Скрито разпределение на печалба

Скрито разпределение на печалба е едно от най-важните понятия по отношение на данъчните задължения на една фирма. Печалбата на едно търговско дружество по дефиниция е положителен финансов резултат, който се изчислява на годишна база. При реализирана печалба за една календарна година, тя може да бъде разпределена между съдружниците в дружеството при спазване на определена процедура. Разходите за данъци при спазване на тази процедура са 14.5% от печалбата. Повече за това можете да научите от този наш материал.

За да се спестят тези разходи или пък, за да се разпредели печалба преди края на календарната година, някои собственици на фирми прибягват до други способи за теглене на пари от дружеството. Тези способи най-общо се определят като “скрито разпределение на печалба”.

Какво е скрито разпределение на печалба?

Законовото определение за скрито разпределение на печалба е дадено в Закона за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО). Операциите, които се считат за скрито разпределение, са такива, от които се облагодетелстват съдружниците, акционерите или едноличния собственик на капитала. Ето кои действия попадат в тази категория съгласно ЗКПО:

• Всички плащания към съдружници, които не са оформени като стандартно разпределение на печалба и които не са свързани с осъществяваната от фирмата дейност или се различават от пазарните стойности за такива операции;
• Разходите за лихви по заеми, които са дадени при някои специфични условия.

Тези действия могат да имат много различни проявления. Един типичен случай на разпределение на печалба е осчетоводяването на несъществуващи разходи чрез счетоводното им включване в сметка “Други разходи”. По този начин се замаскират липсващи наличности от касата. Практиката на административните съдилища е категорична, че подобни операции представляват скрито разпределение на печалба.

Друг характерен пример е изплащането на суми към съдружниците по фиктивно (неистинско) правно основание, което да позволи спестяване на данъци. Това обикновено се прави с банков превод и посочване на чисто формално основание като “служебен аванс”, “превод” или друго основание, лишено от всякаква практическа стойност.

Закупуването на лични вещи с фирмени пари както и командировъчни за пътувания, които не са свързани с дейността на дружеството, също попадат в категорията на скритото разпределение на печалбата.

Плащанията към кои лица се считат за скрито разпределение на печалба?

На първо място, това са, разбира се, преките собственици – физически лица. На следващо място обаче идват така наречените свързани лица. Те биват много и различни категории (дефинирани са в ДОПК), но за целите на този материал ще изброим по-важните:

• Роднини на съдружниците;
• Фирми, контролирани от дружеството;
• Служители;
• Офшорни дружества

Особено интересно е включването на офшорни дружества. Това са фирми, регистрирани в държави с преференциален данъчен режим. Много е важно плащанията към такива лица да бъде не просто документално обосновани (да има издадена фактура), но да има и доказателства за реално предоставена услуга, по която се прави плащането.

Какви са санкциите при подобни действия?

Основната последица за фирмата е, че при установено скрито разпределение на печалба, НАП налага имуществена санкция на фирмата в размер на 20% от размера на плащането. Това е изключително сериозно наказание. Може да бъде избегнато, ако дружеството декларира в годишната си данъчна декларация факта на извършеното скрито разпределение на печалбата. Такова деклариране обаче в практиката се случва изключително рядко, тъй като подобни разходи целят именно облагодетелстване на собственици и съдружници по начин, който заобикаля закона.

Дори и да бъде декларирано, скритото разпределение на печалба рядко е уместно действие. То може да доведе до проблеми при неизпълнение на публични задължения на дружеството или при липса на реална печалба за календарната година, през която съответната операция е извършена.

Други последици при скрито разпределение на печалба

Разходите, които представляват скрито разпределение не се зачитат за данъчни цели, следователно не се и приспадат от данъчната печалба на фирмата и върху тях се дължи корпоративен данък от 10%.

Физическите лица, които се облагодетелстват от тези операции, от своя страна дължат окончателен данък дивидент в размер на 5%