Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

Удостоверение за местно лице за данъчни цели

От /Публикувано: 26/07/2022/Категории: Данъци, ДОПК/

Този материал е посветен на въпросите, свързани с издаването на удостоверение за местно лице за данъчни цели. Това е документ, който удостоверява факта, че едно лице се счита за местно на България за целите на данъчно облагане. Обикновено документът е необходим, за да послужи пред чужди данъчни власти. Целта е да не бъде плащан данък върху конкретен доход в съответната държава. Ето и едно кратко съдържание:

Принцип на местното данъчно облагане

Съвременното данъчно облагане в повечето държави, включително и България, се основава на два принципа:

  1. облагане на световния доход – иначе казано, местните лица се облагат за доходи с източник в страната, както и за доходи с източник в чужбина.
  2. облагане на дохода при източника – всички доходи с източник в страната се облагат в нея, без значение дали получателят е местно лице.

Този стремеж на всяка държава да обложи с данък максимално широк кръг от лица води до двойно данъчно облагане. Едно лице за един доход дължи данък в две държави – тази, на която е местно лице и тази, от която произлиза доходът.

Така например, ако едно местно на България лице има доход с източник в Германия, ще бъде обложено за този доход в България според първия принцип (защото този доход е част от световния доход на местно лице) и в Германия според втория принцип (защото Германия облага с данък лицата, които имат доход с източник там, без значение дали са местни на Германия или не).

Какво се постига с удостоверение за местно лице

Съществуват различни инструменти за борба с този проблем, като например спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане както и вътрешни за всяка държава процедури за избягване на двойното данъчно облагане. За да може на практика едно лице да се възползва от тези инструменти, то трябва да удостовери пред съответната данъчна администрация, че е местно лице и на друга държава. Това става чрез удостоверение за местно лице. Това удостоверение се издава от НАП на българско местно физическо или юридическо лице, за да послужи пред данъчната администрация на чужда държава.

Кога едно лице е местно за България?

За нуждите на правото, включително и за данъчното облагане, лицата биват физически (гражданите) и юридически (всички останали лица като фирми, организации, институции и други.) Удостоверение за местно лице се издава на физически лица. При юридиеските лица се ползва други концепция, а именно „място на стопанска дейност„. Повече за това друг път.

Физическите лица могат да бъдат считани за местно за България по два основни параметъра:

  1. Съгласно българското законодателство (ЗДДФЛ);
  2. При прилагане на международен договор (Спогодба за избягване на двойното данъчно облагане).

Ще разгледаме и двата параметъра в долните абзаци.

Местно физическо лице по смисъла на българското законодателство

Според чл. 4 от Закона за данъците върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ), за данъчни цели, без оглед на гражданството, местно физическо лице е лице, което:

  • има постоянен адрес в България
    • постоянен е адресът в населено място на територията на Република България, където гражданинът е вписан в регистъра на населението.
    • постоянният адрес се съдържа в документите за самоличност на българските граждани (паспорт, лична карта, свидетелство за управление на моторно превозно средство) и на чужденците (напр. карта на продължително пребиваващ в Република България чужденец)
    • не е местно лицето, което има постоянен адрес в България, но центърът на жизнените му интереси не се намират в страната
  • пребивава на територията на България повече от 183 дни през годината (денят на влизане от и на влизане в страната се смятат за дни на пребиваване в страната, a
    престой в България единствено с цел обучение или медицинско лечение не се смята за пребиваване в страната)
  • е изпратено в чужбина от българската държава, от нейни органи и/или организации, или от български предприятия, както и членовете на неговото семейство
  • има център на жизнени интереси в България (при определяне на жизнените интереси се вземат предвид семейството, собствеността, мястото, от което лицето осъществява трудова, професионална или стопанска дейност, и мястото, от което управлява собствеността си)

Посочените обстоятелства се установяват от НАП, като се взимат под внимание всички релевантни обстоятелства. Всички лица, които не са местни по смисъла на чл. 4 ЗДДФЛ, са чуждестранни и не могат да получат удостоверение за местно лице въз основа на законодателството ни.

Местно физическо лице по по смисъла на СИДДО

Повечето действащи спогодби за избягване на двойното данъчно облагане следват два основни модела – този на Организацията за икономическо сътрудничество и развитие, и този на ООН. България обаче е страна по няколко СИДДО, които не следват моделите в съвременния им вид. Такива са например спогодбите с Италия, Испания, Франция, Швеция, Финландия, Зимбабве, Малта.

По смисъла на повечето СИДДО, местно физическо лице на България е лице, което по българското законодателство подлежи на данъчно облагане в България. Т.е., за да е местно лице по смисъла на СИДДО, трябва да е местно лице по смисъла на ЗДДФЛ.

Изключение са лицата, които подлежат на данъчно облагане в България единствено поради получаване на доходи от източници там или печалби от прехвърляне на имущество, намиращо се там.

По смисъла на старите СИДДО, положението е по-различно – те дефинират местното физическо лице като лице, което е гражданин на България. Този критерий е остарял и значително ограничава възможността чужди граждани да станат местни лица на България. Така например, гражданин на Зимбабве може да живее и работи в България, но няма да е местно лице.

Tie-breaker rules

Възможно е по смисъла на конкретна СИДДО едно физическо лице да се счита за местно и на България, и на другата договаряща държава. По тази причина спогодбите съдържат т.нар. tie-breaker rules, чрез които този конфликт да бъде разрешен и лицето да бъде определено за местно само на една от държавите. Според повечето спогодби, в такъв случай лицето ще се счита за местно на държавата:

  • в която разполага с постоянно жилище, като:
    • ако разполага с постоянно жилище и в двете – там, където има най-тесни лични и икономически връзки (център на жизнени интереси)
    • в случай, че центърът на жизнени интереси не може да бъде определен, или не разполага с постоянно жилище в нито една от двете държави – държавата, в която обичайно пребивава
  • ако обичайно пребивава и в двете държави или пък в нито една – държавата, на която е гражданин
  • когато тези правила не са достатъчни, компетентните органи решават въпроса чрез взаимно споразумение.

В по-старите спогодби правилото най-често е:

  • лицето ще е местно на държавата, където е центърът на жизнени интереси
  • ако не може да се определи – чрез взаимно споразумение

Процедура за издаване на удостоверение за местно лице

Правилата относно издаването на удостоверение за местно лице са уредени в Глава дванадесета на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК) – чл. 88 и сл. Процедурата започва с искане от лицето и може да премине през издаване на документа или отказ.

Искане за издаване на удостоверение за местно лице

Издаването на удостоверението се заявява чрез подаване на „Искане за издаване на удостоверение за местно лице“ по утвърден образец. Искането се подава до компетентната териториална дирекция на НАП (по регистрация на лицето), или чрез всяка друга териториална дирекция, която го препраща на компетентната такава. В искането се посочват държавата и данъчната година, за която се подава искането. Удостоверението може да бъде издадено и за текущата данъчна година.

За различни държави или за различни данъчни години се подава отделно искане, съответно се издава отделно удостоверение.

Заявителят може, освен удостоверението за местно лице, да поиска удостоверяването на качеството „местно лице“ върху формуляр на чуждестранна данъчна администрация. В този случай се подава искане за издаване на удостоверение за местно лице, и към него се прилага съответният формуляр. Той задължително трябва да бъде придружен с точен превод на български език, извършен от заклет преводач.

Към искането се прилагат доказателства за наличие на основанието за издаване на удостоверението. Не се дължи такса. Агенцията може да издаде удостоверението или да постанови отказ.

Отказ за издаване на удостоверение за местно лице и обжалване

НАП може да откаже издаване на удостоверение за местно лице посредством изричен (писмен) или мълчалив (чрез бездействие) отказ. Отказът може да бъде обжалван.

  • Обжалване по административен ред
    • в 14-дневен срок от съобщаването на решението за отказ/в 14-дневен срок от изтичането на срока за издаване при мълчалив отказ
    • пред териториалния директор на НАП
    • териториалният директор разпорежда издаването или оставя жалбата без уважение
    • решението се съобщава на жалбоподателя в 7-дневен срок
  • Обжалване по съдебен ред
    • след като е изчерпана възможността за обжалване по административен ред, т.е. след като жалбата е оставена без уважение
    • в 7-дневен срок от съобщаването на това решение
    • пред административния съд по постоянния адрес или седалището на лицето
    • когато жалбата е основателна, съдът задължава компетентния орган да издаде удостоверението
    • решението на административния съд е окончателно

Ако статията Ви е била полезна, споделете:

За автора:

Стефан е член на екипа на Tax Monkey от юни, 2022. Той ни помага с... всичко, за което сме му изключително благодарни.

Свържете се с нас

Благодарим за съобщението. Стараем се да отговаряме в рамките на един работен ден.
There was an error trying to send your message. Please try again later.

Още полезни статии