Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

Допълнителна парична вноска в капитала – процедура и данъчно третиране

От /Публикувано: 28/09/2021/Категории: Счетоводство/

Допълнителна парична вноска в капитала на търговско дружество се прави по решение на общото събрание на съдружниците в ООД, респективно от собственика на капитала за ЕООД. В този материал ще обясним как НАП третира допълнителните вноски и каква е процедурата за законосъобразно извършване на такива плащания.Ето и едно кратко съдържание:

Как се прави допълнителна парична вноска?

Допълнителната вноска в капитала се третира като заем между свързани лица. Тя може да бъде направена единствено от съдружниците в едно ООД или едноличния собственик на ЕООД. 

Предпоставки

За да се стигне изобщо до възможността за допълнителна парична вноска, е необходимо да са налице следните предпоставки:

  1. Необходимост от покриване на загуби или
  2. Временна необходимост от парични средства.

В едно свое остаряло становище НАП приема, че трябва да е налице и невъзможност съответните загуби да бъдат покрити с други източници, например намаляване на капитала или външен заем. Нашият екип не е съгласен с подобно становище, защото то не намира каквато и да е опора в закона.

Процедура за гласуване на допълнителна парична вноска

За да бъде всичко изрядно, е необходимо да бъде проведено общо събрание на съдружниците в ООД. Събранието трябва да подготви протокол, в който да се опише следното:

  • Констатиране на необходимостта от допълнителни вноски в капитала;
  • Размер на вноските за всички съдружници;
  • Срок за внасяне и връщане на вноските;
  • Евентуална лихва, дължима на съдружниците.

От гледна точка на адекватното документиране на вноските е важно в протокола за решение на общото събрание да бъде посочена конкретно съответната предпоставка за вноската – загуби или временна необходимост от средства.

Изискване за пропорционалност на вноските

Допълнителните вноски в капитала на дружеството се дължат от всички съдружници като не може да бъде предвидено изключение от това правило. Вноските са пропорционални на дела от капитала, който съответният съдружник има. Това правило също е имеративно, т.е. не може да се уговаря нещо различно.

Гласуване на решението за допълнителна парична вноска

Решението за внасяне на допълнителни вноски от съдружниците се взема с мнозинство от ¾ от дяловете в капитала на дружеството. Съдружник, който гласува против, може да прекрати участието си в дружеството и да получи ликвидационен дял.

Допълнителна парична вноска

Данъчно третиране на допълнителна парична вноска

Търговският закон дефинира относително ясно характера на вноските. Те не се записват в капитала на дружеството, т.е. не са способ за увеличаването му. Такъв способ е апортната вноска.

Допълнителната вноска има характера на заем между свързани лица, при който може и да не бъде уговорена лихва. Важно е, че, ако не са спазени изискванията на закона относно допълнителните парични вноски, НАП би счела, че е налице отклонение от данъчното облагане и ще третира допълнителната вноска като стандартен заем.

Уговаряне на лихви

Възможно е съдружниците да уговорят, че дружеството ще върне допълнителната парична вноска на всеки съдружник с лихва. В Търговския закон обаче няма предвидено такова задължение. Обикновено подобни вноски се уговарят без лихва. В противен случай по-удобно е да се направи стандартен заем.

Важно е, ако бъде уговорена лихва за допълнителна парична вноска в капитала, тя да бъде пазарната. Лихви, които надвишават значително пазарните, могат да бъдат считани за скрито разпределение на печалбата.

Деклариране на допълнителна парична вноска в данъчната декларация на съдружник

Съгласно чл. 50, ал. 1, т. 5 от ЗДДФЛ на деклариране подлежат дадените и получени от физическо лице заеми в определен размер. Логичен е въпросът, дали това важни и за допълнителните вноски в капитала на търговско дружество.

Отговорът е, че вноските не се декларират в данъчната декларация. Такава е и практиката на НАП. Декларирането на предоставени и получени заеми е въведено с цел да се избегне доказването на произход на средства от физически лица с фиктивни договори за заем. За тези вноски обаче има предвиден особен ред в закона – те се документират и се отразяват в счетоводството на дружеството. Агенцията приема, че направените от съдружник допълнителни парични вноски не следва да се включват и в годишната данъчна декларация по ЗДДФЛ.

Други статии от блога на Tax Monkey

Ако този материал е бил интересен за Вас, може да харесате и следните други статии то блога на Tax Monkey:

Ако статията Ви е била полезна, споделете:

За автора:

Никола Пенчев се фокусира върху консултантската дейност на Tax Monkey. От него можете да очаквате да прочетете материали на всякаква тематика.

Свържете се с нас

Благодарим за съобщението. Стараем се да отговаряме в рамките на един работен ден.
There was an error trying to send your message. Please try again later.

Още полезни статии