Авторски и лицензионни възнаграждения по ЗДДФЛ

ЗДДФЛ третира доходите от авторски и лицензионни възнаграждения по по-различен начин спрямо доходите, които се полагат при полагане на труд. Счита се, че лицензионните комисиони не се изплащат за стопанска дейност. Това води до значително по-облекчен режим на тяхното облагане както по отношение на данъци, така и на осигуровки.

Кои доходи се считат за авторски и лицензионни възнаграждения?

Законовото определение за този тип доходи всъщност е дадено в ЗКПО, към който препраща ЗДДФЛ (пълното определение можете да видите в края на този материал). Накратко, лицензионно възнаграждение е всяко плащане, което се прави за ползването на обект на авторско право – литературно произведение, картина, фотография, а дори и компютърна програма.

Особеност на софтуера като обект на авторско право

По отношение на компютърните програми е важно да се прави разлика между правото да се ползва софтуера и прехвърлянето на авторските права върху него. Възнаграждение, което се плаща просто като цена за ползване на софтуер, не е лицензионно възнаграждение по смисъла на ЗДДФЛ и ЗКПО. Това не е съвсем интуитивно, тъй като договорът за ползване на софтуера често се нарича “лицензионно споразумение”. Плащането за софтуер ще бъде лицензионно, ако се предоставят права на търговско ползване, т.е. копиране, продаване, изменение и други.

Осигуровки при авторски и лицензионни възнаграждения

Тъй като авторските и лицензионни възнаграждения не се считат за доходи от трудова или стопанска дейност, те не се включват в осигурителния доход на лицето, което ги получава. Казано по-просто, върху тях не се дължат осигуровки.

Творческа дейност по трудов или граждански договор

Трябва да се направи разграничение с упражняването на дейност, в рамките на която се създават обекти на интелектуалната собственост. Ако фирма наеме дизайнер, който да създаде изображения, които да се ползват за маркетинг, ситуацията ще е различна. На дизайнера се плаща, за да изработи нещо за фирмата и това е трудова или стопанска дейност. Аналогичен е примерът, когато един бизнес наеме фотограф за екипни снимки. Различно би било, ако фотографът продава вече направени снимки и някой желае да ги закупи за собствената си дейност. Така, ако платите на фотограф, за да ползвате неговите снимки в своя блог, това ще бъде лицензионно възнаграждение.

Ето едно просто правило, което можете да ползвате в повечето ситуации:

1. Ако плащането е за създаване на нещо авторско, то е доход, за който се дължат осигуровки;
2. Ако се плаща за ползването на нещо вече създадено, счита се, че това не е осигурителен доход.

Данък при авторски и лицензионни възнаграждения

За да изясним дължимия данък, трябва отново да направим разграничението между доход от трудова дейност (създаване на произведение за някого) и този от лицензия (предоставяне на правото да се ползва вече създаден обект). В този блогпост обръщаме внимание на лицензионните възнаграждения.

Доходите от авторски възнаграждения се ползват с много сериозно данъчно облекчение спрямо тези от стопанска дейност. То се изразява в признатите по ЗДДФЛ 40% разходи за дейността. Данъчната основа при дохода от лицензии се получава като от сбора на всички лицензионни плащания се извадят 40%. Данъчната ставка пък е 10% – стандартно по закона. Това означава ефективно данък общ доход от 6%. Ето и конкретен пример:

Фотограф продава на фирма колекция от свои фотографии. Фирмата ще използва фотографиите в своя уебсайт. Фотографът получава възнаграждение от 1000 лв. Тъй като това е лицензионно възнаграждение, върху него не се дължат осигуровки. Признават се и 40% разходи за дейността. Това означава, че данъчната основа е 60% от полученото, а именно – 600 лв. Данъчната ставка по ЗДДФЛ е 10%, от което следва, че данъкът е 60 лв.

По-големи признати разходи има единствено за доходи от дейността на земеделските стопани (60%).

Авансово плащане на данъка

Съгласно ЗДДФЛ данъкът върху доходи от авторски и лицензионни възнаграждения подлежи на авансово плащане. Тук има значение кой има задължението за удържане на данъка като има два варианта:

1. Уддържане на данък от платеца;
2. Уддържане от получателя.

Втората хипотеза ще е налице при самоосигуряващите се лица. Когато лицето, получател на дохода, е регистрирано като самоосигуряващо се, данъкът се внася до края на месеца, следващ тримесечието, през което е реализиран дохода. Изключение е последното тримесечие. Ето един пример:

Фотограф продава свои снимки за 500 лв. през януари и за още 1000 лв. през февруари. Това са доходи, реализирани през първото тримесечие на годината. Данъкът трябва да се плати не по-късно от 30.04. Ако същият фотограф продаде снимки след 1 октомври, ще плати данък за тях чак на годишна база.

Когато данъкът се дължи от платеца, правилото е същото. Има една разлика: получателят може да избере да му се начисли данък и за последното тримесечие. В този случай платецът ще плати данъка за възнаграждение между 1 октовмри и 31 декември не по-късно от 31 януари на следващата година.