Изравняване на здравни осигуровки за безработни

Този материал е посветен на темата за изравняване на здравни осигуровки за безработни. Това са лица, които нямат осигурителен доход, върху който да се удържат осигуровки и които заплащат сами и за своя сметка здравните си осигуровки. Ще обърнем внимание на текущата практика на НАП, както и на съдебната практика по въпроса. Ще разгледаме парадоксите, които се получават във връзка с това изравняване и ще изследваме накратко откъде се появява това задължение.

Какво казва законът по отношение на задължението за изравняване на здравни осигуровки за безработни?

Релевантните разпоредби към осигуровки за безработни, които имат доходи, които не са осигурителни, са основно в Закона за здравното осигуряване и Закона за данъка върху доходите на физическите лица. Ето и самите текстове:

Чл. 40, ал. 5, т. 1 от ЗЗО: “Лицата, които не (се осигуряват на друго основание) внасят осигурителни вноски върху осигурителен доход не по-малък от половината от минималния размер на осигурителния доход за самоосигуряващите се лица … и извършват годишно изравняване на осигурителния доход съгласно данните от данъчната декларация”

Чл. 34 от ЗДДФЛ (има и други релевантни аналогични разпоредби): Годишната данъчна основа за доходи от прехвърляне на права или имущество се определя, като облагаемият доход … се намалява с вноските, които лицето е задължено да прави за данъчната година за своя сметка по реда на чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване, когато облагаемият доход по чл. 33 се включва при годишното изравняване на осигурителния доход.

От посочените разпоредби стигаме до извода, че понятието здравноосигурителен доход за безработни лица няма общо с понятието осигурителен доход по смисъла на Кодекса за социално осигуряване. Това е различен доход, върху който безработните лица дължат осигуровки.

Каква е практиката на НАП във връзка с изравняване на здравни осигуровки за безработни

Практиката на НАП, която до голяма степен е залегнала и в практиката на административните съдилища в страната е, че:

• Лицата, които нямат друг осигурителен доход, трябва да плащат сами здравни осигуровки на месечна база върху половината от минималния осигурителен доход за страната за съответния месец;
• Всички доходи на тези лица участват при годишното изравняване на здравни осигуровки, включително наем, лицензионни възнаграждения, облагаеми доходи от продажба на имущество и други доходи.

Това означава, че ако средномесечният неосигурителен доход, който едно безработно лице получи през годината, е по-голям от половината от минималния осигурителен доход, лицето следва за своя сметка да направи изравняване на здравните си осигуровки с данъчната декларация.

Този метод за изчисляване на здравни осигуровки е разгледан в немалко съдебни решения, но административен съд никога не е разглеждал по същество въпроса относно осигурителния доход и какво следва да се включи в него.

Защо практиката на НАП е спорна?

Буквалният прочит на „данни от данъчната декларация“ не означава точно това, което НАП приема. В данъчната декларация има различни данни за множество различно обстоятелства и доходи. Не може НАП да избере един сравнително удобен прочит на този текст, за да налага изравняване на здравни осигуровки. Агенцията прави това с конкретни доходи без да има референция към тях в ЗЗО, а не го прави за други доходи. Това довежда до хипотези, които в някои случаи са несправедливи и дискриминационни, а в други – направо абсурдни.

Парадокси при изравняване на здравни осигуровки

Ако приемем, че практиката на НАП съответства на волята на законодателя, ще стигнем до следните несправедливи хипотези и заключения:

1. Ако едно лице няма реализиран осигурителен доход, а само страничен облагаем доход, то то ще дължи по-малко здравни осигуровки като самоосигуряващо се лице по смисъла на КСО спрямо ситуацията, в която просто плаща осигуровки по чл. 40, ал. 5 от ЗЗО.
2. Лице, което продава финансови активи на нерегулиран пазар, дължи здравни осигуровки, а лице, което продава на регулиран пазар не дължи такива.
3. Лице, което получи доход от продажба на имот ще дължи осигуровки, ако доходът е облагаем (имотът е продаден след по-малко от 3 години) и няма да дължи, ако доходът е необлагаем.

Могат да бъдат посочени и множество други примери за подобни абсурдни ситуации, но по-важното е да изследваме възможните причини за това. Според нас те са следните:

• През годините измененията на законите (ЗЗО и ЗДДФЛ) са направени с волята доход, който не е осигурителен, все пак да участва в определянето на здравни осигуровки, но не е помислено за ситуациите, в които това е несправедливо или
• Волята на законодателя никога не е била този доход да участва в определянето на здравните осигуровки, но лошата законодателна техника (писането на закона) да е станала причина да се възприеме този подход.

Как според нас следва да се отразява неосигурителен доход на безработни лица към техните здравноосигурителни вноски?

Имайки предвид последните параграфи, е добре да опитаме да опитаме да разберем действителната законодателна воля. За целта ще разгледаме измененията на ЗЗО и ЗДДФЛ, които са релевантни.

Изменението на ЗЗО

Изменението на ЗЗО, което налага изравняването на здравни осигуровки за безработни, т.е. за пръв път вкарва актуалния текст на разпоредбата е със Законопроект за изменение и допълнение на ЗЗО от 2004 г. Този проект в последствие е обнародван като закон в ДВ, бр. 49 от 2004. Към проекта има мотиви, които са винаги отправна точка за неговото тълкуване. Перефразираме ги отдолу за икономия на текста:

“Голям брой български граждани имат прекъсване (в осигуряването) за период по-голям от 3 месеца и … би трябвало да загубят здравноосигурителните си права … Предложените промени (целят) да се преразгледа и оптимизира диференцирането на българските граждани по групи… Целта на тези промени … е да се създадат практически предпоставки по-голям брой лица да могат да изпълнят законовите си задължения… Предлагат се текстове, които предвиждат диференциран подход към (самоосигуряващи се лица по чл. 40, ал. 4 от ЗЗО) … съгласно които … (тези лица да останат в системата)… Всички тези промени имат за цел облекчаване на социално слабите лица…”

По този начин се мотивира, измежду други изменения на закона, и промяната по отношение на осигуряването не безработни. Думите “минимален размер” са заменени с “половината от минималния размер” и е добавено задължението за годишно изравняване съгласно данните от данъчната декларация.

Не смятаме, че по какъвто и да е начин целта на тази промяна е била да увеличи осигурителната тежест за безработните лица, а напротив. В нито един момент не е изразена воля доходи, които до момента не са участвали в определянето на здравни осигуровки, да започнат да се третират като осигурителен доход.

Изменението на ЗДДФЛ

Актуалната редакция на ЗДДФЛ гласи, че данъчната основа за доход, например от продажба на финансови активи, се намалява с дължимите здравни осигуровки, когато този доход се включва при годишното изравняване на осигурителен доход.

Тук най-логичното на пръв поглед е да приемем, че облагаемият доход наистина се счита за осигурителен доход по ЗЗО, макар същият да не е осигурителен доход по КСО. Логиката е, че щом е предвидено здравните осигуровки да се приспадат от данъчната основа, то значи със сигурност доходът е здравноосигурителен. Причината е, че не би било справедливо, доход, върху който се дължат здравни осигуровки да се обложи и с данък и практиката винаги следва да бъде осигуровките да се извадят от дохода преди облагането му.

Промяната в ЗДДФЛ тук е извършена през 2015 г. с изменение на ЗКПО към който законопроект също има мотиви. Относимите към тази промяна са следните: “С проекта се предвижда възможност за приспадане на задължителните здравноосигурителни вноски по чл. 40, ал. 5 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) за всички доходи, които се вземат предвид при определянето на окончателния размер на осигурителния доход с цел максимално хармонизиране на данъчния закон с осигурителното законодателство, както и предотвратяването на противоречива практика по прилагането на законовите разпоредби.”

Възможно е да заключим, че неминуемо тук законодателят се съобразява с вече съществуващата практика и я закрепва нормативно, но такъв извод няма да бъде обоснован. Причината е, че тук се променят множество разпоредби, повечето от които не касаят конкретно здравното осигуряване за безработни лица, а общото правило за изваждане на осигуровки (здравни и социални) от осигурителния доход. Хармонизирането на данъчния закон с осигурителното законодателство не е относно здравноосигурителния доход, а относно именно това приспадане на осигуровки от облагаемия доход в множество ситуации. Няма изрично законово утвърждаване на практиката, че облагаемият доход е и осигурителен доход по смисъла на ЗЗО. Ако действително целта на изменението беше да разшири или окончателно да разреши въпроса за обхвата на здравноосигурителния доход по чл. 40, ал. 5 ЗЗО, би могло да се очаква подобно намерение да намери отражение в мотивите към законопроекта. Такава обосновка липсва.

Тази промяна в закона е направена 10 години след изменението на ЗЗО и съобразява текущата практика да се изравняват здравноосигурителни вноски въз основа на доход, който не е осигурителен по смисъла на ЗЗО. Тя е направена post factum и от нея не можем да съдим за законодателната воля при първоначалното изменение на ЗЗО.

Ако ЗЗО няма предвид всички облагаеми доходи на безработните, то кои са доходите, за които се изравняват осигуровки?

Принципът за социалните осигуровки е ясен – осигуровки се дължат във връзка с дейност, при която съществува риск (осигурителен рикс), във връзка с който да възникне основание за обезщетение. Затова и не всеки доход е осигурителен. Ако човек изгуби дохода си от наем, той няма да получи обезщетение за това, респективно е несправедливо същият да дължи осигуровки върху този доход. При здравното осигуряване принципът е друг. Всички получаваме една и съща медицинска помощ, независимо от вноската, която плащаме. Осигурителният доход тук по-скоро има функцията да определи кой колко ще допринася за здравноосигурителната система. Може ли да приемем, че именно поради това доходи, които не са осигурителни по смисъла на КСО, се включват в осигурителния доход на безработните за здравно осигуряване?

Според нас не. На първо място това би означавало дискриминационно третиране на една определена група от хора, чиито доходи ще бъдат предмет на здравно осигуряване, докато същите не са спрямо всички останали субекти на осигурителната система. На следващо място трябва да уточним и, че далеч не всички доходи са включени в практиката на НАП. Дивидентите, например, не са. Не е последователна и обоснована практиката някои пасивни доходи да са предмет на здравни осигуровки, докато други да не са. Също така, ако приемем, че е справедливо безработните със странични доходи, да плащат осигуровки върху тях, когато няма друго основание за осигуряване, то защо изобщо тези доходи биха се ограничили до облагаемите такива за данъчни цели?

Системата на здравното осигуряване в България е изградена върху системата на социалното осигуряване заедно с всички несъвършенства, които са следствие от това. В този смисъл и доходите, върху които безработни лица биха дължали осигуровки, са доходите, които по своята икономическа същност представляват възнаграждение от трудова или професионална дейност и които законодателят третира като основание за осигуряване. Считаме, че, особено с оглед историческото тълкуване на закона, законодателят има предвид именно такива доходи, които са декларирани за данъчни цели – скрити трудови договори, извънтрудови възнаграждения и подобни.

Заключение

Считаме, че практиката на НАП за определяне на осигурителни вноски за безработни въз основа на облагаем доход, който не е осигурителен по смисъла на КСО, е незаконосъобразна и е била такава в продължение на години. Определянето на здравноосигурителни вноски за доход, който не е осигурителен по смисъла на КСО и то само за една конкретна група лица е несправедливо, дискриминационно и извършвано в разрез с целта на закона.