Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

10 или 15% данък върху печалби от крипто сделки

От /Публикувано: 24/05/2021/Категории: Crypto, Данъци, ЗДДФЛ/

Откакто започнахме да се позиционираме в онлайн пространството с материали в областта на крипто данъци, със сигурност най-често срещаният въпрос е кога печалбите се облагат с данъчна ставка от 10% и кога – с такава от 15%. Причината за непрестанното изникване на подобни питания е, че все още няма утвърдена съдебна практика за облагане на някои видове печалби от крипто сделки. В този блогпост ще дадем нашата гледа точка. Ето и едно съдържание на статията:

Защо изобщо има различни режими за облагане на печалби от крипто сделки?

Съгласно настоящата практика на НАП, по отношение на данъците върху доходите на физическите лица, криптовалутите се приравняват на финансови активи. Това означава, че с данък се облагат печалбите, реализирани през една календарна година от следните сделки:

  • Продажбата на криптовалути за фиатни пари;
  • Замяната на криптовалути за други криптовалути.

Печалбата, респективно загубата, се определя на база разликата между придобивна и продажна цена в български лева. Тук няма да се спираме в детайли на механизма на изчисляване, защото темата ни е друга. По-важното е, че има два режима на данъчно облагане:

  1. 10% данък върху печалби от крипто сделки, когато дейността на лицето няма стопански характер;
  2. 15% данък върху печалби от крипто сделки, когато може да се приеме, че лицето извършва търговска дейност по занятие.

Според е именно въпросът, кога дадена дейност придобива стопански характер, т.е. от кой момент следва да се прилага по-високата ставка.

Каква е текущата позиция на НАП?

Актуалната информация от НАП към момента на написване на настоящия материал, е публикувана на тази страница в уебсайта на агенцията. В резюме НАП приема следното:

  1. За нуждите на тълкува на ЗДДФЛ криптовалутите се третират като финансови активи;
  2. Облагат се с годишен данък от 10% печалбите от сделки с криптовалути;
  3. Копаенето на криптовалути е дейност по занятие, когато лицето закупува специална техника за копаене и данъкът е 15%.

Становището на НАП, макар да допринася за изясняването на въпроса, не спомага напълно за неговото решаване. Остава неясна в коя хипотеза сделките с криптовалута, които не са свързани с копаене, ще бъдат приети за стопанска дейност. Ние считаме, също така, че НАП твърде погрешно тълкува копаенето на криптовалути. Аргументите ни за това излагаме в следващите параграфи.

Кога една дейност е стопанска?

Обикновено, когато липсва конкретна съдебна практика по даден казус, юристите търсим такава по близки казус. Когато се преценява дали една дейност е стопанска, обикновено се вземат предвид следните критерии:

  1. Честотата на сделките (колко продажби са реализирани през годината);
  2. Характера на сделките (дали сделките имат чисто спекулативна цел).

Често водещият критерий, който юристите, а също и НАП, използва е броя сделки. Приема се, че извършването на повече от 3 сделки на година превръща дейността в такава по занятие. За аналогичен пример се дава продажбата, да речем, на лаптопи.

Прилагане на критерия за системност на сделките към крипто данъците

Според нас крипто търговията е много по-различна от тази с вещи, стоки или други права. Реалността е, че 3 сделки на година са на практика нищо за повечето трейдъри. Характерът на крипто търговията предполага голямо количество сделки по покупка, замяна и продажба. Прилагането по аналогия на заключенията, които правим за традиционни сделки, към крипто сделките, е неправилно. 

Прилагане на критерия за характер на сделките към крипто данъците

Да се вземе предвид характера на сделките е по-логично. Въпросът за нас до голяма степен се свежда до това дали сделките се правят със спекулативна или инвестиционна цел. Многократните покупки на криптовалути и държането им за дълъг период от време без те да бъдат продавани, несъмнено свидетелства за сделки с инвестиционна цел. Трейдването на по-волатилни криптовалути и реализирането на бързи печалби/загуби, от друга страна, е показателно за спекулативна цел.

Въпреки горното, за нас е спорно дали категорично спекулативният характер на сделките, ги прави такива по занятие. Традиционните критерии, които разграничават стопанската дейност от тази по чисто управление на имущество, трудно намират адекватно приложение към реализираните печалби от крипто сделки. Извършването на една търговска дейност (търговия) по занятие за нас налага различни критерии, които традиционно могат да бъдат отнесени към други подобни дейности (такива на прекупвачи):

  • Търговецът работи с конкретни контрагенти – физически и юридически лица;
  • Търговецът преговаря по отношение на цената, на която купува активите си и сам определя продажната цена.
  • Дейността по занятие изключва извършването на други дейности, които служат за препитание на лицето.

Тези критерии много трудно намират приложение към сделките с криптовалути.

Облагане на печалби от копаене на крипто

НАП твърдо приема, че доходите от копаене на крипто са такива от упражняване на дейност по занятие. Основен аргумент е, че лицето, което копае валутата закупува специална техника, за да експлоатира същата в дейността си. Това становище е по-скоро правилно, ако се абстрахираме от факта, че в днешно време почти никой не копае самостоятелно. Масово се използват басейни за копаене. 

При копаенето в mining pool правните действия и последствия са различни. Налице е наемно правоотношение, тъй като се отдава хардуерна мощност. Не е по-различно от това да имате трактор и да го отдавате на земеделски производители за извършваната от тях селскостопанска дейност.

Според нас крипто добивите при копаене в басейн следва да се декларират като такива от наем и да се облагат с данъчна ставка от 10%. При наема също така се ползват признати разходи в размер на 10%, което означава, че данъкът ефективно е 10%.

По темата вече има съдебна практика, макар и в контекста на ЗДДС. Има обаче и практика в обратната посока, която не признава копаенето в басейн за наемно правоотношение. Аргументите на съда можете да намерите тук.

Заключение относно данъците върху печалби от крипто сделки

Практическата действителност в момента е, че всеки, който изобщо декларира печалбите си от крипто, прави това на ставка от 10%. Все още НАП не са наложили корекция на никого в посока на по-високата данъчна ставка за дейност по занятие. Ако обаче трябва да приложим критериите на НАП, то почти всички печалби от крипто, ще бъдат такива от стопанска дейност. Това е смисълът на закона и е вероятно да издържи като теза в съда. Изключение са наистина малко на брой сделки, които се правят с изцяло инвестиционна цел. 

При копаенето, НАП приема всички доходи за такива от стопанска дейност. Това обаче е плод на неразбиране на същината на копаенето от агенцията. В действителност според нас в повечето случаи са налице доходи от наем. Съдебната практика и тук е противоречива.

Към момента НАП няма механизмите, а вероятно и чисто техническата възможност да провери адекватно крипто сделките на едно лице. Това обаче не е гаранция за бъдещи проверки, които обхващат до 6 години назад. Проверката обаче не е всичко. Необходимо е проверяващият орган да може да създаде и аргументирано заключение за дължими данъци от крипто сделки, което да не може да бъде оборено пред съд. Последната възможност, предвид отсъствието на дела с такъв предмет, също е под въпрос.

Един голям disclaimer

Приложението на правото към крипто икономиката не е лесна задача. Правоприлагането се адаптира много трудно към подобни качествено нови явления и докато липсват конкретни правила за тези специфични отношения, юристите трябва да се опитваме да тълкуваме съществуващите такива.

Поради това е възможно, а също така желателно и полезно, да има мнения, които са различни от споделеното от нас в тази статия. Приемете написаното в тази статия с едно наум, че изразеното в нея становище може да бъде и спорно, а в бъдеще да се окаже дори невярно.

Други материали от блога ни на тема crypto

Чл. 10. (1) В зависимост от източника видовете доходи по този закон са:
3. доходи от друга стопанска дейност;
4. доходи от наем или от друго възмездно предоставяне за ползване на права или имущество;
5. доходи от прехвърляне на права или имущество

Чл. 26. (1) Облагаемият доход от стопанска дейност като едноличен търговец е формираната по реда на Закона за корпоративното подоходно облагане данъчна печалба, включваща и финансовия резултат от прехвърляне на предприятието на едноличния търговец без заличаване на едноличния търговец от търговския регистър….

(7) (Предишна ал. 6, изм. – ДВ, бр. 106 от 2008 г., в сила от 01.01.2009 г.) По реда на ал. 1 – 6 се облагат и доходите от стопанска дейност на физическо лице, което е търговец по смисъла на Търговския закон, но не е регистрирано като едноличен търговец.

Чл. 33. (1) …

(3) Облагаемият доход от продажба или замяна на акции, дялове, компенсаторни инструменти, инвестиционни бонове и други финансови активи, както и от търговия с чуждестранна валута е сумата от реализираните през годината печалби, определени за всяка конкретна сделка, намалена със сумата от реализираните през годината загуби, определени за всяка конкретна сделка.

(4) Реализираната печалба/загуба по ал. 3 за всяка сделка се определя, като продажната цена се намалява с цената на придобиване на финансовия актив. Когато финансови активи от един вид, издадени от едно лице, са с различни цени на придобиване и впоследствие се продава част от тях и не може да бъде доказано коя част се продава, цената на придобиване на всеки един от тях е средно претеглената цена, определена въз основа на цената на придобиване на държаните към датата на продажбата финансови активи от същия вид и издател.

Ако статията Ви е била полезна, споделете:

За автора:

Avatar photo
Никола Пенчев се фокусира върху консултантската дейност на Tax Monkey. От него можете да очаквате да прочетете материали на всякаква тематика.

Свържете се с Tax Monkey

  • info@taxmonkey.bg

  • +359 887 345 666

  • гр. София, бул. Черни връх 47

Още полезни статии