Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

Нормативно признати разходи по ЗДДФЛ

От /Публикувано: 08/09/2021/Категории: Данъци, ЗДДФЛ, Осигуровки/

В последните дни се говори усилено за предстоящата вероятна промяна на така наречените нормативно признати разходи на самоосигуряващите се лица. Очаква се в своя кратък живот народното събрание да разгледа предложението за увеличаване на тези разходи за лицата, упражняващи свободна професия, от 25% на 40%. Какво точно означава това ще опитаме да обясним в този материал. 

Какво означава “нормативно признати разходи”?

Това понятие е въведено в чл. 29 от ЗДДФЛ. Нормативно признатите разходи са процент от дохода на едно физическо лице, с което данъчната основа се намалява. Те не са разходи в същинския смисъл на думата, а сума, с която се намалява данъчната основа. Еквивалент са на действителните разходи, с които се намалява данъчната основа на други субекти, при които данъкът се начислява по различен начин. Целта е чрез тях да се постигне по-справедливо данъчно облагане.

Какво налага съществуването на нормативно признати разходи?

За разлика от търговските дружества и едноличните търговци, които дължат данък върху печалбата, физическите лица, извършващи стопанска дейност, дължат данък върху доходите си. Тези доходи са всички приходи от съответната дейност. При търговците е разумно да се облага само печалбата, защото тя се изчислява относително лесно. При физическите лица обаче това е по-трудно, тъй като не винаги може да се определи кой разход на лицето е свързан с дейността и кой не е. Поради това законът определя нормативно признати разходи. Без значение какви действителни разходи има едно лице, упражняващо свободна професия, неговите разходи за данъчни цели винаги ще бъдат 25% от приходите. Поне така беше до момента.

Как признатите разходи се отразяват на данъка и осигуровките?

Самоосигуряващите се лица се наричат по този начин, защото са длъжни сами за себе си да правят осигурителни вноски на база на осигурителния си доход. Тъй като осигуровките се дължат на месечна база, взема се предвид средномесечния осигурителен доход на едно лице. За улеснение ще приемем, че средномесечният реален доход от стопанска дейност на едно лице, упражняващо свободна професия, е 2000 лв. и по-долу ще разгледаме пример с такъв доход.
Изчисляване на осигуровки

За да сметнем дължимите осигуровки, е необходимо следното:

  1. Да изчислим осигурителния доход;
  2. Да сметнем осигуровките на база избрания процент за осигуряване.

Осигурителният доход е равен на реалния средномесечен доход (2000 лв.), намален с нормативно признатите разход. Към момента на написване на тази статия те все още са 25%. Това означава, че доходът на съответното лице, върху което ще се дължат осигуровки и данъци е 1500 лв.

От осигурителния доход се изваждат дължимите осигуровки. Към момента те са в размер на 27,8%, ако лицето не се осигурява за общо заболяване и майчинство. Това означава, че дължимите осигуровки са общо 417 лв. 

Важно уточнение е, че осигуровки се дължат единствено до размера на максималния осигурителен доход. В момента той е в размер на 3000 лв. Това е максималната сума, върху която се начисляват осигуровки. Тя също се намалява с нормативно признатите разходи.

Изчисляване на дължимия данък върху доходите

И тук трябва да направим сметка, за която да съобразим следното:

  1. Каква е данъчната основа;
  2. Каква е данъчната ставка.

За да получим данъчната основа, трябва от дохода да извадим признатите разходи и дължимите осигуровки. В горния пример това означава данъчна основа от 1083 лв. Върху нея се прилага данъчната ставка от 10% и се получава размер на дължимия данък, а именно 108,30 лв.

Ефективно разходите, свързани с дейността, които едно самоосигуряващо се лице трябва да предвид, са малко над 26% от размера на дохода.

Какъв би бил реалният ефект от увеличаване на процента нормативно признати разходи?

Ако признатите разходи на лицата, упражняващи свободна професия, бъдат увеличени до 40%, в рамките на горния пример с доход от 2000 лв. на месец, това би означавало следното:

  • 1200 лв. – осигурителен доход;
  • 333,60 лв. – осигуровки;
  • 86,64 лв. – данък;
  • 21% данъчна и осигурителна тежест.

На практика увеличаването на нормативно признатите разходи с 15% би означавало намаляване на данъчната и осигурителна тежест с около 20% за лицата, упражняващи свободна професия.

 

На картинката е показано приблизително разпределение на данъчната и осигурителна тежест при доход в размер между минималната заплата и максималния осигурителен доход.

Други статии от блога на Tax Monkey

Ако този материал Ви е харесал, можете да погледнете и следните свързани с него статии от блога на Tax Monkey:

Ако статията Ви е била полезна, споделете:

За автора:

Веселка Великова има интереси в областта на административното право и процес, както и в сферата на корпоративното данъчно облагане.

Свържете се с нас

Благодарим за съобщението. Стараем се да отговаряме в рамките на един работен ден.
There was an error trying to send your message. Please try again later.

Още полезни статии