Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

Данъчно третиране на сделки на непазарни цени и привидни сделки по ЗКПО

От /Публикувано: 18/02/2021/Категории: Данъци, ЗКПО/

Наскоро писахме материал за третирането на фиктивни сделки по ЗДДС. Днес споделяне как стои въпросът с данъчното третиране на такива сделки, както и на сделки на непазарни цени, по ЗКПО. Темата, според нас, е много важна за бизнеса, тъй като подобни сделки са едно от най-честите причини за корекция на дължимия корпоративен данък.

Важно е още в началото на статията да кажем, че няма да се фокусираме върху отношенията между свързани лица. Те са отделна категория сделки, които следва да се разгледат в отделен материал. Имайки предвид това, можем да посочим две категории сделки, които най-често водят до данъчни проблеми:

  1. Сделки на непазарни цени;;
  2. Привидни сделки.

Привидни сделки по ЗКПО

От двата вида сделки, които разглеждаме в статията, привидните са доста по-често срещаните. За нуждите на данъчното третиране привидна е сделка, която съществува само като счетоводна операция. Целта, от гледна точка на корпоративния данък, е годишната печалба на една фирма да бъде намалена, най-често за сметка на загубата на друга.

Пример за привидна сделка

Фирма А реализира печалба за 2021 г. в размер на 100 000 лв. Това означава, че тя трябва да плати 10 000 лв. корпоративен данък за тази година. От друга страна, фирма Б има загуба в размер на 100 000 лв. за годината. Тя не дължи данък печалба, тъй като не е реализирала такава. Напротив, може да си позволи още 100 000 приходи без да излезе на печалба. Така Фирма Б издава на Фирма А фактура за някаква привидна услуга през декември, 2021 г. за сумата от 100 000 лв. За Фирма А възниква задължение, което намалява печалбата й, а за Фирма Б – вземане, което намалява загубата. Ефективният резултат е, че и двете фирми “зануляват” финансовите си резултати и никоя не дължи данък.

Данъчно третиране на привидните сделки по ЗКПО

Съгласно чл. 16 от ЗКПО привидните сделки не се вземат предвид при изчисляване на данъчната основа. При данъчна ревизия на сделката от горния пример, НАП ще прецени, че е налице привидна сделка и ще задължи фирма А да внесе допълнителен корпоративен данък за 2021 г. 

Освен това, фирмата, на която е наложена корекцията, ще трябва да плати лихви, а вероятно да претърпи и допълнителна имуществена санкция. Представителите и на двете страни по сделката е възможно да понесат и наказателна отговорност.

Как НАП установява сключването на привидни сделки?

В рамките на данъчна ревизия НАП разполага с изключително много правомощия и на проверка подлежат всички обстоятелства във връзка със счетоводните операции на ревизираното лице. 

Основното нещо, което НАП проверява, е дали в действителност има извършена услуга по издадената фактура. Преглеждат се наличните доказателства за това. Често се извършва и насрещна проверка на доставчика, издал фактурата, за да се провери дали той има капацитета да извърши съответната услуга – техника, нает персонал, професионален опит.

Доказателства за осъществяването на една привидна сделка е изключително трудно да се изфабрикуват.

Установяване на прикрити сделки

Възможно е с една привидна сделка да се прикрива сключването на друга такава – “прикрита сделка”. Пример за такава сделка би бил заем, който се замаскира като продажба с клауза за обратно изкупуване. Подобна операция позволява отпускането на безлихвени заеми и ще се третира като привидна сделка от НАП. По отношение на нея ще се приложи данъчно облагане, както при заем с лихва.

сделки на непазарни цени

Сделки на непазарни цени

Сделките, които се различават съществено от пазарните цени, също имат за цел отклонение от данъчното облагане. Една такава сделка има двустранен характер. По отношение на едната страна сделката е на цена под пазарната, а при другата – обратното. Докато при привидните сделки е сравнително ясно (счита се, че сделка няма), то при сделки на непазарни цени може да има по-различни посредници:

  1. Може да се счита, че сделката изобщо не е сключена или
  2. Да се приеме за данъчна основа реалната пазарна стойност

Съгласно ЗКПО сделки на непазарни цени са заемите с ниска лихва, безвъзмездното предоставяне за ползване на активи или превишаване на количество материали, необходими за изработка на нещо.

Заемът с лихва под пазарната или изобщо без лихва е класически пример за сделка на цена под пазарната. Подобно заобикаляне на данъчните правила твърде лесно се установява от НАП, когато става въпрос за свързани лица.

Данък при сделки на непазарни цени

При преизчисляване на годишния данък от сделки на непазарни цени НАП прилага данък, какъвто би се получил, ако сделката беше сключена при пазарни условия. За целта има създадена цяла наредба – Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени.

Чл. 16. (1) (Изм. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато една или повече сделки, включително между несвързани лица, са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчно облагане, данъчната основа се определя, без да се вземат под внимание тези сделки, някои техни условия или тяхната правна форма, а се взема под внимание данъчната основа, която би се получила при извършване на обичайна сделка от съответния вид по пазарни цени и насочена към постигане на същия икономически резултат, но която не води до отклонение от данъчно облагане.

(2) За отклонение от данъчно облагане се смята и:

1. значителното превишение на количествата на влаганите материали и суровини за производство и други производствени разходи над обичайните за извършваната от лицето дейност, когато превишението не се дължи на обективни причини;

2. договорите за заем за послужване или друго безвъзмездно предоставяне за ползване на материални или нематериални блага;

3. получаването или предоставянето на кредити с лихвен процент, отличаващ се от пазарната лихва към момента на сключване на сделката, включително в случаите на безлихвени заеми или друга временна безвъзмездна финансова помощ, както и опрощаването на кредити или изплащането за своя сметка на кредити, несвързани с дейността;

4. (изм. – ДВ, бр. 94 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г.) начисляването на възнаграждения или обезщетения за услуги, без те да са реално осъществени.

(3) Когато чрез привидна сделка се прикрива друга сделка, данъчното задължение се определя при условията на прикритата сделка.

Ако статията Ви е била полезна, споделете:

За автора:

Никола Пенчев се фокусира върху консултантската дейност на Tax Monkey. От него можете да очаквате да прочетете материали на всякаква тематика.

Свържете се с нас

Благодарим за съобщението. Стараем се да отговаряме в рамките на един работен ден.
There was an error trying to send your message. Please try again later.

Още полезни статии