Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

SAFT: най-важното от правна и данъчна страна

От /Публикувано: 22/05/2022/Категории: Данъци, Инвестиции/

В предния ни блогпост вече писахме по темата за SAFE (Simple Agreement for Future Tokens). Ред е на еквивалента му в крипто иномиката – SAFT (Simple Agreement for Future Tokens). Както почти всичко в крипто икономиката, този механизъм също трудно върви по прокараните и отъпкани конвенционални правни пътища. Имайте едно наум, когато четете този материал. Той представя нашата гледна точка и, макар да се стараем да бъдем обективни, е възможно за някои от изводите ни просто да бъркаме. Ако това, не ви притеснява, ето какво можете да прочетете в долните параграфи:

Какво е SAFT договор?

SAFT (Simple Agreement for Future Tokens) е механизъм за инвестиране в компании или проекти в крипто икономиката. Създаден е основно за улеснение на финансирането към крипто бизнеси, които целят да избегнат регулаторните и административни усложнения при набирането на капитал чрез прехвърляне на капитал или ценни книжа.

Считаме за необходимо да разясним малко повече различните аспекти на SAFT договорите. От една страна, за юристи е добре да обясним с прости думи техническата част на един такъв механизъм. От друга, тъй като самите ние сме юристи, трябва да наблегнем повече на правните аспекти. Ако това не представлява интерес за вас и просто искате да знаете данъчните последици или как да си направите SAFT договор, скролнете надолу.

Технически аспекти

Когато две лица (компания и инвеститор) сключат SAFT договор, те се споразумяват относно следното:

  1. Инвеститорът дава на компанията пари, които служат за разработването на определена блокчейн технология;
  2. Част от технологията включва създаването на smart contract за токени, които ще бъдат продадени в бъдещ момент;
  3. Когато токените бъдат създадени или пуснати в продажбам инвеститорът получава част от тях съобразно с финансирането.

Практиката е инвеститорът да получава дял от токените. Няма обаче проблем да се уговори, че, вместо токени, той ще получи дял от печалбата от продажбата им. Това би могло да залегне дори и в самия алгоритъм на smart contract-а.

SAFT mechanism

Правни аспекти

Изхождайки от същността на правоотношението, имаме договор, при който едната престация е незабавна, а изпълнението на другата е поставено под отлагателно условие. Договорът често е алеаторен (с неясно определена престация на едната страна). Това е така, тъй като често количеството токени, което ще бъде пуснато, или началната им цена не е известно.

Според нас SAFT договорът не е ценна книга, нито договор за изработка. Прилича по-скоро на договорите за бъдеща продукция. Важно е да се уточни, че съгласно правото на САЩ, тези договори се считат за securities (ценни книжа) и следва да бъдат съобразени със съответните регулации. Това включва продаването им единствено на акредитирани инвеститори.

Данъчни аспекти на SAFT

Данъчното облагане трябва да се разгледа в контекста на правната рамка на SAFT договорите. Подходът, който избрахме, е да разделим данъчните въпроси на две части:

  1. За компанията издаваща, токените;
  2. За инвеститора.

Данъци при компанията, издаваща токените

Ако приемем, че тези договори не са ценни книги и се фокусираме върху аналогията с договора за бъдеща продукция, то е налице продажба. Получената сума по договора формира данъчна печалба. Това не е кой знае какво притеснение, тъй като тя често се използва за покриване на краткосрочни оперативни разходи на компанията.

По-интересен е въпросът с прилагането на ЗДДС. Ако токените имат характера на криптовалута (т.е. са fungible), услугата ще бъде считана финансова услуга. Това означава, че продажбата ще бъде освободена услуга по смисъла на ЗДДС и данък няма да се дължи. Такава е и практиката на съда на ЕС, която е задължителна. 

За NFT-та обаче ситуацията е твърде неясна. Причината е, че те могат да дават различни права на своите притежатели. Прехвърлянето на тези права в много ситуации вече може да се тълкува като облагаема доставка по ЗДДС. Така, например, ако притежанието на един токен дава на притежателя му абонамент за ползване на дадена услуга, то продажбата на токена следва да се обложи с ДДС, ако, разбира се продажбата е извършена в рамките на ЕС.

Данъци за инвеститора

Към момента на получаване на токените при изпълнение на един SAFT, инвеститорът все още не е направил печалба. Той получава активи, за които е платил. Това, че реалната им пазарна стойност към момента на прехвърлянето им е по-висока, може да формира единствено данъчна временна разлика.

Едва при продажбата на токените, инвеститорът ще формира данъчна печалба. И тук важат условията за начисляване на ДДС, за които говорихме по-горе.

Как да направите SAFT договор за своя бизнес?

И тук ще разделим темата на две части:

  1. Съдържание на SAFT договора;
  2. Избор на юрисдикция.

Какво трябва да съдържа един SAFT договор?

В практиката на Tax Monkey вече сме се сблъсквали със SAFT договори. Те винаги съдържат определени задължителни клаузи, а ние бихме препоръчали добавянето и на още такива.

Задължителни клаузи в SAFT договорите са:

  1. Размер на финансирането
  2. Количество токени (обикновено като процент), което ще бъде предадено на инвеститора
  3. Бъдещо събитие (условие) за предаване на токените.

Това, което ние бихме препоръчали да се добавя, е:

  1. Срок за пускане на токените;
  2. Уговорени параметри на токените (правата, които ще дават)
  3. Печалби от първични и вторични продажби
  4. Алтернативни събития:
    • Equity (допълнително финансиране)
    • Dissolution (закриване)
    • Liquidity (IPO или смяна на контрола)
  5. Гаранции, че токените ще се използват в конкретен проект
  6. Посочване на крипто адреси за доказване на изпълнението

Избор на юрисдикция

Имали сме клиенти, които избират да сключват SAFT директно чрез основните си дружества и такива, които предпочитат да направят офшорно такова. Причината някои бизнеси да искат да ползват офшорна компания е свързана не толкова с изпълнението на самия SAFT, ами с регулациите и несигурностите относно публичното предлагане на токените.

Ако трябва да дадем съвет, той би бил предлагането на токените да се извършва чрез офшорно дружество, а SAFT договорът да се сключи под формата на тристранно споразумение между инвеститора, офшорното дружество и основното такова, разработващо и управляващо технологията.

Други материали от блога на Tax Monkey

По-горе вече посочихме, че имаме статия за SAFE договорите. В нея сме се постарали да обърнем внимание на VSOP плановете. Когато пипем за крипто, се стараем да насочваме потребителите ни към нашия Наръчник за крипто данъци. Тук събираме цялото ни знание по темата и части от този блогпост със сигурност ще намеря място в него. 

Ако статията Ви е била полезна, споделете:

За автора:

Никола Пенчев се фокусира върху консултантската дейност на Tax Monkey. От него можете да очаквате да прочетете материали на всякаква тематика.

Свържете се с нас

Благодарим за съобщението. Стараем се да отговаряме в рамките на един работен ден.
There was an error trying to send your message. Please try again later.

Още полезни статии