Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

Отписване на несъбираеми вземания по ЗКПО

От /Публикувано: 17/02/2021/Категории: ЗКПО, Счетоводство/

В днешно време за един бизнес е съвсем нормално да има множество текущи задължения и вземания по различни отношение с клиенти и доставчици. За данъчни и счетоводни цели задълженията са пасив, а вземанията – актив на фирмата. В този материал ще обърнем внимание на процедурата за отписване на несъбираеми вземания и по-конкретно кога с тях може да бъде намалена печалбата на дружеството.

Кога може да се направи отписване на несъбираеми вземания?

Когато едно вземане стане несъбираемо, в интерес на кредитора е то да бъде отписано като такова от неговите активи. Най-важното, което трябва да изведем пред скоби е, че това не следва да става с опрощаване на вземането. Подобен акт не би довел до намаляване на печалбата на фирмата, тъй като няма да се признае за данъчен разход, макар че счетоводно с него се намалява имуществото.

ЗКПО посочва най-общо четири основания за отписване на несъбираеми вземания, които по-долу ще разгледаме по-подробно:

  1. Настъпване на погасителна давност;
  2. Установяване по съдебен ред, че вземането е недължимо;
  3. Заличаване на длъжника или непълна удовлетвореност в производство по несъстоятелност;
  4. Погасяване на вземането по силата на закон.

Настъпване на погасителна давност

Това вероятно е най-често срещаното основание за отписване на несъбираеми вземания. Погасителната давност е уредена в Закона за задълженията и договорите (чл. 110 и 111 от ЗЗД, които можете да прочетете в края на поста). Общата давност за всички вземания е 5 години от падежа им, а за периодични вземания – 3 години от падежа на съответното вземане. Като юристи, можем да говорим много за давността, но за нуждите на този пост ще приключим темата до тук.

Установяване по съдебен ред, че вземането е недължимо

Отписване на несъбираеми вземания може да се направи и след съдебно решение. В класическият случай длъжникът е оспорил задължението си и е спечелил делото. Възможно е решението на да се отнася единствено до част от вземането, което е важно да се съобрази при последващите счетоводни операции.

Заличаване и несъстоятелност

Тук вземането става несъбираемо най-често при несъстоятелност на длъжника. Може да се приеме оздравителен план, в рамките на който кредиторите да получат само частично удовлетворение на вземанията си или пък, както е по-често, в крайна сметка производството да приключи без никакви плащания.

Погасяване на вземане по закон

Единственият пример, за който се сещаме тук, е абсолютната погасителна давност за задължения на физически лица. Дори и нормалната 5-годишна давност да не е изтекла (поради прекъсването й), съвсем възможно е да изтече 10-годишната абсолютна такава. Това е екзотична хипотеза, на която няма да се спираме.

Отписване на несъбираеми вземания

Каква е процедурата за отписване на несъбираеми задължения?

Едно вземане може да бъде отписано най-рано в годината, когато настъпи някое от посочените основания за отписване. “Най-рано” означава, че фирмата не е длъжна да направи това веднага, защото може все пак да очаква плащане. Отписване може да се направи и през следваща година, ако основанието продължава да съществува. 

Важно е отписването да може да бъде документално обосновано. Това означава да може да се докаже изтичане на давността, влязло в сила съдебно решение и т.н.

Какъв е ефектът от отписване на несъбираеми вземания?

Отписването на вземанието при спазване на законоустановените предпоставки води до намаляване на печалбата на фирмата и респективно на корпоративния данък. Това се случва през годината, в която съответното вземане е отписано. Тъй като законът допуска вземането да бъде отписано и през следваща година, това може да бъде част от политиката на данъчна оптимизация на фирмата.

Важно е да се има предвид, че намаляването на печалбата при отписване на вземания означава и намаляване на потенциално дължимия дивидент към съдружниците.

Пример

Фирма А има вземане към Фирма Б – неплатени цени за наем за месеци 5, 6, 7 през 2018 г. в общ размер на 3000 лв. Давността на тези вземания изтича през 2021 г. (тригодишна давност за периодични вземания). През текущата година фирмата очаква да реализира печалба от стопанска дейност в размер на 10 000 лв. За да намали дължимия корпоративен дакъм, Фирма А взема решение за отписване на вземанията като прави това през декември, 2021 г. Така годишната данъчна печалба намалява с 3000 лв., а в следствие на това и корпоративният данък е по-нисък.

Отписване на вземания при цесия

Когато едно вземане бъде прехвърлено на трето лице срещи определена цена, то също може да бъде отписано. Това е специфичен случай, който заслужава отделно внимание. Много често несъбираемите вземания се прехвърлят на колекторски фирми срещу символична цена. Така вземането се отписва законосъобразно и с неговия размер се намалява печалбата. Получената по сделката цена обаче увеличава финансовия резултат за годината.

По този начи може да се постигне заобикаляне на правилата за данъчно облагане. Такова ще е налице, когато вземането бъде прехвърлено на цена, която е по-малка от пазарната. Така на практика се намалява дължимия корпоративен данък без да са налице условията за това. В такива ситуации винаги изниква въпроса каква е пазарната цена. Отговорът е до такава степен сложен, че има цяла една Наредба № Н-9 от 14 август 2006 г. за реда и начините за прилагане на методите за определяне на пазарните цени. В нашата практика кредиторът, който цедира свое вземане на трето лице, лесно определя кога цената е в действителност пазарната и кога става въпрос за незаконно намаляване на дължимия корпоративен данък.

 

Чл. 37. (1) …Непризнатите за данъчни цели приходи и разходи от последващи оценки и от отписване на вземания по реда на чл. 34 се признават за данъчни цели най-рано в годината, в която настъпи едно от следните обстоятелства:

1. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) изтичане на три години за вземанията с тригодишен давностен срок или на 5 години за вземанията с петгодишен давностен срок от момента, в който вземането е станало изискуемо;

2. възмездно прехвърляне на вземането;

3. производството по несъстоятелност на длъжника е прекратено с утвърден оздравителен план, в който се предвижда непълно удовлетворяване на данъчно задълженото лице; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на намалението на вземането;

4. с влязло в сила съдебно решение е постановено, че вземането или част от него е недължимо; непризнатите приходи и разходи се признават за данъчни цели само по отношение на недължимата част от вземането;

5. (изм. – ДВ, бр. 100 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) преди изтичане на съответния срок по т. 1 вземанията са погасени по силата на закон;

6. при заличаване на длъжника, когато вземането или част от него е останало неудовлетворено – признава се до размера на неудовлетворената част.

Чл. 110. С изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Чл. 111. С изтичане на тригодишна давност се погасяват:

а) вземанията за възнаграждение за труд, за които не е предвидена друга давност;

б) (изм. – ДВ, бр. 12 от 1993 г.) вземанията за обезщетения и неустойки от неизпълнен договор;

в) вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания.

Ако статията Ви е била полезна, споделете:

За автора:

Веселка Великова е автор на публикации за блога на Tax Monkey, интересува се от данъчно, търговско право, граждански и административен процес

Свържете се с нас

Благодарим за съобщението. Стараем се да отговаряме в рамките на един работен ден.
There was an error trying to send your message. Please try again later.

Още полезни статии