Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

Доказване на произход на парични средства

От /Публикувано: 10/03/2021/Категории: Данъци, ДОПК/

Този материал в блога на Tax Monkey е посветен на доказването на произход на парични средства. До нуждата от това се достига в случай на ревизия или насрещна проверка от страна на данъчните органи. Обикновено тази ревизия има за цел да установи доходи, които лицето е получило, но не е декларирало. В резултат се изготвя ревизионен акт, с който се установяват дължимите данъци и осигурителни вноски.

Кога може да се наложи доказване на произход на парични средства?

Доказване на произход на парични средства е необходимо, когато това се изисква от НАП при ревизия. Обект на данъчна ревизия по-често са юридическите лица поради по-голямото им значение за икономиката, а и поради факта, че фирмите са основните данъкоплатци в държавата. Не е изключено обаче ревизия да бъде направена и на физическо лице.

Проверка на приходите на юридическо лице

Юридическите лица водят счетоводство и при тях произходът на средства е документиран и сравнително ясен. При ревизия не следва да се посочва източникът, а се доказва достоверността на счетоводните записи. Обикновено обект на проверката са фиктивни сделки, за които сме писали и преди в нашия блог.

Ревизията на фирма може да повлече насрещни проверки на лицата, от които се твърди да са получени средства. Често става въпрос за дарение или заем от собствениците на фирмата. Насрещната проверка цели да установи дали лице, за което се твърди, че е дало средствата, е имало обективната възможност да направи това.

Доказване на произход на парични средства на физически лица

Физическите лица не водят свое счетоводство, което създава предпоставки за укриване на доходи. Когато данъчните органи имат съмнения за подобна хипотеза, изискват от лицето доказателства за произхода на средствата. Обикновено проверката се предизвиква от видимо несъответствие между разходите и документираните приходи на лицето.

Подобни действия са средство за противодействие на сивата икономика и целят установяване на данъчни задължения и в крайна сметка внасяне на дължимия данък, заедно с начислените лихви.

произход на парични средства

Какви са основните проблеми при доказване на произход на парични средства?

Когато трябва да се докаже източник на доходи, проблемите са свързани, на първо място, с липсата на доказателства. Някои доходи, например тези от трудови правоотношения, са лесно доказуеми. За други обаче, като заемите и даренията, това не е така. Друг проблем е пропускането на срока за деклариране на доходи. Понякога това е умишлено с цел избягване на данъчно облагане, а понякога е просто пропуск от страна на лицето. Класически пример за умишлено укриване на доходи е получаването на наем на жилище от наемодател в брой и недекларирането му.

Какви доказателства се използват за доказване на доходи?

Доходите, които са декларирани в данъчната декларация и по отношение на които е платен данък общ доход, са лесно доказуеми. Те не биха били обект на проверка. Когато обаче става дума за доходи, които не се облагат с данък, те трябва да бъдат доказвани. Най-често затруднения създават получените заеми и дарения.

Доказване и деклариране на заеми

Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ, физическите лица трябва да включват в годишната си данъчна декларация информация за получени и предоставени заеми, както следва:

  1. Предоставени или получени от лицето заеми през годината, които не са върнати към края ѝ, ако размерът им надхвърля 10 000 лв.
  2. Предоставени или получени от лицето заеми през предходните 5 години, които не са върнати към края на текущата, ако размерът им надхвърля 40 000 лв.

Не е достатъчно заемите да се декларират. Важно е тяхното предоставяне, респективно получаване, да може да бъде доказано. Най-лесно е това да се случи с извлечение от банков превод. Разписка за получени пари в брой рядко е годно доказателство поради невъзможността за установяване на датата на нейното създаване.

Доказване и деклариране на дарения

Даренията не се включват задължително в данъчната декларация. Те могат обаче да бъдат декларирани доброволно от лицето. Това е добра практика с оглед бъдещото доказване на произход на парични средства именно от дарение.

По отношение на доказването отново са необходими писмени доказателства. За предпочитане са извлеченията от банкови преводи. Важно е да се съобрази, че НАП може да извърши насрещна проверка на лицето, което е предоставило дарението. Това се случва и при заеми, когато сумата е сравнително голяма. Дарителите или заемодателите трябва, от своя страна, да докажат произхода на средствата си.

Установяване на налични средства

Ревизията може да обхване произхода на средства само за определен период назад във времето (обикновено 5 години). Напълно възможно е лицето да има спестени пари от преди това. Тези спестявания могат да се използват за извършване на разходи, които надхвърлят декларираните и доказани приходи. В този случай трябва да се представят доказателства за наличието на средствата. Извлечения от банкови сметки биха били достатъчни.

Последици от недоказан произход на парични средства

Когато НАП установи наличие на средства с недоказан произход, агенцията може да издаде ревизионен акт. С ревизионния акт се установяват доходи, които не са декларирани. Презюмира се, че става въпрос за укрити доходи от стопанска или трудова дейност. Те подлежат на облагане с данък общ доход от 10%. По отношение на тези доходи се дължат също и осигурителни вноски.

При тези ревизии НАП прилага правилата на чл. 122 и чл. 123 от ДОПК. Съгласно разпоредбите на ДОПК, когато са налице данни за укрити приходи или доходи, се счита, че е налице подлежащ на облагане доход.

Обжалване на ревизионен акт

Ревизионният акт подлежи на оспорване пред съда и това е изключително важно право на ревизираното лице. Често, в рамките на ревизия на физическо лице, проверяващите допускат процесуални нарушения. Тези нарушения са предпоставки за последващата отмяна на акта. Пример за подобна хипотеза е налице в решение № 17635 от 23.12.2019 по дело № 7203/2019 на ВАС.

Ако имате нужда от помощ при ревизия, можете да се свържете с екипа на Tax Monkey на info@taxmonkey.bg.

Чл. 122. (1) Органът по приходите може да приложи установения от съответния закон размер на данъка към определена от него по реда на ал. 2 основа, когато е налице едно от следните обстоятелства:

2. налице са данни за укрити приходи или доходи;

3. когато в счетоводството са използвани неистински или с невярно съдържание документи;

7. декларираните и/или получените приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране на стопанската дейност на ревизираното лице не съответстват на имущественото и финансовото му състояние за ревизирания период;

Чл. 123. (1) В случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 се смята до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато:

1. стойността на имуществото на лицето явно съществено превишава размера на декларираните приходи, доходи, източници на формиране на собствения капитал или на безвъзмездно финансиране, получени от него;

2. направените разходи от лицето и от свързаните с него лица по § 1, т. 3, буква „а“ от допълнителните разпоредби явно и съществено превишават размера на декларираните получени средства.

Чл. 50. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Местните физически лица подават годишна данъчна декларация по образец за:

5. (нова – ДВ, бр. 99 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) предоставените/получените парични заеми, както следва:

а) непогасената част от предоставените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв.;

б) непогасените към края на данъчната година остатъци от предоставени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, ако размерът на тези остатъци общо надхвърля 40 000 лв.;

в) непогасената част от получените парични заеми през данъчната година, ако размерът им общо надхвърля 10 000 лв., с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона за кредитните институции;

г) непогасените към края на данъчната година остатъци от получени през същата и през предходните пет данъчни години парични заеми, с изключение на получените кредити, предоставени от кредитни институции по смисъла на Закона

Чл. 50а. (Нов – ДВ, бр. 97 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Местните физически лица могат да декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 придобитите през годината доходи по чл. 13, полученото имущество по наследство, завет и дарение, както и полученото имущество с възстановено право на собственост по реда на нормативен акт.

Ако статията Ви е била полезна, споделете:

За автора:

Никола Пенчев се фокусира върху консултантската дейност на Tax Monkey. От него можете да очаквате да прочетете материали на всякаква тематика.

Свържете се с нас

Благодарим за съобщението. Стараем се да отговаряме в рамките на един работен ден.
There was an error trying to send your message. Please try again later.

Още полезни статии