Обобщение на закона за защита на лицата, подаващи сигнали

Темата за whistleblower законодателството може да не е свързана пряко с данъци, но наскоро ни се наложи да работим по нея. Поради това решихме да резюмираме най-важното в една статия. Пълното име на закона всъщност е Пълното наименование на акта е Закон за защита на лицата, подаващи сигнали или публично оповестяващи информация за нарушения, но по-долу ще съкращаваме името за улеснение.

Обобщено по закона за защита на лицата, подаващи сигнали

С Директива (ЕС) 2019/1937 от 23 октомври 2019 г. относно защитата на лицата, които подават сигнали за нарушения на правото на Съюза, европейските институции целяха да осигурят мерки за стимулиране докладването на нередности от страна основно на работници и служители по отношение на широк кръг от работодатели в публичния и частен сектор. Търсеният ефект е да се противодейства на редица порочни практики, измами и нарушения, като същевременно се осигури закрила и на работодателите в случай на подаване на невярна или злонамерена информация.

В България въпросните мерки бяха транспонирани с известно закъснение със Закона за защита на лицата, подаващи сигнали, който е в сила от 4 май 2023 г.

С този закон се уреждат условията, редът и мерките за защита на лицата в публичния и в частния сектор, които подават сигнали или публично оповестяват информация за нарушения на българското законодателство или на европейски актове.

Какво включва приложното поле на закона за защита на лицата, подаващи сигнали

Приложното поле на Закона за защита на лицата, подаващи сигнал включва определен кръг от сигнали, а именно:

1. за нарушения на българското законодателство или на европейски актове в областта на обществените поръчки, безопасността на храните, стоките и услугите, финансовите услуги, защитата на потребителите, личните данни и други.
2. за обстоятелства, които засягат финансовите интереси и вътрешния пазар на Европейския съюз
3. нарушения, свързани с трансгранични данъчни схеми
4. престъпление от общ характер, за извършването на което лице е узнало във връзка с извършване на своята работа

Българският законодател допълнително е включил в приложното поле на закона и следните области:

1. правилата за заплащане на дължими публични държавни и общински вземания;
2. трудовото законодателство;
3. законодателството, свързано с изпълнението на държавна служба.

Кой задължително прилага мерките по закона?

Кръгът от лица, за които е задължително прилагането на мерки за защита на лицата, подаващи сигнали, са подробно изброени в чл. 12 от Закона и включват:

• всички работодатели в публичния сектор, с изключение на общините, които наброяват по-малко от 10 000 жители или в чиято администрация работят по-малко от 50 работници или служители.
• Работодателите с 50 или повече работници или служители, както и тези с по-малко от 50 работници или служители, ако осъществяваната от тях дейност попада в обхвата на подробно изброени в приложение към Закона актове на ЕС (включващи финансови услуги, услуги на инвестиционни посредници, търговия с финансови инструменти, счетоводни и одитни услуги, услуги в сферата на безопасността на транспорта и опазване на околната среда);
• По отношение на предприятия, в които работят между 50 и 249 работници/служители Законът влезе в сила, считано от 17 декември 2023 г.

Кръг от защитени лица по Закона за защита на лицата, подаващи сигнали

Кръгът на лицата, които могат да подават сигнали, включва много широк кръг от субекти, включително: работници, служители, лица на граждански договор, самостоятелно заети лица, които полагат труд или предоставят услуги под друга форма, стажанти, лица в период на подбор, които все още не са назначени, съдружници и акционери в търговски дружества, както и роднини и близки на изброения кръг от лица. Любопитно в случая е, че защитени лица по Закона са и доброволците – обстоятелство, което включва сред задължените субекти и организациите, ползващи доброволен труд.

Мерки, които задължените субекти следва да предприемат

Най-общо, задължените субекти следва да приемат и прилагат политики и вътрешни правила за защита на лицата, подаващи сигнали, които следва да бъдат поставени на видно място в помещенията на работодателите, както и на интернет-страницата на работодателя, при наличие на такава. Също така, задължените субекти следва да определят лице в организацията, което да отговаря за получаването и обработването на сигналите, както и да предоставя формуляр за подаване на сигнал. Работодателят следва да осигури вътрешен и външен канал за придвижване на сигнали, както и да поддържа регистри на получените сигнали. В допълнение, следва да бъдат установени процедури за проверка по сигнал, вземане на обяснения от засегнатите страни и уведомяване на подателя на сигнала за резултата от проверката.

Санкциите, които търпят задължените субекти при неизпълнение на задълженията за осигуряване на защита при подаване на сигнали, варират спрямо тежестта на нарушението и предходни случаи, като могат да достигнат до 30 000 лв. за всеки отделен случай.

Законодателят е определил Комисията за защита на личните данни да бъде органът, който следи за изпълнение на мерките, като това е и органът за външно подаване на сигнали. В тази връзка, важно задължение на работодателя е да регистрира получените сигнали в нарочна система на КЗЛД, като всеки регистриран сигнал получава индивидуален УИН номер. КЗЛД има правомощия след получаване да препрати сигнала до друг компетентен орган, в чиято компетентност е предметът на докладваната информация.

Приложение по регулиране на материята намират още Наредбата за воденето на регистъра на сигналите и за препращане на вътрешните сигнали към нея, както и Методическите указания №1 и №2 на КЗЛД, с които се надграждат правилата, въведени със Закона. Би било удачно правилата на Закона за защита на лицата, подаващи сигнали, да се тълкуват и прилагат в комбинация със задълженията на лицата по Закона за мерките срещу изпирането на пари, Закона за защита на личните данни и подзаконовите актове по регулиране на материята.