Данъчен кредит по фиктивни сделки

Този материал е посветен на една от най-проблемните практики на бизнеса в България – използването на данъчен кредит по фиктивни сделки. Макар че тези сделки имат голямо значение и за корпоративния данък, тук ще се фокусираме върху прилагането на ЗДДС. В началото, просто за пълнота на изложението, ще обясним накратко понятията “данъчен кредит” и “фиктивна сделка”. Ако искате да преминете директно към правния ни анализ, можете да го направите от тук.

Какво означава “данъчен кредит по фиктивни сделки”?

Данъчен кредит, по смисъла на ЗДДС, е сума, която се приспада от данъчните задължение на едно лице. ДДС е именно данък върху добавената стойност и това налага възможността за ползване на данъчен кредит. Фирма, която продава стоки или услуги може да приспадне от данъка, който начислява по тези доставки, сумата на данъка, който е заплатила от своя страна по доставки, които са свързани с дейността й. Даваме си сметка, че това обяснение звучи сложно, затова даване два примера.

Данъчен кредит за доставка на стоки

Фирма А сглобява и продава велосипеди. За целта тя купува компоненти от фирма Б. През месец февруари, 2021, фирма А купува от Фирма Б рамка за велосипед на цена от 60.00 лв. с включен ДДС (данъкът е 10.00 лв.). В същия месец фирма А продава на свой клиент велосипед на цена от 600.00 лв. с включен ДДС (данъкът е 100.00 лв.). През месец март, 2021, фирма А трябва да внесе събрания от своите продажби данък. Ако единствените сделки на фирмата са посочените, то данъкът за внасяне е 100.00 лв. по продажбата на велосипеда. Фирмата обаче може да ползва данъчен кредит за покупката на рамката от Фирма Б. Размерът на кредита е платения данък, т.е. 10.00 лв. Така фирмата намалява данъчното си задължение с тези 10.00 лв. и внася само 90.00 лв.

Данъчен кредит за доставка на услуги

Фирма А продава недвижим имот за сумата от 120 000 лв. с ДДС. За сключване на сделката ползва брокерска услуга, която получава комисионна от 24 000 лв. с ДДС. По едната сделка Фирма А трябва да внесе 20 000 лв. ДДС, а по другата може да приспадне 4 000 лв. В крайна сметка ще внесе 16 000 лв. данък.

Кои сделки са фиктивни?

Фиктивни са сделките, които не са се осъществили в действителност. Страните сключват сделка и издават счетоводни документи, за да постигнат някакъв скрит резултат. Често това се случва с консултантска услуга именно за намаляване на дължими данъци. Обичайна практика е за намаляване на данъчната печалба на една фирма за сметка на загубата на друга.

В тази връзка данъчен кредит по фиктивни сделки означава намаляването на данъчното задължение на едно лице с данъка, който уж е платен по сделка, която изобщо не е изпълнена между страните.

Пример за ползване данъчен кредит по фиктивна сделка

Ще използваме съвсем реален пример, който е разгледан в Решение № 854 от 05.05.2016 на АС Бургас по административно дело № 2497/2015 г.

Фирма А продава недвижим имот в Слънчев бряг за сумата от 120 000 лв. Това е реална сделка, по която е начислен данък от 20 000 лв., който фирма А трябва да внесе в НАП. Тя обаче сключва сключва сделка за посредническа услуга с Фирма Б за сумата от 120 000 лв. с ДДС. По тази сделка Фирма А ползва данъчен кредит и в крайна сметка не внася никакъв ДДС за съответния месец. Тези сделки се декларират на месечна база пред НАП, което довежда до ревизия на фирма А. В рамките на ревизията НАП установява, че сделката за посредническата услуга е фиктивна и е сключена единствено за ползването на данъчен кредит. Този извод е потвърден в последствие от съда.

Какви са последиците при ползване на данъчен кредит при фиктивни сделки?

Ползването на данъчен кредит по фиктивни сделки е неправомерно. Когато се установи подобно действие, това се случва в рамките на ревизия от НАП. Тя завършва с ревизионен акт, в който се констатира направомерно използване на данъчен кредит. Последците от това са:

1. Данъкът подлежи на внасяне;
2. Начислява се законна лихва за забава;
3. Налага се административнонаказателна отговорност;
4. Ако става въпрос за умишлено откриване, може да се стигне и до наказателна отговорност.

Икономическите последици са свързани със задължението да бъде внесен данъка. Санкция за ненавременното внасяне е законната лихва за забава, която е в размер на 10% на годишна база. Имуществената санкция се определя като процент от дължимия данък и може да достигне 5% от неговия размер.

Сериозна е и отговорността, която се носи за умишлено укриване на данъци по чл. 255 от Наказателния кодекс. Наказанието е лишаване от свобода от 1 до 6 години, както и глоба до 2000 лв.