Наръчник за данъци и осигуровки за свободна професия на Tax Monkey

Последна актуализация: 10.06.2025 г.

Този наръчник за упражняване на дейност като свободна професия в България е изготвен от екипа на Tax Monkey. В него сме опитали да обобщим нашата експертиза по въпросите, свързани с данъците, осигуровките и бюрокрацията, свързани с това да бъдеш фрийлансър.

За всякакви въпроси и забележки, свързани с наръчника, можете да се обръщате към нас на info@taxmonkey.bg или на +359 (0) 887345666.

Съдържание:

Този наръчник за данъци и осигуровки за лица, упражняващи свободна професия, е изготвен от екипа на Tax Monkey. В него сме опитали да обобщим нашата експертиза по въпросите, които касаят фрийлансърите и тяхната дейност в България.

За всякакви въпроси и забележки, свързани с наръчника, можете да се обръщате към нас на info@taxmonkey.bg или на +359 (0) 887345666.

Какво е фрийлансър/свободна професия?

Freelancer или “фрийлансър” е дума, която до голяма степен вече е залегнала и в разговорния български език. За нуждите на данъчното законодателство това е лице, упражняващо свободна професия, а за осигурителното право – самоосигуряващо се лице. Фрийлансърът е лице, което предоставя услуги (не стоки) на други лица. Това лице не е наето по трудов договор, а по така наречения “граждански договор”. В последното време по-често за такъв договор се използва терминът “контракторски”.

Най-важното за фрийлансърите е, че те сами се грижат за своите данъчни и осигурителни задължения. Това е коренно различно спрямо ситуацията, в която едно лице е наето на трудов договор и работодателят удържа данъци и осигуровки. Това, което е характерно за един фрийлансър, е следното:

  • Има регистрация в регистър БУЛСТАТ като лице, упражняващо свободна професия;
  • Издава фактури за извършените услуги и дължимите му плащания;
  • Има регистрация като самоосигуряващо се лице в НАП;
  • При необходимост има регистрация и по Закона за ДДС и начислява/възстановява ДДС;
  • Има задължение сам да внася осигуровки върху дохода, който получава като фрийлансър;
  • Сам декларира данъчните си задължения пред НАП.

Всеки от тези елементи ще разгледаме в детайли по-долу.

Как един човек става фрийлансър?

Когато едно лице бъде наето по контракторски договор, той не става автоматично лице, упражняващо свободна професия. Това, което се случва със сключването на договор е, че възниква едно отношение, което просто не е трудово. Дори и нещо различно да е уговорено в договора между страните (в случая възложител и изпълнител), ако изпълнителят не е регистриран като лице, упражняващо свободна професия, то осигурителната тежест пада върху възложителя. Възложителят трябва да удържа осигуровки, а в повече случаи и данък, и да ги внася в НАП.

За да бъде едно лице фрийлансър, е необходимо да се впише в регистър БУЛСТАТ като “лице, упражняващо свободна професия” и да му бъде издаде код по БУЛСТАТ. В следващите параграфи ще разгледаме именно процедурата по вписване.

Вписване в регистър БУЛСТАТ

Както повечето регистри в България, регистър БУЛСТАТ се води електронно. Това означва, че документи за вписване, промени и заличаване могат да се подават, както на хартия, така и онлайн. Обикновено препоръчваме документите да се подават онлайн, но в конкретния случай интерфейсът за работа с регистър БУЛСТАТ е твърде сложен, ако човек не го ползва ежедневно. Най-адекватно е да ползвате услугите на някого, който работи с регистъра често или да занесете документи на място.

Когато човек се вписва в регистър БУЛСТАТ, той се регистрира като лице, упражняващо свободна професия и избира съответната професия от поредица от падащи менюта в регистъра, респективно я посочва ръчно когато прави регистрация на място. Има изискване лицето, което се регистрира, да представи доказателство, че може да упражнява съответната професия. Това доказателство може да бъде:

  1. Диплома ил исертификат на български език, че лицето владее умения, съответстващи на професията;
  2. Договор за изпълнение на работа, която е относима към съответната професия.

Длъжностните лица в регистър БУЛСТАТ подхождат доста либерално към документите, които се представят и на практика всеки документ, удостоверяващ поне близки качества до избраната професия, се приема.

Заплаща се такса за вписване от 10,00 лв., когато документите се подават онлайн и регистрацията излиза в рамките на същия работен ден.

Регистрация в НАП като самоосигуряващо се лице

Когато едно лице се регистрира като такова, упражняващо свободна професия, то посочва дата, на която започва да извършва дейността. Приема се обаче, че дейността може да започне и в друг момент. Когато и да е този момент, фрийлансърът има задължения да подаде в НАП Декларация за започване на дейност като самоосигуряващо се лице. Най-адекватно е това да се случи през портала на НАП (portal.nra.bg) с ПИК или с електронен подпис. Посочва се код по БУЛСТАТ издаде при регистрацията като свободна професия.

От момента на подаване на декларацията фрийлансърът вече има следните регистрации:

  • Свободна професия – в регистър БУЛСТАТ;
  • Самоосигуряващо се лице – в НАП.

Избор на процент за осигуряване

За разлика от ситуацията, в която едно лице е осигурено на трудов договор, когато говорим за самоосигуряващи се лица, се прави избор относно осигуровките. Избира се между две опции:

  • Осигуряване за всички рискове без общо заболяване и майчинство;
  • Осигуряване за всички рискове, включително общо заболяване и майчинство.

Изборът има значение от гледна точка на две неща:

  • Размерът на осигуровките, които се плащат;
  • Хипотезите, в които ще се получава обезщетение.

Фрийлансърите в България избират дали да се осигуряват за общо заболяване и майчинство. Това е конкретен осигурителен риск, който се изразява в болест или бременност/раждане. Разбира се, може да възникне и като бащинство. Тъй като осигуровките за този риск не са малки (3,5% от дохода), фрийлнасърите рядко избират да се осигуряват за общо заболяване и майчинство. Това обикновено се случва, когато семейство планира или очаква дете.

Избраният процент на осигуряване може да бъде променян веднъж годишно.

Какви осигуровки се дължат при свободна професия?

Когато едно лице, извършва дейност като свободна професия (freelance), то дължи данъци и осигуровки. По-долу ще говорим за данъците, а в следващите параграфи обръщаме внимание на задължението за осигуровки. Важни са следните понятия:

  1. Осигурителен доход;
  2. Осигурителни вноски.

Осигурителен доход

Осигурителният доход са месечните доходи, върху които самоосигуряващото се лице заплаща осигуровки. Това означава, че осигуровките са процент от осигурителния доход, а именно:

  • 27,8% при осигуряване без общо заболяване и майчинство;
  • 31,0 % при осигуряване с общо заболяване и майчинство.

Осигурителният доход има предели. Той не може да бъде по-нисък от дадено число (минималния осигурителен доход) и по-висок от друго такова (максималния осигурителен доход). Към момента на написване на този наръчник тези рамки са, както следва:

  • 1077.00 лв. – минимален осигурителен доход;
  • 4130.00 лв. – максимален осигурителен доход.

Това означва, че ако едно лице се осигурява без общо заболяване и майчинство (на ниския процент, а именно 27,8%), минималните осигуровки, които ще дължи са общо 299.41 лв., а максималните 1148.14 лв. на месец.

Какъв е действителният осигурителен доход

Действителният осигурителен доход е средномесечният доход, намален с така наречение нормативно признати разходи. Законът фиксира разходите на лицата, упражняващи свободна професия, на 25% от получения доход. Няма значение какви са действителните разходи, били те повече или по-малко от 25%. Приспадат се нормативно признатите такива.

Пример: Ако един фрийлансър има средномесечен доход от 2000,00 евро, то осигурителният му доход е 1500 евро или 2933.75 лв. Върху тази сума се дължат осигуровки.

Разбира се, и при приспадане на нормативно признатите разходи важат ограничения за максимален и минимален осигурителен доход.

Деклариране на осигурителен доход

Самоосигуряващите се лица имат задължение всеки месец да декларират своя осигурителен доход (Декларация 1) и веднъж в годината да декларират действителния годишен доход (Годишна данъчна декларация и Декларация 6).

По отношение на месечните осигуровки в практиката се възприемат следните подходи:

  • Минимални осигуровки и годишно доплащане;
  • Максимални осигуровки без доплащане.

Ако доходът на самоосигуряващото се лице е по-висок от максималният, разумно е да се декларира максимален месечен доход и максималните осигуровки да се заплащат всеки месец. Ако обаче доходът е по-нисък, тогава по-разумно е да се декларират минималните или пък близки до минималните и след приключване на годината да се доплатят осигуровки.
Изравняване на осигуровки на годишна база

Когато доходът, върху който се плащат осигуровки на месечна база, е по-нисък от средномесечния доход на фрийлансъра за годината, се прави така нареченото “изравняване на осигуровки”. Това се случва с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, както и с подаване на Декларация образец №6 „Данни за дължимите вноски и данък по чл. 42 ЗДДФЛ” за 2024 г.

Срокът и за двете декларации е до 30.04 на годината, следващата тази, за която се подават съответните декларации.

Обикновено изравняване на осигуровки се налага, когато лицето се осигурява на максималния осигурителен доход на месечна база.

Данъци при свободна професия / freelancing?

Режимът за данъчното облагане на доходите на фрийлансърите в България е изключително добър и това е причина много чужденци с високи доходи да се местят в страната. Данъкът в България е плосък, т.е. не е прогресивен и е фиксиран на 10% (на практика е по-малко от 7,5%, но за това по-долу).

Когато говорим за данък, се интересуваме не просто от данъчната ставка, ами и от данъчната основа, т.е. Какъв е доходът, който се облага с данък.

Каква е данъчната основа за фрийлансъри?

Данъчната основа, или сумата върху която се дължи данък, е полученият доход, намален с нормативно признатите разходи за дейността от 25%, както посочихме по-горе. От така формирания доход се вадят и задължителните осигурителни вноски, които лицето е длъжно да заплаща за своя сметка.

Най-лесно е да го онагледим с пример:

  • Чист доход от 4000,00 лв. на месец.
  • От него вадим 25% нормативно признати разходи, за да получим 3000,00 лв. доход.
  • Върху този доход смятаме дължими осигуровки, които в общия случай са 27,8% или 834.00 лв.
  • Изваждаме и осигуровките от дохода и получаваме 2166.00 лв., които са данъчната основа.
  • Дължимия данък е 10%, а именно 216.60 лв.

Могат ли да се приспадат други разходи освен нормативно признатите?

Не. В България от доходите на лица, упражняващи свободна професия, се приспадат единствено нормативно признатите разходи. Каквито и други разходи да има, те са без значение за данъчни цели.

Деклариране и плащане на данъци за фрийлансъри

Лицата, упражняващи свободна професия в България, заплащат, както следва:

  1. За първите три тримесечия – авансово с декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ;
  2. За последното тримесечие – с годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Подаване на декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ

Декларацията се подава през портала на НАП. Срокът е до края на месеца, следващ края на тримесечието, а именно:

  • За 01.01 – 31.03 – срок до 30.04
  • За 01.04 – 30.06 – срок до 31.07
  • За 01.07 – 30.09 – срок до 31.10

За последното тримесечие не се подава декларация по чл. 55. Декларацията може да бъде подадена с ПИК или с електронен подпис.

Подаване на годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ

Тази декларация се подава веднъж годишно до 30.04 на годината, следваща тази, за която се подава. Удачно е декларацията да бъде подадена до 31.03, защото, ако това бъде направено, както и ако данъкът бъде платен до тази дата, може да ползва отстъпка от 5% от дължимата сума, но не повече от 500 лв.

ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ се подава отново с електронен подпис или ПИК през портала на НАП.

Плащане на дължимия данък

Дължимият данък за доходи от упражняване на свободна професия следва да бъде заплатен в сроковете, посочени по-горе, за подаване на декларация. След като декларацията бъде подадена, тя бива формално приета от НАП и за лицето възниква задължение да заплати публично задължение (данък).

Отново данъкът най-лесно се плаща чрез портала на НАП от услуга № 646 (Справка за задълженията с възможност за извършване на плащания). Данъкът може да бъде платен онлайн и с карта.

Приложимост на правилата за ДДС

Упражняването на свободна професия е независима икономическа дейност по смисъла на Закона за ДДС и по отношение на нея намират приложение правилата за ДДС. Един фрийлансър трябва да се регистрира по ЗДДС, когато отговаря на някой от следните критерии:

  1. Достигнат е облагаем оборот от 100 000.00 лв. за период от 12 календарни месеца (регистрация по чл. 96 от ЗДДС);
  2. Предоставя услуги към фирми, регистрирани по ЗДДС в ЕС или получава услуги от такива фирми, които са свързани с дейността като фрийлансър. (регистрация по чл. 97а от ЗДДС)/

Задължителна регистрация при достигане на облагаем оборот

Облагаемият оборот е оборот от предоставени услуги на територията на Европейския съюз. Това означава, че в него не се включват сумите по фактури, издадени към трети страни, например САЩ.

Ако оборотът от 100 000.00 лв. бъде преминат, е задължително да се пусне заявление за регистрация по ЗДДС.

Задължителна регистрация при фактури към ЕС

Когато един фрийлансър има клиенти в ЕС, на които следва да издаде фактура, трябва да се регистрира по ЗДДС преди издаването на първата фактура. Това се налага заради механизма на обратно начисляване на ДДС. Когато се фактурира към лице с ДДС регистрация в държава от ЕС, различна от България, се счита, че мястото на получаване на услугата в общия случай е държавата на получателя на услугата. Поради това трябва да се начисли ДДС на тази държава, но това се прави, не от доставчика, а от самия получател. Заради това се нарича и механизъм за обратно начисляване на ДДС. За да се случи той, трябва и двете страни да имат VIES (ДДС) номер, който пък се получава след регистрация по чл. 97а от ЗДДС.

Тази процедура е по-бърза и би трябвало да приключи за три работни дни.

Как се издават фактури?

Фактурата е първичен счетоводен документ и трябва да бъде издаден съобразно с правилата на българското законодателство. Не може да се използва просто случайна бланка. Фактурата съдържа определени реквизити като:

  1. Номер;
  2. Дата на издаване;
  3. Дата на данъчно събитие;
  4. Данни за издател;
  5. Данни за получател;
  6. Сума и начин на плащане;
  7. Дължим ДДС, респективно основание за неначисляване на ДДС.

Съветът ни винаги е да се използва софтуер за издаване на фактури като в интернет съществуват и някои добри безплати решения. Фактурата може да бъде издавана и на чужд език като е добре да бъде съпроводена с превод на български поне за целите на отношенията с НАП.

Обобщение за данъци и осигуровки за свободна професия

Накрая на този дългичък наръчник слагаме едно резюме на задълженията на фрийлансърите в България.

  • Регистрации:
    • Регистрация в регистър БУЛСТАТ като свободна професия – еднократно;
    • Регистрация в НАП като самоосигуряващо се лице – еднократно;
    • Евентуално регистрация по ЗДДС – ендократно.
  • Декларации за данъци и осигуровки:
    • Декларация 1 за дължими осигуровки – всеки месец от 25-о число на следващия месец;
    • Декалрация 6 за дължими осигурителни вноски – до 30.04 на следващата календарна година;
    • Декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ – до края на месеца следващ тримесечието, за което декларацията се подава (само за първите три тримесечия);
    • Декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ – до 30.04 на годината следваща тази, за която се подава декларацията.
    • При ДДС регистрация – ежемесечни ДДС декларации до 15-о число на следващия месец.