Опции от работодател – данъчно облагане

В последно време стана популярна практика работодателите да дават на своите служители или контрактори бонуси под формата на опции. Тук говорим за call опции. Това е правото един актив да бъде закупен на определена цена. Този актив най-често са акции на дадена компания. Настоящият материал е посветен на данъчното облагане при опции. Ето и информация какво съдържа той:

1. Опциите от гледна точка на данъчното право
2. Опции, получени от работодател
3. Упражняване на опции
4. Продажба на опции
5. Борсово търгувани опции
6. Конвертиране на опции при продажба на компанията

Какво представляват опциите от гледна точка на данъчното право?

Опциите, съгласно данъчните закони, са финансов актив. Едно лице може да се разпорежда с тях по различен начин. Най-често опциите се упражняват и лицето купува акции на определена цена. Опциите обаче могат да бъдат продадени и самостоятелно, ако това е допустимо съгласно договора за прехвърлянето им. Това означава, че опцията може да има две качества по закон:

1. Право (да бъде купен актив на дадена цена), ако бъде упражнена и
2. Финансов актив, ако притежателят й се разпореди с нея по друг начин.

По-долу ще разгледаме данъчните последствия и в двата случая.

Опции, получени от работодател

Практиката, която и нашият екип споделя е, че получаването на опции само по себе си не следва да се третира като данъчно събитие. Причината е, че към момента на предоставянето им опциите все още са само права. Те могат да бъдат упражнени в последствие, но не е ясно кога и дали това ще се случи. Друг аргумент е, че опциите са инструменти, които имат своята стойност към момента на получаването им. Предвид факта, че обикновено се предоставят във връзка с изпълнение на трудови задължения, те могат да се третират и като допълнително трудово възнаграждение.

Ние смятаме, че предоставените опции не следва да се облагат като трудово възнаграждение. Различна е ситуацията с акциите, които безспорно са доход, когато се дават от работодател или свързано с него лице. Това се получава директно финансов актив, който има своята пазарна стойност.

Упражняване на опции

Когато опциите бъдат упражнене, лицето придобива акции на определена цена. Тя, разбира се е по-ниска от пазарната. В противен случай опцията просто нямаше да бъде упражнена. Към този момент считаме, че също няма данъчно събитие. Налице е просто придобиване на актив. Ако този актив е акции в чужда компания, тяхното притежание следва да се декларира в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ.

Данъчно събитие ще настъпи, когато активът, придобит при упражняване на опцията, бъде продаден. Тогава следва да се изчисли печалба на база разликата между продажната и придобивната цена на актива. Тук говорим за две сделки, които в практиката често се извършват заедно:

1. Упражняване на опция и закупуване на акции
2. Продажба на самите акции

Едва продажбата на акциите е данъчно събитие и, ако бъде реализирана печалба, тя се облага с 10% данък.

Продажба на самите опции

Опциите могат да бъдат прехвърлени на трето лице и без да бъдат упражнявани. Това е рядкост, но все пак е възможно. В такъв случай ще бъде реализирана печалба. Тя ще бъде равна на продажната цена на опциите, ако те са дадени от работодател или свързано с него лице. Разбира се, опциите могат да бъдат и закупени на борсата, в който случай те ще имат своя придобивна цена.

Борсово търгувани опции

Като продължение на темата от предходния параграф изниква един въпрос във връзка с борсово търгуваните опциите. Едно лице закупува опции на стойност Х. На падежа им то упражнява опциите и закупува акции на стойност У. Следва ли като продобивна цена на акциите да се зачете Х или следва да се вземем сбора от Х и У? Тук нямаме категоричен отговор, но стриктното тълкуване на ЗДДФЛ налага да приемем, че придобивната цена на акциите е единствено тази, която е платена за самите акции, т.е. Х. Тогава не следва ли от упражняването на опцията да е реализирана загуба, която е на стойност придобивната й цена. И тук нямаме категоричен отговор, но може да се защити тезата, че това в действителност е загуба. ЗДДФЛ използва термина “разпореждане” с финансов актив, а упражняването на опцията със сигурност е такова.

Автоматично конвертиране на опции

Има възможност опциите да бъдат конвертирани или да бъде изплатена еквивалентна стойност на акциите, които биха били продибити, без да има изрична воля на лицето, притежаващо опциите. Това най-често се случва, когато компанията, за акции на която са опциите, бъде придобита от друга компания.

В тези случаи се сключва договор, по силата на който опциите се упражняват, а акциите:

1. Се изплащат по пазарната им стойност или
2. Се конвертират в други инструменти

Тук със сигурност настъпва данъчно събитие, но е важно, че по същество то е свързано с упражняването на опцията. Налице е типичен capital gains от разпореждане с актива, който е закупен при упражняването на опциите.

Други статии от блога на Tax Monkey

Ако този материал е бил интересен за Вас, можем да препоръчаме следните две наши големи статии по темата за данъчно облагане на финансовите активи:

• Наръчник за данъци върху доходите от акции и финансови инструменти
• Наръчник за крипто данъци