Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

Данък при източника при плащане за консултантски услуги на чужда компания

От /Публикувано: 04/11/2021/Категории: Данъци, ЗКПО/

Темата на днешния блогпост е удържането на данък при източника, когато се закупуват консултантски услуги от чуждестранна компания. Причината да разпишем материал по тази тема е, че подобни данъци има в много европейски държави, а местните бизнеси честно дори не знаят за съществуването им. Ето и едно кратко съдържание на статията:

Какво означава данък при източника?

По правило, когато говорим за бизнес, фирмите подлежат на облагане с корпоративен данък. Обяснено съвсем просто, данък се държи върху печалбата, реализирана през една календарна година. Печалбата се смята на база на всички приходи и разходи, които са признати за данъчни цели. Ако финансовият резултат за годината е положителен, фирмата дължи данък от 10% върху своята печалба.

Данъкът при източника е изключение от това правило. Това е данък, който не се внася от крайния получател на дохода, а от неговия платец. В българското законодателство има много случаи на данък при източника. Може би най-популярният е данъкът върху дивидентите, който дружество удържа от бенефициентите физически лица, когато печалбата му се разпределя в тяхна полза.

По отношение на юридическите лица този данък е съществено отклонение от обичайното данъчно облагане. На първо място, това е данък върху един доход, който е изолиран от оборота на предприятието. На следващо, данъкът се внася в държава, която е различна от тази, в която дружеството заплаща корпоративния си данък.

Данък при източника за консултантски услуги

Когато една българска фирма закупува услуга от чуждестранна компания, по правило за българската фирма не възниква данъчно задължение. Това е просто разход за услуга, който се осчетоводява като такъв и който намалява годишния финансов резултат. Пример за такава услуга би бил използването на дигитален маркетинг от Google, Facebook и други.  Усложнения в тази насока може да има единствено по отношение на ДДС и механизма за неговото обратно начисляване в ЕС, но за това вече сме писали.

Не така стои обаче въпросът с всички услуги, които се доставят от чужди компании. ЗКПО предвижда изключение от това правило за някои хипотези. Една от тях, която е предмет на този блогпост, е изплащането на възнаграждение за технически услуги.

Какво означава технически услуги?

Определението за технически услуги е дадено в допълнителните разпоредби на ЗКПО. Съгласно тях, технически услуги са монтаж и инсталиране на материални активи, маркетингови проучвания и, което е най-важно, консултантски услуги от всякакво естество. Законът изрично използва термина “от всякакво естество”, за да не остава съмнение относно това дали дадена консултантска услуга попада в обхвата му.

Много често стартиращи бизнеси, поради незнание или с оглед счетоводна икономия, посочват във фактурите си към трети лица извън страната “консултантски услуги” като предмет. Това се отнася особено до софтуерни компании, които фактурират по големи проекти с периодични плащания.

Правила за данък при източника при консултантски услуги

Съгласно чл. 195 от ЗКПО с данък при източника се облагат възнагражденията, платени от български фирми на чужди такива, когато същите се отнасят до консултантски услуги. Важно за тези услуги е, че те не се извършват чрез обособено място на стопанска дейност на чуждата компания в страната (например, клон).

Този данък е подоходен. Това означава, че трябва да бъде удържан от платеца и внесен в НАП. Ако това не бъде направено, ще бъде налице нарушение на данъчните правила.

Прилагане на спогодби за избягване на двойното данъчно облагане относно данък при източника

Спогодбите за избягване на международното данъчно облагане са международни договори, чиито клаузи се ползват с предимство пред тези на националното законодателство. Това означава, че, ако България има спогодба с друга държава, следва да се приложат правилата на спогодбата.

Спогодбите много често уреждат именно данъка върху доходи на едн фирма от източник в друга държава. Така, например, спогодбата с Германия постановява, че “печалбите  на  предприятие  на  едната  договаряща  държава  се  облагат  с данък  само  в  тази  държава…”.

Това означава, че възнаграждението на немска компания за консултантски услуги, предоставени на българско дружество, не следва да се облага с данък при източника за такива услуги.

За прилагането на данъчна спогодба има описани изрични правила в ДОПК. Основнот правило е в чл. 135 от кодекса. Съгласно неговата разпоредба чуждестранното лице трябва да удостовери документално пред НАП следното

  1. Е местно лице на друга държава, което няма място на стопанска дейност в България;
  2. Получило е доход с източник от България;
  3. Налице са условията за прилагане на спогодбата.

Необходимо е да се подаде специално искане от чуждата компания до НАП. Агенцията има срок от 60 дни да постанови становище относно приложението на спогодбата.

Тази процедура вероятно би се сторила твърде сложна за компания, предоставяща единични консултантски услуги и разходите по прилагане и могат да надминат ползите от сделката. Поради това е предвидена облечена процедура, когато плащанията към даден контрагент в чужбина не надвишават общ размер от 500 000 лв. В тези случаи основанията за прилагане на спогодбата се удостоверяват пред палтеца на дохода, а не пред НАП и искане до агенцията не следва да се подава.

Заключение

Възнагражденията за консултантски услуги, платени към чужди компании, са особен вид плащания по ЗКПО, за които се прилага данък при източника. Изключение се допуска, когато такова е предвидено в спогодба, сключена между България и съответната друга държава. В повечето случаи би била налице спогодба, но трябва да се погледнат конкретните й правила.

Ако не е предвидено друго в спогодбата, тя се прилага по реда на ДОПК и за плащания, чийто общ годишен размер към един контрагент не надвишава 500 000 лв., не се преминава през строго формализирана процедура.

Други статии от блога на Tax Monkey

Ако този материал Ви е бил интерес, можете да погледнете и следните сходни статии от нашия блог:

Ако статията Ви е била полезна, споделете:

За автора:

Веселка Великова има интереси в областта на административното право и процес, както и в сферата на корпоративното данъчно облагане.

Свържете се с нас

Благодарим за съобщението. Стараем се да отговаряме в рамките на един работен ден.
There was an error trying to send your message. Please try again later.

Още полезни статии