Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

Авторски и лицензионни възнаграждения по ЗДДФЛ

От /Публикувано: 05/02/2021/Категории: Данъци, ЗДДФЛ, Осигуровки/

ЗДДФЛ третира доходите от авторски и лицензионни възнаграждения по по-различен начин спрямо доходите, които се полагат при полагане на труд. Счита се, че лицензионните комисиони не се изплащат за стопанска дейност. Това води до значително по-облекчен режим на тяхното облагане както по отношение на данъци, така и на осигуровки.

Кои доходи се считат за авторски и лицензионни възнаграждения?

Законовото определение за този тип доходи всъщност е дадено в ЗКПО, към който препраща ЗДДФЛ (пълното определение можете да видите в края на този материал). Накратко, лицензионно възнаграждение е всяко плащане, което се прави за ползването на обект на авторско право – литературно произведение, картина, фотография, а дори и компютърна програма.

Особеност на софтуера като обект на авторско право

По отношение на компютърните програми е важно да се прави разлика между правото да се ползва софтуера и прехвърлянето на авторските права върху него. Възнаграждение, което се плаща просто като цена за ползване на софтуер, не е лицензионно възнаграждение по смисъла на ЗДДФЛ и ЗКПО. Това не е съвсем интуитивно, тъй като договорът за ползване на софтуера често се нарича “лицензионно споразумение”. Плащането за софтуер ще бъде лицензионно, ако се предоставят права на търговско ползване, т.е. копиране, продаване, изменение и други.

Осигуровки при авторски и лицензионни възнаграждения

Тъй като авторските и лицензионни възнаграждения не се считат за доходи от трудова или стопанска дейност, те не се включват в осигурителния доход на лицето, което ги получава. Казано по-просто, върху тях не се дължат осигуровки.

Творческа дейност по трудов или граждански договор

Трябва да се направи разграничение с упражняването на дейност, в рамките на която се създават обекти на интелектуалната собственост. Ако фирма наеме дизайнер, който да създаде изображения, които да се ползват за маркетинг, ситуацията ще е различна. На дизайнера се плаща, за да изработи нещо за фирмата и това е трудова или стопанска дейност. Аналогичен е примерът, когато един бизнес наеме фотограф за екипни снимки. Различно би било, ако фотографът продава вече направени снимки и някой желае да ги закупи за собствената си дейност. Така, ако платите на фотограф, за да ползвате неговите снимки в своя блог, това ще бъде лицензионно възнаграждение.

Ето едно просто правило, което можете да ползвате в повечето ситуации:

  1. Ако плащането е за създаване на нещо авторско, то е доход, за който се дължат осигуровки;
  2. Ако се плаща за ползването на нещо вече създадено, счита се, че това не е осигурителен доход.

Данък при авторски и лицензионни възнаграждения

За да изясним дължимия данък, трябва отново да направим разграничението между доход от трудова дейност (създаване на произведение за някого) и този от лицензия (предоставяне на правото да се ползва вече създаден обект). В този блогпост обръщаме внимание на лицензионните възнаграждения.

Доходите от авторски възнаграждения се ползват с много сериозно данъчно облекчение спрямо тези от стопанска дейност. То се изразява в признатите по ЗДДФЛ 40% разходи за дейността. Данъчната основа при дохода от лицензии се получава като от сбора на всички лицензионни плащания се извадят 40%. Данъчната ставка пък е 10% – стандартно по закона. Това означава ефективно данък общ доход от 6%. Ето и конкретен пример:

Фотограф продава на фирма колекция от свои фотографии. Фирмата ще използва фотографиите в своя уебсайт. Фотографът получава възнаграждение от 1000 лв. Тъй като това е лицензионно възнаграждение, върху него не се дължат осигуровки. Признават се и 40% разходи за дейността. Това означава, че данъчната основа е 60% от полученото, а именно – 600 лв. Данъчната ставка по ЗДДФЛ е 10%, от което следва, че данъкът е 60 лв.

По-големи признати разходи има единствено за доходи от дейността на земеделските стопани (60%).

Авторски и лицензионни възнаграждения

Авансово плащане на данъка

Съгласно ЗДДФЛ данъкът върху доходи от авторски и лицензионни възнаграждения подлежи на авансово плащане. Тук има значение кой има задължението за удържане на данъка като има два варианта:

  1. Уддържане на данък от платеца;
  2. Уддържане от получателя.

Втората хипотеза ще е налице при самоосигуряващите се лица. Когато лицето, получател на дохода, е регистрирано като самоосигуряващо се, данъкът се внася до края на месеца, следващ тримесечието, през което е реализиран дохода. Изключение е последното тримесечие. Ето един пример:

Фотограф продава свои снимки за 500 лв. през януари и за още 1000 лв. през февруари. Това са доходи, реализирани през първото тримесечие на годината. Данъкът трябва да се плати не по-късно от 30.04. Ако същият фотограф продаде снимки след 1 октомври, ще плати данък за тях чак на годишна база.

Когато данъкът се дължи от платеца, правилото е същото. Има една разлика: получателят може да избере да му се начисли данък и за последното тримесечие. В този случай платецът ще плати данъка за възнаграждение между 1 октовмри и 31 декември не по-късно от 31 януари на следващата година.

§ 1. По смисъла на този закон:


8. (доп. – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) „Авторски и лицензионни възнаграждения“ са плащанията от всякакъв вид, получени за: използването или за правото на използване на всяко авторско право за литературно, художествено или научно произведение, включително кинофилми, записи на радио- или телевизионно предаване или софтуер; на всеки патент, топологии на интегралните схеми, марка, промишлен дизайн или полезен модел, план, секретна формула или процес или за използване на или за правото на използване на промишлено, търговско или научно оборудване, или за информация, отнасяща се до промишлен, търговски или научен опит. Не се смятат за авторски и лицензионни възнаграждения плащанията за придобиване на право на ползване на софтуер, в който е инкорпорирано само копие от съответната програма, в случай, че не се предоставят правата по копиране, размножаване, разпространяване, видоизменяне, публично представяне или други форми на търговско използване. „Промишлено, търговско или научно оборудване“ са всички движими вещи, включително транспортни средства, съоръжения, средства за производство, средства за оказване на услуги и други, които предприятието използва в стопанската си дейност.

Чл. 29. (1) (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., предишен текст на чл. 29 – ДВ, бр. 31 от 2011 г., в сила от 01.01.2011 г.) Облагаемият доход от стопанска дейност на физическите лица, които не са търговци по смисъла на Търговския закон, се определя, като придобитият доход се намалява с разходи за дейността, както следва:

2. (предишна т. 1 – ДВ, бр. 95 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) с 40 на сто за:

б) авторски и лицензионни възнаграждения, включително за доходи от продажба на изобретения, произведения на науката, културата и изкуството от техните автори, както и за възнаграждения за изпълнения на артисти-изпълнители

Чл. 43. (Изм. – ДВ, бр. 113 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г., изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) (1) Лице, придобило доход от стопанска дейност по чл. 29, дължи авансово данък върху разликата между облагаемия доход и вноските, които самоосигуряващото се лице е задължено да прави за своя сметка за месеците на тримесечието, през което е придобит облагаемият доход, а ако лицето не е самоосигуряващо се – между облагаемия доход и удържаните задължителни осигурителни вноски.

Ако статията Ви е била полезна, споделете:

За автора:

Веселка Великова е автор на публикации за блога на Tax Monkey, интересува се от данъчно, търговско право, граждански и административен процес

Свържете се с нас

Благодарим за съобщението. Стараем се да отговаряме в рамките на един работен ден.
There was an error trying to send your message. Please try again later.

Още полезни статии