Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666
info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666
Доходи от продажба на акции от ETF и други фондове в САЩ
Миналата седмица получихме отговор от НАП на наше запитване относно прилагането на ЗКПО. Запитването беше свързани с това дали печалбите на фирми, които търгуват с акции на фондове в САЩ (NASDAQ и NYSE), са облагаеми или не. В този материал ще споделим становището на агенцията и нашите коментари по същото. Този път няма да слагаме съдържание на блогпоста, защото е добре той да бъде прочетен в неговата последователност.
Как законът третира доходите от продажба на акции от ETF и други фондове в САЩ?
Когато говорим за печалби от продажба на акции, трябва да имаме предвид, че спрямо лицето, което ги получава, има две различни уредби:
- Закона за данъка върху доходите на физическите лица (ЗДДФЛ) урежда данъчното облагане на печалбите на физическите лица от продажба на финансови активи.
- Законът за корпоративното подоходно облагане (ЗКПО) пък урежда печалбите на фирмите и лицата, упражняващи стопанска дейност.
Печалби от сделки с акции от ETF по ЗДДФЛ
По отношение на ЗДДФЛ данъчното облагане е относително ясно. С данък върху доходите се облагат всички печалби от разпореждане с финансови активи, които не са реализирани на регулиран пазар в ЕС или ЕИП (Европейското икономическо пространство).
Законът не третира по различен начин различни финансови активи и инструменти. Това, че едно лице търгува с акции от ETF или друг фонд, не прави дейността по различна от тази на лице, търгуващо с акции на компании. В тази връзка всички доходи от продажба на финансови активи в САЩ са облагаеми.
Когато обаче дейността придобие търговски (стопански характер) ЗДДФЛ препраща към правилата на ЗКПО.
Печалби от търговия с финансови активи в САЩ по ЗКПО
С Държавен вестник, бр. 104 за 2020 г. е приет Закон за изменение и допълнение на ЗДДС. С него се променят и други закони, включително ЗКПО. Промяната в ЗКПО, която касае този материал, е свързана с т. 21 от ДР на закона, която прави, считано от 01.01.2021 г., необлагаеми доходите от продажба на акции, търгувани на пазари, за които има решение на Европейската комисия за еквивалентност на правната уредба с Директива 2014/65/ЕС.
Решенията за еквивалентност на ЕК по отношение на пазари извън ЕС не са малко, но тези, които ни интересуват, са относно САЩ, Хонг-Конг и Австралия. Съгласно ЗКПО, ако едно лице търгува с акции на борсите на някоя от тези държави в рамките на стопанска дейност, печалбите от продажбите не се облагат с данък (10% за фирмите и 15% за едноличните търговци).
В какво се изразяваше нашето запитване към НАП?
Когато третират като необлагаеми доходите от разпореждане с финансови активи в ЕС и ЕИП, ЗКПО и ЗДДФЛ не ограничават тези доходи до такива единствено от акции. По отношение на пазарите в САЩ обаче ЗКПО говори единствено за акции. Въпросите, които отправихте към НАП, бяха следните:
- Понятието за акции по т.21, б. “Д” от ДР на ЗКПО следва ли да се тълкува стеснително само по отношение на акции на компании или може да се допусне разширително тълкуване и по отношение на акции от ETF, CDF и други фондове?
- Ако акциите от съответния фонд са всъщност акции на компания (investment corporation), доходите от продажбата им считат ли се за необлагаеми?
Становище на НАП относно сделките с акции от ETF
Отговорът на НАП, който можете да свалите от тук, по отношение и на двата въпроса е отрицателен. Агенцията счита, че сделките с финансовите инструменти на чуждестранни дружества (инвестиционен тръст и борсово търгуван фонд), не са необлагаеми.
Защо смятаме, че становището на НАП не е правилно?
НАП тълкува ЗКПО буквално и стеснително по отношение на понятието за акции. В действителност има аргументи по отношение на това, че изключението е предвидено единствено за акции. Акции по българското законодателство пък са ценни книги, обективиращи право на собственост върху част от капитала на акционерно дружество, както и други права. Целта на закона обаче не е такава.
Преди да стане нормативен акт, всеки закон, включително такъв за изменение на друг закон, преминава през определен път в Народното събрание. Животът на един закон започва като законопроект. Конкретният законопроект, който ни интересува е 002-01-57 от 27.10.2020 г., който можете да намерите в сайта на НС. Към законопроекта има мотиви, които обясняват до голяма степен целта на закона. В случая мотивите за конкретното изменение на ЗКПО са „разширяване на обхвата на определението за разпореждане с финансови инструменти със сделки на друг регулиран пазар съгласно законодателството на държава извън Европейския съюз (ЕС) и Споразумението за Европейското икономическо пространство (ЕИО)“. Тези мотиви са възприети по предложение на Конфедерацията на работодателите и индустриалците в България.
Допълнително в мотивите се уточнява, че подобна промяна ще даде по-добра възможност за стопанските субекти да придобиват чужд капитал. Изтъкнати са ползи за бизнеса.
Някъде в процеса на отразяване на това предложение в текста на закона е допусната неточност като в т. 21, б. “Д” от ДР на ЗКПО е посочено, че печалбите от сделки единствено с акции на еквивалентен регулиран пазар, са освободени от облагане.
За нашият екип е видно, че смисълът на закона не е да ограничи освобождаването от облагане само на конкретни финансови инструменти и то единствено до акции. Напротив, целта е облекчаване на фирми и търговци в привличането на капитали от чужди пазари. Особено когато говорим за акции от ETF, който обединява от своя страна акции на множество други компании, би било изключително несправедливо и нецелесъобразно тези акции да се третират по различен начин от акциите на самите компании. От данъчна гледна точка дали едно лице ще притежава конкретен пакет от акции или пък деривативен финансов инструмент, който обединява съответните акции, е напълно без значение.
Заключение
Процедурата по отправяне на запитвания към НАП не предполага продължителна кореспонденция във връзка със същите. Поради това и не можем просто да представим възраженията си пред Агенцията. За тази цел има съд, който обаче би разгледал въпроса само в рамките на висящ спор. До тогава, оставаме с нашето становище просто на теория.
Разбира се, отговорът на НАП има своите напълно правилни аргументи и заключения и ние приемаме това. Считаме обаче, че иначе логичното становище на НАП почива на факта, че не са взети предвид целта на изменението и смисъла на новата буква “д” на т. 21 от ДР на ЗКПО.
Други статии от блога на Tax Monkey
Не всеки наш материал е толкова теоретичен и до такава степен дълбаещ в най-дребните детайли на закона. Ако искате да научите повече за данъчното облагане на доходите от акции, можете да разгледате следните нашите статии: