции и финансови инструменти да бъде съпътстваща дейност.

Осчетоводяване на акции и други финансови активи

Акциите и финансовите инструменти се завеждат счетоводно като нематериални активи по придобивната им стойност. Като активи, те подлежат на периоднча (годишна) преоценка. Важно е, че разликите в стойността при преоценка на актива не се отразяват върху данъчната печалба, а формират така наречените временни данъчни разлики. Печалба или загуба ще бъде отчетена за данъчни цели едва при продажбата на актива.

Апортиране на финансови активи във фирма

Ако едно лице иска да прехвърли портфолиото си на фирма, адекватен начин това да се случи е непаричната вноска в капитала. Тя се нарича още апортна вноска. Активите стават част от имуществото на дружеството след оценката им от три вещи лица към Агенция по вписванията и вписването на прехвърлянето в Търговския регистър.

Важно уточнение е, че апортът не е данъчно събитие за физическото лице, което го извършва. Не можем да го приравним на замяна на активи за дял в предприятие на по-висока стойност от придобивната на активите. При продажба на дяла обаче ще настъпи данъчно събитие.

Кога има смисъл търговията с финансови активи да бъде преместена във фирма?

Ако голяма част от портфолиото е съставена от акции, които се търгуват на NYSE или NASDAQ, печалбите от търговията с тези акции са необлагаеми, когато се реализират от фирма.

Разбира се, ако те бъдат изплатени като дивидент на собственика или съдружниците във фирмата, ще трябва да се плати данък-дивидент, който е 5%. Повече за това в долните параграфи.

Други въпроси, свързани с данъчното облагане на финансовите активи

По-долу ще разгледаме някои по-специфични теми, които често сме обсъждали при въпроси на наши клиенти.

Leverage трейдинг на акции и финансови инструменти

Когато говорим за leverage trading (търговия с ливъридж) с финансови активи, визираме възможността, която някои борси дават да се инвестира в инструменти с многократно по-големи средства от разполагаемите. Leverate trading-ът работи по следния начин:

  1. На 01.01.2022 г. имаме $1000, които са достатъчни, за да купим една акция;
  2. Взимаме заем от борсата в размер на $9000, за да купим 10 акции;
  3. Продаваме активите с печалба или загуба, която е 10 пъти по-голяма от тази, която бихме имали без ливъридж.

В този случай имаме заем от $ 31 500, който обаче се погасява с продажбата на съответните активи. Обикновено това са short-term сделки. За данъчни цели това, че активите са купени със заето средства, няма особено значение. Те имат своята придобивна и продажна цена, на база която се определя финансовият резултат от сделката.

Шортване на акции

Данъчното облагане на печалби от шортване е различно от това на доходите от обикновените сделки. Причината е, че алгоритъмът на short sales е твърде различен спрямо този на обикновения трейдинг. Ето какви сделки участва в механизма едно шортване и как те се отнасят към данъчното облагане:

  1. Заемане на една акция от борсата;
  2. Продажба на акцията на пазарна цена (това не е данъчно събитие, тъй като продаваме зает актив веднага);
  3. След време същата акция се купува на по-ниска цена;
  4. Връща се по заема и той се погасява

В нито една от посочените точки нямаме данъчно събитие но пък има реализиран доход. Най-удачно е да го причислим към категорията на „другите“ доходи по чл. 35 от ЗДДФЛ. Данъкът отново е 10%, но се описва в различна част от данъчната декларация.

Spin-off, split и merge на акции

Акциите на компании са зависи от вътрешни преструктурирания в съответните дружества, придобивания, разделяния и други. В тази връзка съвсем нормално е портфолиото на един инвеститор да търпи промени при преобразуване. Ето някои от по-честитие примери:

  1. При отделяне на едно дружество от друга има налице spin-off на кации. Лицето, притежаващо акции от първото дружество, получава и от отделящото се;
  2. При разделяне на едно дружества то спира да съществуа и на негово място се появяват две или повече други дружества. Собственикът на акции получава две нови акции и губи текущо притежаваната.

Възможно е съответните операции с акции да се правят на база вътрешно преструктуриране на капитала, а именно разделянето му на по-голям брой акции или пък в редки случаи – окрупняването му в по-малък брой.

В подобни случаи не е налице замяна на една акция за друга/други, нито придобиване на нови акции за целите на ЗДДФЛ. Не е налице изрично разпореждане от страна на инвеститора и настъпилата промяна не следва да се третира като данъчно събитие според екипа на Tax Monkey.

Разбира се, подобни промени трябва да се следят, защото следва да бъдат декларирани в годишната данъчна декларация.

Акции, придобити от вестинг (vesting) или като допълнително възнаграждение

Често на служителите в една компания се предоставя правото да запишат акции на същата, ако са налице дадени условия. Акциите, записани при вестинг, обикновено са такива, които са придобити с придобивна цена от 0 лв.

Когато обаче работодателят предоставя акции под формата на допълнително възнаграждение към работната заплата, тези доходи подлежат на облагане с данък при източника. Поради това лицето, придобило акциите по този начин, следва да счита, че придобивната им цена е пазарната към момента на получаването им. Обикновено това обстоятелство се декларира от работодателя, който удържа и данък.

Трета опция е на служителите да се предостави възможността да закупят акции на компанията с отстъпка. Обикновено сумата се удържа от запалтата на служителя с негово съгласие и на негово име се купуват акции на компанията с уговорената отстъпка. Тези акции имат своя конкретна придобивна цена и са по-лесни за деклариране.

Данъчно облагане на доходи от облигации

При облигациите има два вида доходи:

  1. Лихва или купонно плащане
  2. Доход от продажба на актив (capital gains)

Лихвата е ясна – периодично плащане в определен процент от номиналната стойност на облигацията. Доходът от продажба пък се реализира, ако:

  1. Облигацията бъде продадена преди падежа на по-висока цена от придобивната;
  2. Облигацията е купена с отстъпка и на падежа или по-рано емитентът изплати задължението си по същата.

Последният вид доход се нарича “доход от отстъпка” и има значение за данъчни цели.

Това, което е важно за облигациите от гледна точка на националното ни данъчно право, е емитента. Дори по-конкретно, това, кеото е от значение е, по законодателството на коя държава са емитирани (издадени облигациите).

Различно е третирането на доходите от облигации, които са издадени съгласно законодателството на държава членка на ЕС или такава на Европейското икономическо пространство.

Лихвите или купонните плащания от облигации са доходи, които се облагат с 10% данък по реда на ЗДДФЛ. Съгласно предвиденото изключение в чл.13, ал. 1, т. 9 обаче необлагаеми са доходите от лихви от облигации, издадени от държави-членки на ЕС или ЕИП, както и от компании, които издават облигации по законодателството на някоя от тези държави.

Това означава, че в България не се дължи данък върху лихвите от такива облигации. Такъв данък обаче може да се дължи при източника (withholding tax).

Доходите от изкупуване на облигации (capital gains) могат да бъдат реализирани по два начина:

  1. Чрез погасяване на облигацията от емитента на падежа или преди него, когато облигацията има отстъпка.
  2. При продажба на облигацията на трето лице с печалба.

ЗДДФЛ казва, че доходите от отстъпки на облигации, също са необлагаеми, когато облигациите са издадени съгласно законодателството на държава-членка на ЕС или на ЕИП. Според нас това обхваща само първата хипотеза на доходи, т.е. когато плащането се прави от емитента на облигациите. Когато инструментът бъде продаден на трето лице в рамките на OTC сделка, доходът би бил облагаем.

Доходи от отстъпки от облигации от трети държави се облагат с данък от 10%.

Дивиденти

Дивидентите формират съвсем различен доход от този, който разглеждаме по-горе в наръчника (доход от прехвърляне на права или имущество). Съгласно ЗДДФЛ три вида доход се квалифицират като дивиденти:

  1. Доходи от акции;
  2. Такива от дялови участия, включително от неперсонифицирани дружества и от други права, третирани като доходи от акции;
  3. Скрито разпределение на печалба.

Скритото разпределение на печалба само по себе си е интересна тема, за която вече сме писали в тази наша статия. Няма да се спираме на него тук, тъй като няма отношение към данъчното облагане на доходите на инвеститорите във финансови активи.

По-важното от горния списък е, че като дивиденти се признават не само доходите от акции на компании, ами и от други подобни финансови инструменти, най-вече фондове.

Как дивидентите се облагат в България?

Данъкът върху дивидентите в България е в размер на 5% от получения дивидент. Важно е да направим едно разграничение спрямо източника на дивидента:

  1. Дивиденти от България;
  2. Дивиденти от чужбина.

Ако един акционер получава дивидент от българско дружество, данъкът от 5% се удържа като данък при източника (withholding tax). Това означава, че когато се вземе решение за разпределяне на дивиденти, дружеството-платец удържа данък от брутната сума на дивидента и изплаща на получателите физически лица само 95%, което е остатъка след облагане.

Дивидентите от чужбина се декларират и облагат с годишната данъчна декларация на съответния инвеститор. Разбира се, понякога по отношение на дивидентите от чужбина също има удържан данък, в който случай следва да се приложат правилата за избягване на двойното данъчно облагане. Повече а тях в следващите параграфи.

Избягване на двойното данъчно облагане на дивиденти

Всяка държава, на която една компания е местно лице, иска да обложи с данък получателите на дивиденти от тази компания, дори и те да са чужди граждани за съответната държава. В същото време държавите, на които лицата, получаващи дивидент, са граждани, също искат да обложат тези техни доходи. Това води до потенциално двойно данъчно облагане.

За да се избегне двойното данъчно облагане, страните прилагат два различни метода:

  1. Вътрешни правила за признаване на данъци, платени в чужбина;
  2. Международни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.

Ще ги разгледаме в обратен ред, тъй като това е логиката и на тяхното прилагане. Ако България няма СИДДО (спогодба за избягване на двойното данъчно облагане) с дадена държава, прилагат се правилата на вътрешното ни законодателство.

Третиране на дивиденти по СИДДО

Всяка спогодба за избягване на двойното данъчно облагане е отделен международен договор. Те обаче до голяма степен си приличат – стъпват на една правна рамка и често съдържат идентични по съдържание и подредба клаузи. По отношение на дивидентите спогодбите обикновено уреждат следните правила:

  1. Страна, местно лице на която е дружеството, изплащащо дивидента, може да облага дивидентите с данък;
  2. Този данък обаче не може да надвишава определен процент;
  3. Страната, место лице, на която е получателят на дивидента, също може да обложи този доход.
  4. Тази страна обаче трябва да приспадне от данъците на лицето, заплатения в чужбина данък;
  5. Ако заплатеният в чужбина данък надвишава местния (българския), получателят на дивидента няма да дължи данък, но такъв няма да му бъде и възстановен.

Дали е налице удържан данък при източника може да се разбере от извлечението, което съответният брокер дава на годишна или месечна база. По-долу в наръчника ще разгледаме конкретно как се попълват данните за дивиденти в данъчната декларация

Дивиденти от акции на компании в САЩ

Обръщаме специално внимание на СИДДО със САЩ, защото NYSE и NASDAQ обикновено са сред борсите, на които българските инвеститори държат голяма част от портфолиото си.

Съгласно спогодбата, когато получател на дивидент от американска компания, е местно лице за България, САЩ могат да наложат данък върху дохода, но той не може да надвишава 10%. САЩ в действителност прилагат данък при източника за дивидентите и платеният данък в САЩ подлежи на приспадане от дължимия в България, който е 5%. За доходите в продажба на акции в САЩ спогодбата предвижда данъчно облагане единствено в България. Това означава, че печалбата не следва да се облага в САЩ, а просто да се плати българския данък от 10% върху печалбата.

Компаниите, които са длъжни да удържат данък при източника в САЩ, няма автоматично да приложат спогодбата за избягване на двойното данъчно облагане. Трябва получателят на дивидента или печалбата да се позове на съответния документ. Това се случва с представяне на един специален формуляр, а именно формуляр W-8 BEN.

Формулярът следва да се представи, както за дивиденти, така и за печалби от спекулативна продажба на акции. За двата случая се представят отделни формуляри.

По отношение на дивидентите, тъй като при тях все пак се прилага данък в САЩ, трябва в данъчната декларация в България да се посочи, че лицето ползва право на данъчен кредит.

Дивиденти от ETF

Дивидентите от ETF имат някои важни особености, които заслужават отделно внимание:

Както вече споменахме, самите ETF-и притежават акции в разнообразни компании. Ако тези акции носят дивидент, той първо се изплаща от компанията на ETF-а, а после от ETF-а на инвеститора. Това означава, че дивидентът може да бъде обложен с данък при компанията, при ETF-а и при инвеститора.

1. Ако дивидентът бъде обложен при ETF-а при прехвърлянето му към инвеститора (което е характерно за фондовете в САЩ), инвеститорът не дължи данък в България. На практика, положението е същото като с дивидента от стандартни акции – само 10% данък при източника в САЩ в нашия пример.

2. Ако дивидентът не бъде обложен при ETF-а при прехвърлянето му към инвеститора (което е характерно за ирландските фондове), инвеститорът дължи данък в България. На пръв поглед, ситуацията отново изглежда позната – само 5% данък в България. Възможно е обаче компанията да е обложила с данък дивидента при изплащането му на фонда (например ако ирландски фонд има акции в компании в САЩ). В този случай не са налице условията за прилагане на правилата за избягване на двойното данъчно облагане, въпреки че такова на практика има.

Акумулиращи ETF-и

От гледна точка на това как използват получения дивидент, ETF-ите са два вида.

Дистрибутиращите ETF-и разпределят дивидентите на инвеститорите, и по тази причина само те могат да носят доход от дивидент. Всичко казано по-горе се отнася само за тях.

Акумулиращите ETF-и не разпределят дивидента на инвеститорите, а го реинвестират, т.е. дивидентът се „акумулира“ във фонда. Това означава, че инвеститорите не получават дивидента като такъв, няма нужда да го декларират или да плащат данък върху него. Разбира се, акумулирането води до повишаване на цената на дял, което при продажба ще формира доход от капиталова печалба.

Повече относно данъчните аспекти на дивидентите от ETF-и можете да прочетете в тази публикация, която помогна и на нас: https://redtapepayments.blogspot.com/2021/04/etfs.html

Попълване на данъчна декларация за доходи от акции и финансови инструменти

Тази част от наръчника ще разделим на следните части:

  1. Попълване на данъчна декларация
  2. Описване на притежавани акции
  3. Деклариране на доходи от продажба и замяна
  4. Деклариране на доходи от дивиденти
  5. Ползване на данъчни облекчения

Може би е излишно, но все пак държим да уточним, че говорим за годишната данъчна декларация на физическите лица. Това е декларацията по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Кога и как се подава данъчна декларация?

Срокът за подаване на данъчни декларации е до 30 април на годианта, следващата годината, за която се подава декларацията. Това означава, че доходите, реализирани през 2021 г. се облагат с данък през 2022 г.

Данъчната декларация се подава онлайн чрез портала за електронни услуги на НАП, с електронен подпис (КЕП) или идентификатор от НАП (ПИК). Повечето лица използва ПИК, тъй като издаването му е безплатно и незабавно във всеки офис на НАП.

От секция “Услуги” избирате Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Данъчната декларация се състои от приложения като във всяко приложение се декларират определени обстоятелства. Тези, които ни интересуват, при декларирането на доходи от финансови инструменти, са следните:

  1. Приложение № 5 – за доходи от продажба или замяна на финансови активи;
  2. Приложение № 8 – за притежавани акции и дивиденти

Ако лицето, подаващо декларацията, има други доходи, те, разбира се, също следва да бъдат включени. Това се отнася особено за трудовите и граждански договори. Данни за тях трябва да излязат служебно в декларацията след 01.03.2022 г.

Описване на притежаваните акции и дялове

Декларират се притежаваните към 31 декември на предходната година акции и дялове от чужди компании. Отново наблягаме на факта, че в декларацията се попълват единствено данните за компании, но не и дялове от фондове или други финансови инструменти като договори за разлика.

Отворените позиции се описват на отделен ред. Тъй като декларацията предвижда посочване и на дата на придобиване, формално всяка сделка трябва да присъства на отделен ред, дори и ако се придобиват еднотипни акции.

Ако обаче сделките са много на брой, не би било фатално да се попълни обобщена информация.

Деклариране на доходи от продажба и замяна на финансови активи

Доходите от прехвърляне на имущество или права се декларират в Приложение № 5 от данъчната декларация. Тези от продажба или замяна на финансови активи се описват в Таблица 2 от приложението. Посочва се обобщена информация относно следното:

  1. Обща продажна цена на активите, които са продадени;
  2. Обща придобивна цена на продадените активи;
  3. Загуби през годината;
  4. Печалби през годината

Понякога пресмятането на тези данни е сложно и е адекватно да се използва софтуер, който събира данните от различни борси и портфейли именно за данъчни цели. Един такъв софтуер е Koinly, който има достатъчно добра безплатна версия.

Особеното при таблица 2 е, че в колона 2 следва да се посочи код на дохода 508, а разликата между обща продажба и обща придобивна цена трябва да е равна на разликата между печалби и загуби.

Напомняме, че с данък се облагат единствено печалбите от сделки с финансов инструменти, които не са реализирани на регулирани борси в ЕС или ЕИП.

Деклариране на доходи от дивиденти

Получените дивиденти от чужбина се декларират отново в Приложение 8 (Част IV). В скрийншота по-долу сме посочили две възможности за деклариране на дивиденти от чужбина:

  1. Дивиденти с платен данък и ползване на данъчен кредит;
  2. Други дивиденти, за които няма удържан данък в чужбина.

Основното, което трябва да се съобрази е следното:

  1. Наименова на лицето, изплащащо дохода, е името на компанията, плащаща дивидента;
  2. Държава е държавата, в която компанията е установена;
  3. Код на дохода е 8141;
  4. Код за прилагане на метод за избягване на двойно данъчно облагане е “1” за данъчен кредит и “3”, когато не се ползва такъ;
  5. Брутен размер на дивидента е доходът в лева;
  6. Колонки 7 и 8 не се попълват;
  7. Платен данък в чужбина е левовата равностойност на удържания данък;
  8. Допустим размер на данъчния кредит обикновено е 5% от дивидента (българския данък);
  9. Размера на признатия данъчен кредит също обикновено е 5%;
  10. Дължимия данък е разликата между 5%, което е българският данък, и платения този, за който имаме право на данъчен кредит.

Ползване на данъчни облекчения

При подаване на декларацията може да се ползват всички предвидени в закона данъчни облекчения. Обръщаме внимание на едно, което всяко лице може да ползва, а именно облекчение за ранно подаване на декларацията. Две са предпоставките, за да се ползва тов аоблекчение:

  1. Декларацията да е подадена до 31 март;
  2. Лицето да няма непогасени публични задължения

Облекчението трябва да се посочи ръчно в част IV от декларацията. То позволява дължимият данък да се намали с 5%, но не повече от 500 лв.

Осигуровки

От гледна точка на осигурителното законодателство (Кодекса за социално осигуряване) доходът, който едно лице получава може да бъде осигурителен или пък не. Това обстоятелство има значение за задължението за плащане на осигуровки. Осигурителен е доходът, който се получава за правене на нещо, например полагане на труд, извършване на услуга, но също така и от упражняване на стопанска дейност. В тази връзка следва да изведем следните правила:

  1. Ако продажбата на финансови активи не е стопанска дейност, осигуровки върху дохода от нея не се дължат;
  2. В случай че дейността има търговски/стопански характер, осигуровки следва да се начисляват.

Осигуровки в България се дължат в определени рамки, а именно между минималния и максималния осигурителен доход. Ако едно лице получава осигурителен доход от повече от един източник, тези източници формират единен осигурителен доход. Някои източници обаче са с предимство пред други при определянето на дължимите осигуровки.

Например, ако лице се осигурява на максималния осигурителен доход при трудов договор, то колкото и голям доход реализира от продажбата на финансови активи, няма да дължи повече осигуровки. За определяне на дължимите осигуровки, се взема предвид средномесечен осигурителен доход през годината за времето, през което лицето е търгувало по занятие с акции и други финансови инструменти.

Ако приемем, че дейността на един инвеститор по управление на портфолио е преминала към такава по занятие (търговска), той трябва да се регистрира като самоосигуряващо се лице.

В тази част от наръчника отделяме сравнително малко внимание на осигуровките, защото неговият фокус все пак са данъците. Възможно е в бъдеще да разширим изложението и в посока на повече детайли за осигурителните задължения.

Приложение на ЗДДС

По този въпрос вече има практика на Съда на ЕС, както и на Върховния административен съд. За нуждите изобщо на европейското законодателство, а и в частност на българското, сделките с финансови инструменти следва да бъдат считани за доставки на финансови услуги. Най-важните изводи от това са следните:

  1. Върху сделките с крипто активи не следва да се начислява ДДС;
  2. Тези сделки обаче участват в оборота за задължителна регистрация по ЗДДС;
  3. Към сделките се прилага и механизма за обратно начисляване на ДДС на ЕС.

Важно е, че ЗДДС намира приложение към дейността на фирмите, а също и на физическите лица, осъществяващи стопанска дейност.

Изключително важно е това, че върху продажбата на финансови активи не следва да се начислява ДДС.

Задължителна регистрация по ЗДДС

Всяко данъчно задължено лице (фирма или физическо лице, извършващо стопанска дейност) трябва да се регистрира по ЗДДС, ако търгува с финансови активи при следните хипотези:

  1. Достигане на оборот от 100 000 лв. за 12 календарни месеца*;
  2. Сделки с борси, които имат регистрация в ЕС.

Формално двете основания по ЗДДС са различни, но последиците при търговията с финансови инструменти са сходни. Важно е да се има предвид, че ДДС регистрация няма да се наложи, ако финансовите инструменти се търгуват извън ЕС, например на NASDAQ или NYSE. Това е така, тъй като доставката на услуги за лица извън ЕС не формира оборот за задължителна регистрация по ЗДДС.

*До 31.12.2022 г. оборотът за ДДС регистрация беше 50 000 лв.

Заключение

Екипът на Tax Monkey е малък, а усилията, които полагаме за създаването на тези наръчници – големи. Стараем се да поддържаме този материал актуален и пълен, но понякога и ние допускаме грешки. Законодателството се променя, тълкуванията на някои разпоредби също. Ако имате забележки или критики към наръчника, ще се радваме да ги споделите с нас на info@taxmonkey.bg.

Наръчникът е предназначен за инвеститори. Нямаме нищо против да го копирате, споделяте и разпечатвате, но очакваме да слагат референция към www.taxmonkey.bg, когато го правите.

Ако имате нужда от помощ във връзка с деклариране на своите данъци от акции и финансови инструменти, не се колебайте да ни пишете.