Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666
info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666
Данъчни аспекти на инвестиране чрез SAFE и VSOP
Преди около 2 седмици приятели (всъщност колегите от “GP Law”) ни поканиха да съдействаме с данъчните аспекти на казуса на техен клиент. Клиентът желае да придобие част от дяловете в чуждестранна компания. Оказва се, че обикновеното прехвърляне на акции или дялове (equity), не е напълно удачен вариант, поради което се търсят други. Избраният за ситуацията подход беше VSOP (Virtual Stock Option Plan). Тъкмо преди този казус пък се наложи да работим по друг по друг сходен механизъм – SAFE (Simple Agreement for Future Equity). Та, искахме да разпишем нещо по темата за инвестиране чрез SAFE и VSOP и оттам дойде този материал. Ето и съдържанието му:
SAFE и VSOP – правни аспекти
Инвестирането в компания почти винаги е свързано с придобиването на част от нея. Това е много лесно при публичните дружества, чиито акции се търгуват свободно. При другите варианти на компании, в частност тези с ограничена отговорност, подобни промени в собствеността са значително по-трудни. Затова учредителите (фаундъри) и инвеститорите търсят други способи за наливане срещу дял от бизнеса.
SAFE (Simple Agreement for Future Equity) и VSOP (Virtual Stock Option Plan) са способи, чрез които инвеститор или пък част от екипа на една компания придобива дял от същата без реално да получава, или поне не веднага, дял от капитала.
Какво е SAFE?
При класическото инвестиране едно лице дава пари и получава акции или дялове от компанията, която финансира. SAFE е механизъм, при който:
- Компанията получава парите веднага.
- Инвеститорът получава дял в бъдещ момент.
Този момент не е фиксирана дата, а е обвързан с настъпването на едно или повече събития. Тези събития се разделят основно на следните категории:
- Equity event – последващи финансиране или набиране на капитал;
- Liquidity event – продажба на компанията или пък IPO (преминаване към публична форма);
- Dissolution event – закриване на компанията или на част от нея.
Най-често събитието е equity event. Когато има последващо финансиране, инвеститорът със SAFE има право да придобие акции или дялове срещу инвестицията, която е направил. Има два варианта това да се случи:
- Придобиване на дялове или акции по предварително уговорена в SAFE договора цена;
- Придобиване по цена, съответстваща на тази, на която е придобил новия инвеститор.
По българското право SAFE следва да се разглежда като предварителен договор за прехвърляне на дружествени дялове под алтернативни отлагателни условия.
Какво е VSOP?
VSOP (Virtual Stock Option Plan) е механизъм, чрез който една компания създава “виртуално копие” на своя капитал или на част от него. Виртуалните акции дават права, които са сходни на реалните такива, но се прехвърлят много по-лесно. Обикновено се дават на служители като vesting план.
Основното право, което притежателят на една виртуална акция има, е да получи парично плащане от компанията в определен размер, когато настъпи конкретно събитие. Това събитие попада в посочените по-горе категории за SAFE – equity, liquidity или dissolution event.
VSOP плановете обикновено не дават право на глас на притежателите на виртуални акции, но могат да дадат право на дивидент. Възможно е да се предвиди и механизъм за прогресивно увеличаване на броя виртуални акции при увеличаване на действителния капитал чрез записване на нови акции в него.
VSOP плановете се прилагат основно в Германия, тъй като там имат своята правна уредба. За български дружества по-скоро са неприложими или пък твърде рисковани с оглед действителността им.
Данъчни последици при инвестиране в SAFE и VSOP
Българското данъчно право и данъчната ни практика по никакъв начин не е пригодена за подобно предизвикателство. Все пак обаче можем да направим някои генерални изводи, които да обособим в следните точки:
- Данъчни последици за компанията при SAFE и VSOP;
- Особености, когато страна по договора не не компанията;
- Данъчни последици за инвеститора
Данъчни последици за компанията
Тук може би е най-лесно. Финансирането на една компания чрез увеличаване на капитала й не формира задължение за плащане на корпоративен данък. При SAFE и VSOP механизмите на финансиране такова увеличаване на капитала не е налице веднага, но може да се приеме, че способите са аналогични. Не става дума за приход на дружеството, който е свързан с неговата търговска дейност.
Особености при SAFE и VSOP, сключен от съдружници
В повечето случаи тези договори се сключват със самата компания, която получава финансиране за своята оперативна дейност. В бъдеще тя или ще издаде акции на инвеститора или ще му плато тяхната равностойност. Възможно е обаче SAFE да бъде сключен и със съдружниците. Те получават директно плащане срещу задължението в последствие да прехвърлят на инвеститора част от своите дялове.
Проблемът в тази ситуация е, че не винаги може да се определи точно колко дяла или акции ще бъдат прехвърлени от съдружниците. Безспорно те биха реализирали доход от продажба на финансови активи (своите дялове). Печалбата от продажба на финансови активи обаче се определя на база разликата между придобивна и продажба цена. В случая на бъдещо прехвърляне на неясен брой дялове тази цена не може да бъде определена към момента на получаване на плащането от инвеститора.
Все още не сме се сблъсквали с конкретен такъв казус, затова и не можем да дадем категорично мнение относно третирането му от НАП. Както в много други ситуации с данъчното право, коректно становище би могло да се даде само по конкретен казус.
Данъчни задължения за инвеститора
Тук, за щастие, положението е по-ясно. При SAFE и VSOP данъчното събитие за инвеститора настъпва при съответното събитие (event), при което се получава плащането от компанията.
Печалбата, която инвеститорът реализира, е, както следва:
- При SAFE – разликата между пазарната стойност на акциите/дяловете, които получава и направената инвестиция;
- При VSOP – разликата между сумата, която инвеститорът получава и тази, която е платил по договора.
По-сложно е да определим данъчната тежест за същински VSOP, когато се прилага за служители. Ако го сравним с vesting механизмите с реални акции, ще бъде налице допълнително трудово възнаграждение, платено в натура. Това е така, защото получаването на виртуалните акции не е безвъзмездно, а срещу задължението да се полага труд.
При VSOP обаче не се получават реални активи, ами просто има възможност за бъдещо плащане. Това би означавало, че данъчното събитие ще бъде изместено напред във времето, когато може трудовият договор дори да е прекратен. Подобен казус отново е интересен, но по-скоро теоретично. На практика данъчната ставка при всички разумни варианти в България ще бъде 10%.
Заключение
SAFE и VSOP са сравнително нови механизми за България. Те обаче далеч не са такива за чуждестранни стартъпи. Стараем се да не казваме това в статиите в блога ни, но, ако ви трябва помощ с подобно инвестиране или финансиране, най-добре е просто да обсъдите детайлите с нас или пък с други адвокати, които са специалисти по темата.
Други материали от блога на Tax Monkey
Инвестициите са една от любимите ни теми, но тепърва развиваме съдържанието в блога ни по специфични въпроси. Ако този материал е бил интересен за Вас, можете да разгледате и следните наши страници:
