Данъчно облагане на доходи от Web3 audit

Web3 audit или smart contract auditing е дейност, в рамките на която един проект, протокол или просто код бива проверен от гледна точка на функционалност, сигурност или дори законосъобразност. В последно време дейноста набира все повече популярност в България основно заради това, че е сравнително добре заплатена. Този материал е посветен на данъчното облагане и осигуровките, свързани с доходите от Web3 audit.

Механизми за получаване на доходи от Web3 audit от правна гледна точка

Ситуациите, с които нашият екип се сблъсквал, могат да бъдат групирани в следните основни категории:

1. Bug bounty, Code4Arena или други награда при откриване на грешки или експлойти в определен код.
2. Ïndependent contractor agreements или договори, които се сключват с фрийлансъри.

Тези два механизма за доходи от Web3 audit се различават сериозно от правна гледна точка. В първия случай говорим за механизъм, който наподобява конкурса. Определен проект е отворен за участие за неограничен брой лица, които имат възможност да откриват грешки или рискове в кода. Не се заплаща за самата проверка, а за потенциалните резултати от нея, които пък се оценяват на база степента им на значимост и съобразно общия награден фонд (pool) и резултатите на останалите участници.

Във втория случай става въпрос за квалифициран случай на договора за изработка. Това е стандартен договор, който се сключва с фрийлансъри с цел избягване на формалните трудови правоотношения. По-долу ще разгледаме спецификите на двата механизма за подобни доходи.

Доходу от проекти тип Code4Arena

Интуитивно използването на възможностите на проекти като Code4Arena прилича много на упражняването на свободна професия – дадено лице извършва професионално от свое име и на свой риск определена дейност. Проблемът обаче е свързан с това, че условията на работата, която се извършва не са определени предварително. Не е известно какво точно ще направи лицето в рамките на Web3 audit-a, нито както ще получи като възнаграждение за труда си.

Всъщност, сигурно е, че категорично не можем да твърдим, че става въпрос за трудово правоотношение. Въпросът е доколко правилно е да приемем, че доходите са такива, получени по граждански договор (договор за изработка). Това важно, защото от него зависи по какъв начин ще се третира доходът. Възможни са следните варианти:

1. Като награда, която не се предоставя от възложител и не е осигурителен доход (не се дължат осигуровки, а данъкът е 10%).
2. Като възнаграждение по “граждански” договор с неопредели, но все пак определяеми престации (т.е. какво се дължи от страните).

Аргументи могат да бъдат наведени и в двете насоки, но това, което бихме препоръчали ние е следното:

• Докато дейността е още в началото си и приходите нямат устойчив, а по-скоро инцидентен характер, те следва да се третират като награди.
• Когато приходите станат регуляри и устойчиви, е най-добре да се примени към регистрация като свободна професия. (повече за това по-долу).

Web3 audit по договори с конкретни параметри

По-големи компании предпочитат да наемат конкретни лица за услуги по Web3 audit. Тези компании най-често са чуждестранни и предпочитат да наемат фрийлансъри (independent contractors). Сключват се конкретни договори, в които изпълнителят се съгласява, че ще бъде третиран именно по този начин. Целта е избягваме на ситуация, в която компанията трябва да удържа осигуровки съгласно българското право и поради това трябва да се регистрира като осигурител в НАП.

При този тип отношения на практика е задължителна регистрацията като свободна професия в регистър БУЛСТАТ и извършването на дейност по този начин.

Как се случва регистрацията като свободна професия за Web3 Audit

Регистрацията на freelancer или лице, упражняващо свободна професия, в България, се състои от следните стъпки:

1. Регистрация в регистър БУЛСТАТ;
2. Регистрация в НАП на самоосигуряващо се лице;
3. При необходимост ДДС регистрация.

По-долу ще кажем по няколко думи за всяка от процедурите, но, ако имате нужда от помощ, не се колебайте да се обърнете към нас на info@taxmonkey.bg.

Регистрация в регистър БУЛСТАТ за Web3 audit

Винаги сме твърдяли, че тази регистрация е изключително лесна, ако човек знае какво прави, но страшно досадна и трудна, ако това не е така. Причината е, че интефейсът на електронния регистър БУЛСТАТ е твърде неудобен за работа и изисква електронен подпис. Обикновено лицата, които искате да се регистрират като упражняващи свободна професия, се сблъскват с изискването за диплома или сертификат за избраната от тях професия. Това рядко е проблем, защото практиката на регистър БУЛСТАТ е да приема абсолютно всякакви документи, които доказват някакви умения. За регистрация е необходимо да се попълни и подаде Заявление за вписване на обстоятелства по чл. 3, ал. 1, т. 9 от Закона за регистър БУЛСТАТ.

Регистрация на самоосигуряващо се лице в НАП

След регистрацията в регистър БУЛСТАТ лицето получава 9-цифрен БУЛСТАТ код. Той се използва за регистрация като самоосигуряващо се лице в НАП. За целта се използва услуга № 818 от портала на НАП – Приемане на декларация за регистрация на самоосигуряващо се лице №818:

ДДС регистрация на лице, упражняващо свободна професия

ДДС регистрация се налага във всички случаи, в които възложителят по договора е компания, регистрирана в рамките на ЕС, но не в България. Ако това е така, е важно да се пусне регистрация по чл. 97а от ЗДДС още преди издаването на първата фактура.

Данъци и осигуровки при свободна професия

При упражняването на свободна професия се дължат данъци и осигуровки. Тъй като този материал се получи дълъг, по-долу ще ги маркираме с най-важните особености. От значение е средномесечният брутен доход за времето, през което е извършвана дейността (от момента на подаване на декларацията за самоосигуряващо се лице в НАП):

• От средномесечният брутен доход се вадят нормативно признати разходи от 25%.
• Върху останалите 75% от средномесечния доход се дължат осигуровки, които са в размер на 27,8% от получения доход, но не повече от съответния максимален осигурителен доход.
• Дължимите осигуровки се приспадат от облагаемите 75% от дохода и върху разликата се дължи 10% данък.

Осигуровките се дължат на месечна база, а данъкът – на тримесечна (за първите три тримесечия от календарната година) или на годишна (за последното тримесечие). Декларациите, с които се декларира осигурителния доход се подават ежемесечно и е най-добре това да бъде извършвано от счетоводител.

Други статии от блога на Tax Monkey

Ако тази статия е била интересна за Вас, можете да разгледате и следните сходни материали, които сме публикували преди време:

• Наръчник за крипто данъци
• Самоосигуряващо се лице или ЕООД (калкулатор и обяснения)?
• Нормативно признати разходи по ЗДДФЛ