Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

Какво означава трансферно ценообразуване?

От /Публикувано: 30/11/2021/Категории: ДОПК, ЗКПО/

Дойде моментът, в който достигнахме и до тази тема в блога на Tax Monkey. Трябва да признаем, че от известно време я избягвахме, на първо място, защото е сложна. На следващо място, темата е и дълга, а това означава, че трудно можем да съберем нещо наистина полезно в един материал. Затова пускаме една първа статия с надеждата, че за напред ще развием повече материали. Та, ето какво ще прочете в този блогпост:

Какво означава “трансферно ценообразуване”?

Започваме по същество. Трансферно ценообразуване, както относително добре е обяснено и в сайта на НАП, е способ за корекция на отклонения от данъчното облагане. По същество, когато инспектори от НАП прилагат трансферно ценообразуване, те извършват следните стъпки:

  1. Установяват сделка, която според НАП е сключена по непазарни условия;
  2. Определят релевантни пазарни условия за сделката;
  3. Прилагат тези условия по отношение на страните по сделката за нуждите на корекция на данъчните им резултати.

Може да има различни причини две лица да сключат сделка извън пазарните условия. Трансферното ценообразуване е способ, който се прилага, когато причината за прилагане на различни условия е намаляването на дължимия данък.

Предпоставки за трансферно ценообразуване

Горните параграфи дават само едно обяснение с наши думи за това каква е същността на трансферното ценообразуване. За да бъде разбрано по-добре, е много по-важно да обясним кога се стига до него. Правилата, отнасящи се до трансферното ценообразуване, са определени на ниво ЕС и би трябвало да засягат сделки между свързани лица и то особено такива с международен елемент. В България транспонирането на тези правила е малко по-различно. При нас има две хипотези:

  1. Общо правило за сделки между свързани лица по чл. 15 от ЗКПО;
  2. Разширяване на правилата по отношение и на сделки между други субекти по чл. 16 от ЗКПО

Ще разгледаме и двете хипотези по-долу. Тук само ще вметнем, че сделката, която е сключена в отклонение на данъчното облагане, се нарича “контролирана сделка” и ще ползваме този термин по-долу.

Сделки между свързани лица

Кои лица са свързани се определя от ДОПК и по-точно от § 1, т. 3 от допълнителните разпоредби на кодекса. Няма да се спираме на определението, а само ще посочим, че кръгът от лица, които могат да бъдат считани за свързани е доста широк. Ако сте в ситуация, в която имате съмнение дали дадена сделка е такава между свързани лица, в повечето случаи тя действително би била именно такава.

За да се стигне до трансферно ценообразуване при контролирани сделки между свързани лица, е необходимо следното:

  1. Налице е сделка, която оказва влияние на данъчната основа на лицата;
  2. Условията на сделката не са пазарни.

Контролирани сделки между несвързани лица

Аналогични са предпоставките и за несвързани лица – наличие на сделки, които се отразяват на дължимия данък и са сключени при условия, различни от пазарните. 

Подобна формулировка на практика обезсмисля въвеждането на уж общо правило за свързани лица. А би трябвало да бъде обратното, защото при свързаните лица би могло да се изходи от презумпцията, че сделка при непазарни условия е сключена именно с цел намаляване на дължимия данък. При лица, между които не е налице свързаност, може да има много причини за определяне на различни условия, които да не са свързани непременно с избягване на данъци.

Според нас сделки между несвързани лица би било удачно да подлежат на трансферно ценообразуване единствено, ако са сключени с умисъл за избягване на данъци. Сегашната формулировка на чл. 16 от ЗКПО е твърде широка. Проблемът ще се изясни в следващите параграфи.

Методи за трансферно ценообразуване

Методите за трансферно ценообразуване са алгоритми, при които НАП определя каква следва да бъде действителната цена по дадена сделка, която е сключена при непазарни условия. Казано по-просто, чрез различни методи инспекторите определят пазарна цена.

Най-често използваният метод е този на сравнимите неконтролирани цени. Той налага НАП да открие съпоставими сделки (между сходни предприятия със сходен или идентичен предмет) и на база на тях да определи пазарната цена. Така, например, ако Tax Monkey има сключени договори с партньори за абонаментно правно обслужване и НАП има съмнение относно абонаментната цена по тези договори, агенцията може да направи проверка за цените на други адвокатски дружества или данъчни консултанти и да ги съпостави с нашите. Проблемът при подобна хипотеза е очевиден, тъй като информацията, с която разполага НАП за пазара не съвпада с тази, с която разполагаме ние. Обратното пък важи за отношенията между нас и нашите клиенти. Съвсем нормално е сделка да се отклонява от обичайните пазарни условия и все пак тя да бъде справедлива за страните.

НАП би прибегнала до други методи за определяне на пазарни условия когато не може да открие съпоставими сделки с тези, които твърди, че са контролирани. Тези методи се базират често на обичайната търговска практика за маржове на печалба, надбавки върху разходите или разпределение на ползи между различни участници в многостранни операции.

Последици от трансферно ценообразуване

НАП може да приложи методите на трансферно ценообразуване при ревизия. Това е продължителна проверка, която завършва с ревизионен акт. С него се установява наличието или не на дължими данъци за изминал период. Тук е удачно да използваме пример:

Компания за дигитален маркетинг сключва договор със свой клиент, малка фирма, за абонаментни рекламни кампании в социалните мрежи. Цената по договора е 150 лв. на месец. При проверка на счетоводството на маркетинговата компания НАП установява тази сделка и приема, че тя е сключена в отклонение на пазарните условия, защото има данни, че средномесечния абонамент за подобни услуги е 250 лв. С ревизионен акт НАП правят корекция на дължимия корпоративен данък с твърдение, че действителната печалба за периода следва да се изчисли на база месечен абонамент, който е със 100 лв. по-висок от реално платения. Това води до допълнителен корпоративен данък от 10% (в случая 10 лв.) за всеки месец от периода.

Стриктно погледнато, трансферното ценообразуване трябва да работи в две насоки:

  1. Увеличаване на данъчната основа на страната, получила по-малко спрямо пазарните условия;
  2. Намаляване на данъчната основа на насрещната страна.

За да се случи горното, е необходимо да има влязъл в сила ревизионен акт. Считаме, че актовете на НАП, базирани единствено на предполагаемо отклонение от пазарните принципи между несвързани лица, рядко биха издържа в съда, но все пак е добре горното да се има предвид.

Заключение

В обобщение трансферно ценообразуване е способ за коригиране на дължимите данъци от корпоративни лица. То се прилага от НАП когато агенцията установи сделка, отклоняваща се от пазарните условия, чрез която се избягва заплащането на данък. Чрез различни способи НАП следва да установи какви са действителните пазарни условия, по които да третира съответната контролирана сделка и на база на тях да определи корекция в дължимия данък.

Други статии от блога на Tax Monkey

Ако този материал Ви е харесал, може би ще Ви се сторят интересни и следните статии от нашия блог:

Ако статията Ви е била полезна, споделете:

За автора:

Веселка Великова е автор на публикации за блога на Tax Monkey, интересува се от данъчно, търговско право, граждански и административен процес

Свържете се с нас

Благодарим за съобщението. Стараем се да отговаряме в рамките на един работен ден.
There was an error trying to send your message. Please try again later.

Още полезни статии