Доходи от Upwork, Fiverr и други платформи – деклариране в България

Ако получавате доходи от Upwork, Fiverr, Freelancer или друга платформа за фрийлансъри и сте местно данъчно лице на България, тези доходи по правило подлежат на деклариране пред НАП. В зависимост от начина, по който работите, могат да възникнат задължения за:

• регистрация като свободна професия;
• социално осигуряване;
• регистрация по ЗДДС.

В този наръчник ще опитаме да обясним детайлите около данъчното облагане и осигуровките при доходи от платформи за фрийлансъри. Ще разгледаме както инциденти приходи от тези платформи, така и дейност, която се извършва по занятие чрез тях, защото разликата е съществена.

Накратко

Ако нямате желание да четете целия материал, ето съвсем сбито най-важното в няколко думи:

Трябват ли ми регистрации, за да работя с платформа тип Upwrok?

Да, регистрация като свободна професия в регистър БУЛСТАТ, ако извършвате независима дейност по занятие.

Какви данъци дължа?

Ефективно около 7.5% върху брутния размер на дохода?

Има ли осигуровки?

Да, 27,8% върху дохода, освен ако вече не се осигурявате на максималния осигурителен доход.

Трябва ли ДДС регистрация?

Понякога.

Трябва ли да издавам фактури?

Да, ако дейността е в рамките на упражняване на свободна професия.

Как работят freelance платформите като Upwork?

За да можем да разгледаме данъчното и осигурително облагане на доходите от Upwork, Fiverr и подобни платформи, трябва да разберем как работят те. Това означава да разгледаме различните отношения между фрийлансър, клиент и оператор на платформата. Ето какъв е класическият бизнес модел на платформите:

1. Клиентът поръчва някаква услуга от фрийлансъра (това е B2C или B2B договор между фрийлансър и краен клиент);
2. Крайният клиент заплаща стойността на услугата към платформата (операторът на платформата е посредник, който приема плащането от името на фрийлансъра);
3. Фрийлансърът получава възнаграждението и заплаща комисионна на платформата (това е B2B отношение за комисионерска услуга).

От посоченото по-горе важните за нас изводи са следните:

• Клиентът плаща възнаграждение на фрийлансъра;
• Фрийлансърът заплаща комисионна на оператора на платформата.

Как се определя размера на дохода от платформата за данъчни цели?

За данъчни цели доходът, който фрийлансърът получава, е брутната сума на възнагражденията, които е начислил към клиентите си. Това означава, че комисионната, която се заплаща към платформата, не се приспада от общия размер на дохода.

Признават ли се разходи при работа като фрийлансър?

Законът третира доходите от извънтрудови възнаграждения, т.е. такива получавани за услуги, но не в рамките на трудов договор, по различен начин. Писали сме доста по темата в нашия голям наръчник за фрийлансъри, така че тук просто ще маркираме основното:

• За данъчни цели от брутния размер на дохода се изваждат 25% нормативно признати разходи, т.е. за данъци и осигуровки се взема предвид само 75% от дохода;
• От тези 75% се изваждат и осигурителните вноски, които фрийлансърът е длъжен да прави за своя сметка.

На практика няма значение какви са действителните разходи на лицето, свързани с обезпечаване на дейността му. Законът ги фиксира на 25%, а в някои по-особени случаи – на 40% от брутния размер на доходите.

Инцидентни доходи от платформи и доходи от свободна професия

И в други наши материали по сходни теми сме имали възможност да говорим за това, но е важно да правим разграничения между доходи, които имат инцидентен характер и такива, които имат устойчив и предвим характер. Има значение дали през годината е извършена една услуга през Upwork или такива се извършват регулярно. От тази гледна точка говорим за:

• Инцидентни извънтрудови възнаграждения;
• Доход от упражняване на свободна професия.

Доходи от Upwork и други платформи като свободна професия

Когато едно лице започне да получава устойчиви доходи от подобна платформа, считаме, че то извършва дейност по занятие. В България това се нарича упражняване на свободна професия и лицата, упражняващи такава дейност, следва да се регистрират в регистър БУЛСТАТ. Тук отново си позволяваме да ви насочим към големия ни наръчник за фрийлансъри и маркираме основното:

1. Лицата, упражняващи свободна професия, се регистрират в регистър БУЛСТАТ и получава 9-цифрен идентификационен номер;
2. Съществува задължение за лица, регистрирани като упражняващи свободна професия, да заплащат за своя сметка данъци и осигуровки;
3. Лицата, упражняващи свободна професия, издават фактури за извършваните от тях услуги.

Нещо, което е изключително важно, но ще разгледаме допълнително е, че тези лица подлежат и на ДДС регистрация, ако условията за това са изпълнени.

Инцидентни доходи от платформи

Извършването на малък брой услуги през платформи като Upwork и получаването на относително малки доходи, не следва да се квалифицира като независима икономическа дейност или дейност, която се извършва по занятие. Те се декларират в годишната данъчна декларация. При преценка на това кога доходът не е такъв от дейност по занятие трябва да прилагаме възможно най-консервативен критерий. Всякакъв регулярен доход от тези платформи или пък доходи, които поне се доближават до устойчив страничен доход. Не е задължително доходът да е основен. От значение е и начинът на извършване на дейността – брой клиенти, брой контракти, рекламиране на услугите и подобни. От значение е и дохода в контекста на основната дейност на лицето. По-лесно би било да посочим два примера:

Пример 1 (извънтрудови възнаграждения): Програмист с трудов договор случайно намира проект в Upwork, който може да реализира през свободното си време. Прави си профил в платформата, печели поръчката на клиента, изпълнява договора и получава възнаграждение от 10 000.00 евро. Въпреки че възнаграждението е значително, доходът все пак е еднократен и инцидентен. 

Пример 2 (свободна професия): Адвокат, работещ на свободна практика, преглежда обяви от клиенти и сключва два договора с клиенти – за регистрация на търговска марка и за изготвяне на писмено становище. Получава общо възнаграждение за двете услуги в размер на 1200.00 евро. Макар това да са инцидентни доходи от Upwork, те са в контекста на обичайната дейност на адвоката и следва да се третират като доход от упражняване на адвокатска професия.

Данъци при доходи от Upwork и подобни платфми

До този момент много теоретично говорене и малко практически съвети, но просто е важно да изясним основните моменти, преди да стигнем до същината. Ето я и нея. Започваме с данъците.

Данъци върху инциденти доходи от платформи

Тези доходи се декларират от получателя в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. Срокът е до 30.04 на годината, следваща годината, през която са получени доходите, но по-добре е декларацията да бъде подадена до края на месец март, за да се ползва отстъпка от 5% за ранно подаване и плащане на данъка.

Доходът се декларира в Приложение 3 от декларацията като такъв от извънтрудови правоотношения. Данъкът е 10%, а данъчната основа е 75% от брутния размер на дохода, но е важно да се посочи целия доход. Когато декларацията се попълва през Портала на НАП, автоматично ще бъдат сметнат нормативно признатите разходи то 25%.

В редкия случай, когато клиент е българска фирма, данъкът ще бъде удържан при източника, т.е. фирмата ще го удържи и ще го декларира пред НАП. В контекста на работите с платформи обаче, това е много рядка хипотеза.

Данъци при упражняване на свободна професия

Лицата, които упражняват свободна професия, са длъжни да заплащат авансов данък върху доходите си, както и да се осигуряват за собствена сметка като самоосигуряващи се лица. Много подробно сме разписали задълженията на фрийлансърите в България в наръчника ни, затова тук просто ги посочваме отново:

• Задължение за регистрация в регистър БУЛСТАТ като лице, упражняващо свободна професия;
• Задължение за регистрация в НАП като самоосигуряващо се лице;
• Месечни декларации за осигуровки на избран от лицето доход (Декларация 1);
• Годишно изравняване на осигуровки с годишна данъчна декларация и Декларация 6;
• На тримесечие – Декларации по чл. 55 от ЗДДФЛ за авансов данък върху доходите за първите три тримесечия от годината;
• Годишна данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ за доходите за доходите през последното тримесечие, както и за изравняване на осигуровки.

Доколкото декларирането на доходи и осигуровки за фрийлансъри е сравнително бюрократични, съветване да ползвате услугите на специалист като в Tax monkey, разбира се, предлагаме тази услуга.

Осигуровки при доходи от Upwork

Осигуровки при доходи от Upwork се дължат единствено, когато дейността е по занятие. Лицата, упражняващи свободна професия, т.е. извършващи тази дейност, са самоосигуряващи се. Те са длъжни да се регистрират като такива в НАП и заплащат осигуровки върху така наречения осигурителен доход. И тук ви насочваме към наръчника ни за фрийлансъри и обобщаваме накратко.

• Осигуровките се дължат върху осигурителен доход, който е не по-малък от минималния и не по-голям от максималния осигурителен доход на месечна база;
• Осигурителният доход на месец е средномесечният доход през годината, намален с 25% нормативно признати разходи.

Тук е удачно да сложим калкулатора ни за данъчна и осигурителна тежест за свободна професия, сравнена с идентични разходи при работа с ЕООД:

При свободна професия осигуровките се заплащат на месечна база и подлежат на „изравняване“ в рамките на следващата календарна година.

ДДС регистрация при доходи от Upwork

Въпросът за ДДС регистрацията при работа с платформи тип Upwork и Fiverr е изключително важен. Ето какви са предпоставките за ДДС регистрация при подобна дейност:

• Дейността да е по занятие, т.е. да не говорим за инцидентни доходи;
• Да се предоставят услуги към лица в ЕС, но извън България;
• В рамките на дейността да се извършват плащания за услуги, които фрийлансърът получава от чужбина.

Най-важното, което трябва да запомните тук е, че, ако дейността се извършва по занятие, ДДС регистрацията на практика е задължителна. Това произтича от факта, че лицето получава комисионерска услуга от оператора на платформата и заплаща за нея. Дори и операторът да не е лице, регистрирано в ЕС, по смисъла на разпоредбите на ЗДДС, комисионната се плаща за услуга, която се извършва на територията на България, следвателно:

1. Необходима е ДДС регистрация на фрийлансъра;
2. Начислява се 20% ДДС върху сумата на комисионната, която се заплаща на платформата.
3. В следствие от горното се издава протокол за самоначисляване на ДДС и се подават декларации с дневници за покупки и продажби до 14-то число на месеца, следващ месеца на съответната операция.

Изключително важно е ДДС регистрацията се направи предварително, защото в противен случай има глоби и НАП следи много строго за спазване на правилата за ДДС.

Начислява ли се ДДС на крайните клиенти?

Това е сложен въпрос, който заслужава отделна тема, но все пак накратко ще резюмираме основните положения, позовавайки се и на информацията, предоставена от Европейската комисия. За практическото прилагане на ЗДДС е важно каква регистрация има лицето:

• Стандартна ДДС регистрация (доброволна или при достигане на облагаем оборот) или
• Регистрация по чл. 97а от ЗДДС за получава на услуги от чужбина или предоставяне на услуги в ЕС.

Имайки предвид горното, можем да посочим следните хипотези по отношение на прилагане на правилата за ДДС:

Издаване на фактури през платформи

Повечето платформи позволяват издаването на фактури директно чрез техния интерфейс. Това е удобно, но често тези документи не отговарят на изискванията за фактури по българското законодателство. Поради това съветът ни би бил, особено при издаването на фактури към бизнес клиенти от ЕС, да се издават фактури, съответстващи на националното ни законодателство. Има множество платформи като inv.bg, които позволяват това да се случва онлайн.

Възможно ли е доходите от платформите да останат скрити за НАП?

За добро или за лошо това не е възможно. Директивите за автоматичен обмен на информация и по-конкретно DAC7 налагат задължението на операторите на платформи да събират данни и да ги изпращат задължително към националните органи по приходите. На теория НАП получава информация за брутния размер на доходите на фрийлансъри, които са декларирали пред съответната платформа, че са местни данъчно задължени лица за България. В дългосрочен план тези доходи не могат да останат скрити.

Обобщение и често задавани въпроси

Доходите от Upwork, Fiverr и подобни платформи се третират различно в зависимост от това дали са инцидентни или представляват дейност по занятие. Инцидентните доходи се декларират еднократно в годишната данъчна декларация с 10% данък върху 75% от брутния доход. При устойчива дейност (свободна професия) е нужна регистрация в БУЛСТАТ и НАП, тримесечни авансови вноски и месечни осигурителни декларации. Ако дейността е по занятие, в повечето случаи е задължителна и ДДС регистрация заради комисионната, плащана на платформата — с 20% самоначислен ДДС и съответните дневници. Заради комплексността на процеса, препоръчваме консултация със специалист, за да избегнете грешки и глоби.

Накратко често задавани въпроси

Трябва ли да декларирам доход от Upwork, ако е бил само един проект?
Да. Дори еднократен и инцидентен доход от платформа като Upwork подлежи на деклариране в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ, независимо от размера на сумата.

Какви регистрации са необходими при доходи от Upwork?
Необходими са следните регистрации:

• В регистър БУЛСТАТ като лице, упражняващо свободна професия;
• В НАП като самоосигуряващо се лице;
• Евентуално ДДС регистрация отново в НАП.

Каква е разликата между инцидентен доход и свободна професия?
Инцидентен е доходът от рядка, нередовна дейност през платформата (напр. един проект годишно). Свободна професия е налице, когато дейността се извършва редовно и устойчиво — тогава е нужна регистрация в БУЛСТАТ и НАП като самоосигуряващо се лице.

Приспада ли се комисионната на платформата от облагаемия доход?
Не. За данъчни цели облагаемият доход е брутната сума на възнаграждението от клиента, преди приспадане на комисионната, платена на платформата.

Трябва ли да се регистрирам по ДДС, ако работя с Upwork или Fiverr?
Ако дейността се извършва по занятие (не инцидентно), ДДС регистрацията на практика е задължителна, тъй като комисионната, платена на платформата, се третира като услуга, извършена на територията на България.

Каква е ставката на данъка върху доходи от платформи?
10% върху 75% от брутния размер на дохода — законът признава нормативно 25% разходи, без значение какви са реалните разходи.

Как се определят осигуровките при упражняване на свободна професия?
Осигуровките са 27.8% (без болнични/майчинство) или 31.0% (с болнични/майчинство) върху действителния осигурителен доход — средномесечният доход, намален с нормативно признатите 25% разходи.

Ще разбере ли НАП за доходите ми от Upwork, ако не ги декларирам?
Да. Съгласно директивата DAC7, операторите на платформи са задължени да събират и изпращат данни за доходите на фрийлансъри към националните данъчни власти на лицата, декларирали пред платформата, че са местни данъчно задължени лица за България.

Мога ли да съвместявам трудов договор със свободна професия?
Да, това е разрешено. Трудовият доход обаче има приоритет при определяне на осигурителния доход — ако по трудовия договор вече е достигнат максималният осигурителен доход, допълнителни осигуровки от свободната професия не се дължат.