Данък върху дивидент от чужбина

Този блогпост е посветен на темата за дължимия данък върху дивиденти от чужбина. Ще се стараем да го поддържаме актуален и с времето да добавяме данни за всеки повече държави. Причината да го напишем е, че получаваме голям брой запитвания, които са свързани именно с такива плащания – понякога от лични компании, регистрирани в чужбина, а понякога и просто във връзка с дивидентни инвестиции в борсово търгувани компании. 

Тук говорим единствено за дивидент, който местно физическо лице на България получава от фирма, регистрирана в друга държава. Не засягаме темата за дъщерни дружества, които изплащат дивиденти към дружествата – майка. Доходите в такива случаи се третират по различен начин. Ето и едно кратко съдържание на блогпоста, от което може да навигирате до въпросите, които ви интересуват:

1. Какви са принципите при данъчно облагане на данък върху дивидентите
   1. Национално третиране на данъка върху дивидентите
   2. Прилагане на спогодби за избягване на двойното данъчно облагане
2. Какви са ставките за данък върху дивидент от чужбина за конкретните държави
3. Попълване на данъчна декларация в България
4. Особени случаи на дивиденти от чужбина

Принципи на данъчно облагане на дивидентите от чужбина

От гледна точка на данъка, който се дължи при получаване на дивидент, дивидентът е доход, който се облага с данък при източника. Това означава, че, ако една фирма изплаща дивидент на своя собственик или на съдружници, самата фирма следва да удържи данъка и да изплати дивидент, намален със съответната ставка. Когато обаче местно лице на България получава доход от дивидент от чужбина, данъкът вече не е при източника, ами окончателен. Това означава, че получателят на дивидента трябва сам да начисли данък и да го внесе.

Когато дружеството, изплащащо дивидента, и физическото лице – получател на дивидента са местни лица на една и съща държава размерът на данъка върху дивидента се определя от тази държава. Когато обаче платецът и получателят на дивидента са установени в различни държави, всяка от двете държави може да претендира данък върху дивидента, както следва:

1. Държавата, в която е установен платецът на данъка (компанията) налага данък при източника.
2. България, в която е установен получателя на дивидента налага окончателен данък.

За да се избегне двойното данъчно облагане, в България се прилагат два способа:

1. Данъчен кредит по националното законодателство (Закона за данъка върху доходите на физическите лица – ЗДДФЛ)
2. Специални правила, които се уреждат в международни договори (Спогодби за избягване на двойното данъчно облагане – СИДДО)

Може ли данък изобщо да не бъде удържан в чужбина?

Възможно е. Всяка държава е свободна да облага с данък дивидентите към чуждестранно лица или респективно да не го прави. В някои случаи, дори и спогодбата с дадена държава, да позволява такава възможност, може самата държава да не се възползва от нея. В този случай данъчен кредит (виж по-долу) не може да се ползва, защото няма реално удържан данък в чужбина. Дължи се само окончателен данък в България.

Списък с всички актуални спогодби за избягване на двойното данъчно облагане има на страницата на НАП.

Третиране на дивиденти от чужбина по ЗДДФЛ

Съгласно чл. 76 от ЗДДФЛ, когато место лице на България получава дивиденти от чужбина, то това лице може да ползва данъчен кредит за платения в чужбина данък. “Данъчен кредит” означава, че платеният данък в чужбина се приспада от дължимия в България. В България ставката винаги е 5%, от което следва, че:

1. Ако платеният данък в чужбина е по-висок или равен на 5%, в България не се дължи данък, но не се и връща нищо като “надплатено” в чужбина спрямо местната ставка.
2. Ако платеният данък в чужбина в по-нисък от 5%, в България се заплаща само остатъка до 5%.

Чл. 76 от ЗДДФЛ се прилага, когато България няма спогодба със съответната държава, в която е установена компанията, плащаша дивидента. За да се ползва данъчен кредит, е необходимо да се представи пред НАП доказателство (документ) за удържания данък.

Третиране на дивиденти по СИДДО

Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се прилагат с предимство спрямо ЗДДФЛ. В контекста на данъка върху дивидентите това на практика е без значение, тъй като СИДДО между България и трети страни винаги предвижда данъчен кредит за данъка платен върху дивидентите.

Основната полза от спогодбите в контекста на данъка върху дивидента е, че спогодбите най-често ограничават възможността на другата държава да наложи данък при източника (withholding tax). Това се случва със слагането на тавани за данъка, които в огромната част от случаите, са по-ниски от предвидения данък по местното законодателство на съответната държава. В следствие на това:

1. Ако таванът на данъка по СИДДО е по-нисък от действителния данък в съответната държава, прилага се данъчната ставка по СИДДО.
2. Ако таванът е по-висок, прилага се действителният данък в съответната държава.
3. В България се прилага правилото за данъчния кредит.

В повечето случаи получателят на дивидента ползва правата си по спогодбата автоматично. Той следва единствено да уведоми за това платеца на дохода, т.е. компанията, която изплаща дивидента. Понякога за това има специална процедура. Такъв е примерът със САЩ, където IRS има специален формуляр, който се попълва от получателя на дохода – W-8 BEN.

Таблица с данъчните ставки върху дивидента, получен от различни държави

Отдолу в табличен вид слагаме информацията, която обикновено е най-съществена за клиентите ни, а именно какъв е размерът на данъка върху дивидента, получен от местно лице на България от компании в различни държави.

Деклариране на доход от дивиденти в България

Доходите от дивиденти от чужбина, без значение дали е удържан данък или не, се декларират в годишната данъчна декларация по чл. 50 от ЗДДФЛ. В декларацията има предвидено специално приложение, което се използва за прилагане на методи за избягване на двойното данъчно облагане. Това приложение не се използва за дивиденти. Те се декларират в Приложение № 8 на данъчната декларация без значение дали България има СИДДО със съответната държава или не.

Дивидентите, както и платения данък в чужбина, респективно дължим такъв в България, се декларират в ред 1, Част III, Приложение 8 от данъчната декларация. То изглежда по следния начин:

На пръв поглед таблицата изглежда сложна, но не е такава. По-долу слагаме указания за всяка от колонките в таблицата:

1 – попълва се автоматично с пореден номер.

2 – изписва се името на компанията, изплащаща дивидента.

3 – посочва се държавата, в която е регистрирана компанията.

4 – от падащото меню се избира кид “8141”.

5 – ако има удържан данък, посочва се код “1”. Ако няма, посочва се код “3”.

6 – брутният размер е сумата преди удържане на данък в български лева.

7 – винаги е 0.

8 – винаги е 0.

9 – посочва се размерът на платения данък в лева.

10 – допустимият размер на данъчния кредит е 5% от данъка, но не повече от платения данък – сумата в колонка 9. 

11 – преписва се сумата от т. 10.

12 – дължимият данък в българия е 5%. Ако 5% от стойността на сумата в колонка 6 е по-голямо число от това в колонка 7, посочва се разликата. Ако не, посочва се 0 лв. 
Особени случаи на облагане на дивидент от чужбина

С времето тук ще опитаме да слагаме особени ситуации на дивиденти, които изникнат в практиката ни. За момента, макар да сме работили с твърде много деклариране на такъв тип доходи, не сме срещали толкова необичайни хипотези. Все пак обаче има някои, които заслужават внимание.

Акумулиращи дивиденти

Акумулиращ дивиденти са такива, при които не се получават пари, ами нови акции или дялове от компанията, изплащаща дивидента. Дивидентите се “капитализират”. Този вид доход съгласно ЗДДФЛ (чл. 13, ал. 1, т. 4 от закона) е необлагаем. Това означава, че в България не се дължи данък върху него. Разбира се, нашият закон няма приложение в държавата на компанията, изплащаща дивидента и там се налага стандртен данък при източника. Ако обаче такъв данък не е удържан, няма да се дължи и в България.

Доходи, които са приравнени на дивиденти

За дивиденти се считат и доходи, които имат различен характер и механизъм на изплащане, но по съществото си имат същата роля. Това, което до момента сме срещали в практиката си е отписване на заем към собственика на британска компания. В България това може да се третира като скрито разпределение на печалба, а в UK се облага по сходен начин – като дивидент.