Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

Данъчно облагане на офшорна компания в България

От /Публикувано: 14/03/2022/Категории: Данъци, ДОПК, ЗКПО/

Темата на този материал е данъчното облагане на офшорни компании в България. Това е тема, която често се подценява при регистрация на офшорно дружество. Обръщаме внимание на два случая, в които печалбите на една офшорна компания следва да се облагат в България:

  • Печалби от място на стопанска дейност в страната;
  • Удържане на данък при източника за някои плащания от България.

Както обикновено, предлагаме едно кратко съдържание на блогпоста:

Какво разбираме под “офшорна компания”?

Когато говорим за офшорни компании, визираме търговски дружества, регистрирани в юрисдикции, които отговарят на два основни параметъра:

  1. Прилагат преференциален данъчен режим;
  2. Гарантират определено ниво на поверителност на информацията.

По отношение на преференциалния данъчен режим най-често се взема предвид корпоративния данък. В България той е 10% от печалбата. Всяка държава или офшорна юрисдикция, която има по-нисък корпоративен данък, е такава с преференциален данъчен режим. Поверителността се отнася до факта, че съответната юрисдикция не обменя с българия информация за данъчни цели. Обикновено човек може да скрие факта, че притежава или управлява подобна компания.

Юрисдикции с преференциален данъчен режим по ЗКПО

В ЗКПО има легално определение за юрисдикция с преференциален режим. Това са държавите, които отговарят на следните две условия:

  1. Няма спогодба за обмен на информация между България и съответната държава или наличната спогодба не се спазва;
  2. Корпоративният или еквивалентен данък в съответната юрисдикция е с повече от 60% по-нисък от дължимия за съответната дейност в България.

Дали дадена компания е регистрирана в подобна юрисдикция има отношение към конкретен вид плащания, които ще разгледаме по-долу. На този линк НАП публикува списъка с юрисдикции с преференциален режим по ЗКПО.

Място на стопанска дейност в България

Едно офшорно дружество може да бъде счетено за местно лице на България, ако има място на стопанска дейност в страната. По отношение на дефиницията за “място на стопанска дейност” ЗКПО препраща към ДОПК. Съгласно ДОПК място на стопанска дейност в България е налице при една от следните хипотези:

  1. Дружеството има наето или собствено място, от което се извършва дейността;
  2. Дейността фактически се извършва в страната чрез упълномощени лица;
  3. Трайно извършване на търговски сделки на територията на страната.

Почти всички офшорни компании, които са собственост на български граждани, попадат в една от горните хипотези. В следствие от това е възможно дружеството да подлежи на данъчно облагане по реда на ЗКПО за доходите, реализирани в България. Това е и причината често да се използва функцията на така наречения “номинален директор” (nominee director). Номиналният директор е поставено лице, гражданин на съответната държава, който създава една формална връзка, позволяваща юрисдикцията да бъде считана за действително място на стопанска дейност.

Назначаването на минимален директор е способ да бъде скрито реалното място на управление на компанията – България. Възможно е да бъде назначен и номинален собственик като по този начин привидно се скъса всякаква връзка с България. Важно е да се има предвид, че тези лица изпълняват съответните функции само привидно и офшорната компания продължава чисто правно да има място на стопанска дейност в България. Просто това става недоказуемо.

Плащания към офшорна компания

Българският ЗКПО признава и данъка при източника (withholding tax). Това е данък, който се налага върху самото плащане от местно към чуждестранно лице. Причината е, че плащането се третира като доход на чуждо лице от България. Това важни в особена степен за офшорните дружества.

При липса на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане, данък при източника се прилага, независимо от съответното място на стопанска дейност, при следните условия:

  1. Неустойки и обезщетения към офшорни компании;
  2. Лихви;
  3. Доходи от наем;
  4. Авторски и лицензионни възнаграждения;
  5. Възнаграждения за технически услуги

Най-много внимание заслужава последната точка – техническите услуги. По темата сме писали и преди, но основното ще резюмираме накратко и тук. Ако българска фирма плаща към офшорна компания възнаграждение за консултантски услуги, приложение намира данъкът при източника. Платецът трябва да удържи данък от 10% върху плащането в полза на офшорното дружество и да го плати в България.

Заключение

Макар и да е един от основните способи за данъчна оптимизация, регистрацията на офшорна компания далеч не означава, че такъв ефект гарантирано ще се постигне. Важно е всеки, който обмисля регистрирането на подобен вид компания, да се запознае с данъчните и правни рискове. В този материал обърнахме внимание на два такива, които считаме за основни:

  1. Облагане на офшорна компания с място на стопанска дейност в България;
  2. Данък при източника за някои плащания към офшорни дружества.

Други статии от блога на Tax Monkey

Ако този материал е бил интересен за Вас, може би ще харесате и следните други наши статии:

 

Ако статията Ви е била полезна, споделете:

За автора:

Никола Пенчев се фокусира върху консултантската дейност на Tax Monkey. От него можете да очаквате да прочетете материали на всякаква тематика.

Свържете се с нас

Благодарим за съобщението. Стараем се да отговаряме в рамките на един работен ден.
There was an error trying to send your message. Please try again later.

Още полезни статии