Процедура при проверка от НАП и ревизия

Макар много често да ни се налага да говорим по темата с клиенти, до момента не сме писали блогпост за това как преминава процедурата по проверка и ревизия от НАП. Този блогпост е именно по тази тема. Ще обясним как обикновено протичат формалните проверки и ревизии за физически и юридически лица от данъчните органи.

Проверка от НАП

Проверката е процедура, която има за цел събиране на информация. За разлика от ревизията, тя не може да завърши с акт, който установява данъчни или осигурителни задължения. В рамките на проверката инспекторите от НАП могат да поискат сведения, информация и документи във връзка с обстоятелства, които са декларирани или респективно не са.

Проверката е неформална, защото в нея са допустими различни форми на комуникация и представяне на документи. Често се водят разговори между инспектори и проверявани лица или пък счетоводители. Представят се разнообразни документи като НАП могат да поискат и разкриване на банкова тайна със съгласие на лицето. Проверката може да завърши по един от следните начини:

1. Данъчните органи да решат, че всички е наред или
2. Да бъде установено несъответствие между декларирането от лицето данни и фактическите обстоятелства.

Първата хипотеза не заслужава внимание. Във втората такава пък обикновено проверяваното лице също има избор между две опции:

1. Сам да коригира данъчната си декларация или да подаде такава, ако това не е направено;
2. Да не приеме констатациите на НАП в очакване на ревизия.

Ревизия

Ревизията е формализирано производство, което има за цел да установи публични задължения на ревизираното лице. Това са задължения за данъци, осигуровки и в редки случаи санкции за неизпълнение на задължения. Ревизията, за разлика от една проверка от НАП, започва със заповед за възлагане на ревизия. В нея се уточняват периодът, който подлежи на ревизия и срокът, в рамките на който ревизията следва да се извърши.

Ревизията преминава през следните етапи:

1. Фактчески действия по проверка
2. Съставяне на ревизионен доклад
   1. Евентуално възражение по доклада
3. Издаване на ревизионен акт
   1. Обжалване по административен ред
   2. Евентуално връщане за повторно разглеждане
   3. Обжалване по съдебен ред

Ревизионен доклад

Ревизионният доклад е официален документ, изготвен от данъчните органи в края на данъчна ревизия, който съдържа резултатите от направената проверка и установените факти. Докладът обобщава информацията за изследваните аспекти от дейността на ревизираното лице (физическо или юридическо) и включва данни за евентуални нарушения, установени по време на ревизията.

Това е изключително подробен документ, който се състои от десети страница, а понякога надхвърля 100 страници. Той съдържа всички фактически и правни констатации на инспектора, провеждащ ревизионното производство. Ревизионният доклад се връчва на ревизираното лице. Възражение може да бъде подадено до органа, издал доклада, в срок от 14 дни.

Ревизионен акт

За разлика от обикновената проверка от НАП, ревизията завършва с ревизионен акт. Това е административен акт, с който се установяват публични задължения. Той следва ревизионния доклад и се базира на констатациите в него.

Ревизионният акт влиза в сила в 14-дневен срок от издаването му, ако не е обжалван. Той обаче подлежи на предварително изпълнение, т.е. органите по приходите (НАП) могат да предприемат действия по събиране на вземанията, установени в акта.

Ревизионният акт подлежи на обжалване по следния ред:

1. Обжалване по административен ред пред пред дирекция ОДОП (Обжалване и данъчно-осигурителна практика);
2. Обжалване на решението на дирекция ОДОП по съдебен ред.

Обжалване по административен ред

Тази фаза е задължителна, ако изобщо искате да оспорвате даден ревизионен акт. Ако не преминете през административно обжалване, нямате възможност да обжалвате пред съд.

ОДОП има 60-дневен срок да постанови решение по жалбата. Ако не го направи, счита се, че е налице мълчаливо потвърждение на акта.

Обжалване по съдебен ред

На обжалване пред административния съд подлежи решението на ОДОП, респективно мълчаливото потвърждаване на ревизионния акт. Тук преминаваме към съдебно производство, в рамките на което ревизионният акт може да бъде оспорен на всичко основания, на които подлежат на обжалване индивидуалните административни актове. Съдебното производство по административни дела е двуинстанционно, което значи, че решението на съда може да бъде обжалвано пред ВАС.