Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

Данъчно третиране на NFT (Non-fungible tokens)

От /Публикувано: 18/04/2021/Категории: Crypto, Данъци/

Темата за крипто данъците продължаваме с още един материал в блога на Tax Monkey. Този път се спираме на въпросите, свързани с данъчното третиране на NFT (Non-Fungible Tokens). Тази материя е изключително специфична, затова ще разчитаме на факта, че, ако четете статията, вероятно сте наясно с това какво са NFT. Ако пък това предположение е грешно и искате да научите повече за non-fungible tokens, добро място да започнете е тази страничка на Ethereum.

Съдържание

Можете да използвате долните прepратки за по-лесно навигиране в статията.

  1. Какво представляват NFT от правна гледна точка?
    1. Финансови активи ли са NFT?
    2. Ценни книги или дериват са NFT?
    3. NFT на база на обекта, който представят
  2. Дължими данъци при създаване на NFT
  3. Данъци при продажба на NFT
    1. Дължими данъци от продавача – създател на NFT
    2. Кой удържа и плаща данъка?
    3. Дължими данъци от купувача на NFT
  4. Данъчно третиране на NFT при инвестиране и търговия
    1. Дължими данъци при вторична търговия с NFT
    2. Дължими осигуровки при вторична търговия с NFT

Какво представляват NFT от правна гледна точка?

За да стигнем до въпроса за данъците, трябва да подходим от малко по-далеч. Следващите параграфи ще са по-интересни за юристи, тъй като изследват правната същност на NFT-тата. Ако се интересувате конкретно от данъците, можете да прескочите директно по-долу в публикацията. В статията решихме да използваме наложилия се термин non-fungible tokens, тъй като на български език към момента просто няма достатъчно адекватен превод. 

Финансови активи ли са NFT?

От правна гледна точка NFT са нещо много по-различно от криптовалутите. Във всеки един пост, в който говорим за крипто, обръщаме внимание на това, че за данъчни цели криптовалутите се третират като финансови активи. Тази класификация обаче не може да се приложи по аналогия към non-fungible tokens.

Ценни книги или дериват са NFT?

NFT може да се третират като електронни сертификати за притежание на дигитални активи. Те обективират правото на собственост или друго специфично право върху съответния актив. В тази връзка NFT-тата приличат на ценни книги, защото притежателят на съответното NFT се разпорежда и с обекта, който стои зад него. С прехвърлянето на NFT-то се прехвърлят и правата, които то носи. NFT обаче не са ценните книги въпреки приликата им с тези правни обекти. Ценните книги, на първо място, са писмени документи и, на следващо, са изрично изброени в закона. Тези условия не са налице за NFT. 

NFT прилича много на деривативен финансов инструмент. Неговата стойност е производна от актива, който е представен в съответното NFT. Все пак обаче, по аналогия с горния аргумент, NFT не следва да се разглежда и като дериват.

NFT на база на обекта, който представят

Според нас едно NFT не може да се разглежда отделно от обекта, за който се отнася. Към момента NFT се използват основно за дигитални обекти на интелектуалната собственост. Това са различни файлове като изображения или аудио-визуални файлове, както и колекции от такива файлове. Разбира се, има и по-екзотични хипотези като предмети в онлайн игри или CryptoKitties, но опитите за подреждането им под традиционните правни определения в момента ще доведат просто до главоболие с малка практическа стойност.

За нуждите на данъчното третиране на NFTs ще приемем, че те се отнасят до обекти на интелектуалната собственост. Това означава, че приравняваме продажбата на едно NFT към продажбата на една картина. 

Дължими данъци при създаване на NFT

Ако сте пропуснали горните параграфи, по-долу изхождаме от това, че NFT представляват дигитални обекти на интелектуалната собственост. Поради това и считаме, че доходите от NFT са такива от продажба на произведения на изкуството.

Създаването на едно NFT само по себе си не е данъчно събитие. За да настъпи такова, е необходимо NFT да бъде продадено на някого. Ако просто създавате дигитални произведения и всяко от тях има свое NFT, това не повлича данъчни задължения.

Данъци при продажба на NFT

Продажбата на едно NFT обикновено е срещу криптовалута, а не срещу фиатни пари. Както при всяко друго нещо, свързано с крипто и данъци, това значително усложнява нещата. Възникват две данъчни събития – за продавача и за купувача.

Дължими данъци от продавача – създател на NFT

Продавачът реализира доход. Няма да усложняваме темата допълнително с възможността продавачът да е юридическо лице (фирма или организация) и ще приемем, че той е физическо такова. В този случай, приложимият закон в България е ЗДДФЛ.

Доходът от продажба на NFT се третира като такъв от друга стопанска дейност, а именно такъв от продажба на произведения на науката, културата и изкуството от техните автори. Много важно уточнение е това за авторите. Данъчният режим е различен, когато става въпрос за вторична продажба на NFT (такава от не-автор).

Дължи се данък върху доходите, който е в размер на 10% от продажната цена. Има обаче така наречените нормативно признати разходи, които за тази дейност са в размер на 40%. Ефективно данъкът е 6% от продажната цена на NFT. Данъчната основа е левовата равностойност на платената криптовалута в момента на продажбата. 

Пример

Дигитален артист създава произведение – дигитално изображение. Продава го на 18.04.2021 г. за 1 ETH. Доходът, който реализира, се определя към момента на сделката. На тази дата цената на ETH е 3400 лв. и това е данъчната основа. Дължимият данък, ако се абстрахираме от всичко друго, е 6% от тази сума, т.е. 204 лв.

Разбира се, цената на една криптовалута е дотолкова волатилна, че се променя за броени часове, та в рамките на един ден, тя може да се повиши или понижи драстично. По правило следва да се вземе стойността на валутата към момента на сделката. За да не изпадаме в твърде много детайли, ще спрем тази тема дотук и няма да се изследваме въпроси, свързани с доказване на придобивна цена.

Кой удържа и плаща данъка?

Това е още един сложен въпрос на тема данъчно третиране на NFT. Ако купувачът е физическо лице, данъкът е за сметка на продавача. Ако обаче купувачът е юридическо лице в България, данъкът трябва да бъде удържан от него по реда на чл. 43 от ЗДДФЛ. За внасяне на повече яснота по темата, препоръчваме скорошната ни публикация за дължими данъци при авторски и лицензионни възнаграждения.

Дължими данъци от купувача на NFT

Тук нещата вече стават наистина сложни, защото е налице сделка с криптовалута. NFT се купува срещу определена валута. Тук препоръчваме нашия материал относно това какви данъци се дължат при сделки с криптовалути.

В случая е налице замяна на финансов актив. Ако следваме горния пример, купувачът заменя 1 ETH за съответното NFT. Реализира се сделка с ETH, която може да генерира печалба или загуба. Уточнихме, че в този ден (18.04.2021) цената на 1 ETH е 3400 лв. Реално купувачът се разделя с 1 ETH и получава 1 NFT. Не се случва изобщо прехвърляне на фиат валута, но за данъчни цели сделката се остойностява в BGN.

Счита се, че купувачът е “продал” 1 ETH за 3400 лв. Това е сделка с финансов актив (замяна) и трябва да се вземе предвид след края на годината при определяне на общата печалба от такива сделки.

Данъчно третиране на NFT при инвестиране и търговия

В този параграф вече говорим за продажбата на NFT от лица, които са различни от създателите им. Тези сделки в материята на интелектуалната собственост се наричат вторични продажби. За данъчни цели е важно, че съответните NFT не се прехвърлят от създателите на произведенията.

Важно уточнение е, че говорим за сделки, които се извършват “по занятие”. Силно препоръчваме нашия материал на тема търговия с криптовалути по занятие, но тук уточняваме накратко, че спекулативната търговия с NFT (покупко-продажбата им се извършва с цел печалба) се счита за извършена „по занятие“, т.е. представлява стопанска дейност.

Дължими данъци при вторична търговия с non-fungible tokens

Най-важното тук е, че доходът не може да се квалифицира като такъв от продажба на произведение на изкуството. Последица от това е, че и нормативно признатите разходи не са 40%. Ако продавачът е самоосигуряващо се лице, има такива признати разходи в размер на 25%. Ако не е, изобщо няма такива разходи. Данъчната основа е продажната цена, намалена с признатите разходи, ако има такива. Данъчната ставка е 10%.

Дължими осигуровки при вторични продажби на non-fungible tokens

По отношение на доходите от стопанска дейност на физически лица се дължат и осигуровки. Те се изчисляват и изравняват на годишна база. По тази тема предстои публикуването на отделен блогпост, поради което тук  единствено отбелязваме това задължение.

Ако имате нужда от консултация по въпроси, свързани с данъците на тема криптовалути, можете по всяко време да заявите консултация от екипа на Tax Monkey.

Други материали от блога ни на тема crypto

 

Чл. 29. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишен текст на чл. 29 – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) Облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва:

1. (нова – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г., изм. – ДВ, бр. 12 от 2015 г.) с 60 на сто за доходи от дейността на физическите лица, регистрирани като земеделски стопани, за производство на непреработени продукти от селско стопанство, с изключение на доходите от производство на декоративна растителност;

2. (предишна т. 1 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) с 40 на сто за:

а) (изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) доходи от дейността на физическите лица за производство на преработени или непреработени продукти от селско стопанство (включително от продажба на произведена декоративна растителност), от горско стопанство (включително от събиране на диворастящи билки, гъби и плодове), от ловно стопанство и от рибно стопанство;

б) авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители;

в) доходи от упражняване на занаят, които не се облагат с патентен данък по реда на Закона за местните данъци и такси;

3. (предишна т. 2 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) с 25 на сто за доходи от упражняване на свободна професия или възнаграждения по извънтрудови правоотношения.

(2) (Нова – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) В облагаемия доход по ал. 1 не се включват доходи, които са участвали при формиране на облагаем доход по реда на чл. 26 за предходни данъчни години.

(3) (Нова – ДВ, бр. 97 от 2016 г., в сила от 01.01.2017 г.) В облагаемия доход по ал. 1 се включват доходи, които съгласно чл. 11 са придобити през период на облагане с данък по чл. 14, ал. 2 и които не са участвали при формиране на счетоводния финансов резултат за годината на придобиване, а биха участвали при формирането на счетоводния финансов резултат за текущата година, ако лицето се облагаше по реда на чл. 29а.

Ако статията Ви е била полезна, споделете:

За автора:

Avatar photo
Никола Пенчев се фокусира върху консултантската дейност на Tax Monkey. От него можете да очаквате да прочетете материали на всякаква тематика.

Свържете се с Tax Monkey

  • info@taxmonkey.bg

  • +359 887 345 666

  • гр. София, бул. Черни връх 47

Още полезни статии