На кого ще се отрази данък дивидент от 10% през 2026?

Както обичайно, Законът за държавния бюджет на България за 2026 г. Предстои да бъде приет след представянето му в последния момент и при на практика липсващо обществено обсъждане. И докато отново големият казус е свърза с осигуровките, които се увеличават като процент от дохода, но и като абсолютен максимален размер, то за пръв път от много време насам, се очаква и повишаване на данък. Това е данък дивидент, за който се предвижда да се повиши от 5% на 10%. В този материал ще се позволим да направим една оценка на това повишаване, за да преценим как то ще се отрази на бизнеса и българските инвеститори.

Класическият случай (българска компания разпределя дивиденти)

Дивидентът е данък, който се удържа при източника (withholding tax). Това означава, че при определени условия платецът на дивидента, т.е. българската компания в настоящия пример, трябва да удържи данък дивидент при изплащането му на бенефициера (получателя). Така към момента получателят на дивидента от България в общия случай получава 95% от сумата, а останалите 5% са данък, който се декларира от фирмата, изплащаща дивидента с декларация по чл. 55 от ЗДДФЛ и една справка в началото на календарната година.

Когато говорим за дивидент обаче, не може с това да приключим темата дори и само в тази хипотеза. За данъчната тежест е важно също и следното:

• Дали дивидентът се изплаща на местно или чуждестранно лице;
• Дали лицето е физическо или юридическо;
• Ако лицето е юридическо, дали не е установено в ЕС;
• Има ли сключена СИДДО между България и държавата, на която е местно лице получателят;

Тези казуси ще разгледаме по-долу в контекста все още на ситиацията, в която дивидент се разпределя от българско дружество.

Дивидент от българска фирма към българско лице

Това е стандартният пример, който ползвахме по-горе. Българска фирма разпределя печалба на физическо лице в България. Тук данъчната тежест след увеличението на данъка става 19% (10% корпоративен данък и 10% дивидент върху остатъка от 90%) спрямо 14,5% до момента (10% корпоративен данък и 5% върху остатъка от 90%).

Някои хора тук побързаха да кажат, че собствениците на фирми просто ще си изплащат по-висок бонус спрямо предишни години и така ще платят данък върху доходите в размер на 10% вместо корпоративен данък и дивидент. Това е вярно, но само до известна степен, тъй като математически това водеше до спестяване на данъци и до момента. Проблемът е, че изплащането на възнаграждение вместо дивидент, особено пък в края на годината, е учебникарски пример за скрито разпределение на печалба, за което сме писали доста ето тук.

Също така, при тези плащания трябва да се съобрази и новият максимален размер на осигурителния доход. Накратко казано, в случая, в който българска фирма изплаща дивидент на бъгларско физическо лице, данъчната ставка чисто и просто става по-голяма.

Дивидент от българска фирма към чуждестранно физическо лице

Един от основните аргументи срещу повишаването на данъка е, че това ще отблъсне чуждите инвеститори. Това вероятно е така заради посланието, което се дава на тези лица, но на практика увеличението няма никакво значение от чисто финансова гледна точка за крайния получател на дивидента. Ако той е установен в държава, в която няма данък дивидент, то едва ли компанията му ще бъде регистрирана в България. Ако пък има данък дивидент, то в огроманта част от случаите, той ще бъде по-висок от българския данък (5% до момента и 10% от 2026) и така или иначе ще бъде окончателния данък, който ще дължи. Просто за българския данък дивидент се ползва данъчен кредит в чужбина и, ако данъкът там е 30%, то е все тая дали се ползва данъчен кредит от 5 или 10% за платения такъв в България.

Дивидент от българска фирма към чуждестранно юридическо лице

Тук основното, което трябва да се съобрази е:

• Дали чуждестранното лице е в ЕС;
• Наличието на СИДДО.

Ако инвеститорът (собственика на капитала или съдружник) е фирма, регистрирана в държава-членка на ЕС или ЕИП, то се прилага правилото за participation exemption, съгласно което не се удържа данък дивидент изобщо. Правилото намира място в чл. 194, ал. 3, т. 3 от ЗКПО.

Ако пък е налице СИДДО, то трябва да се съобрази максималната ставка на данъка, който следва да бъде удържан в България. Така, например, спогодбата с Обединените арабски емирства (да, става дума за Дубай) ограничава данъкът върху дивидента, който може да бъде удържан в България до 5%. Спогодбите са международни договори, които се прилагат с предимство спрямо националното законодателство, та данъкът към Дубай остава 5%. Тези примери не са толквоа много, но са налице в малкото случаи, когато подобна схема изобщо би имала смисъл.

Дивиденти в полза на местно лице на България

Много физически лица в България, които имат инвестиционно портфолио, получават дивиденти от чужди компании. Тук най-важното е да се съобрази дали платецът на дивидента удържа данък:

1. Ако има удържан данък в чужбина, той е минимум 10% и се признава данъчен кредит за българския данък;
2. Ако пък няма удържан данък, то тогава данъкът си се дължи в България.

Втората точка не се отнася до акумулиращите дивиденти, които не се облагат с данък по националното ни законодателство. На практика случаите, в които данък при източника не се удържа при подобни дивиденти съществуват, но са по-скоро изключение. Голямо такова изключение е Ирландия и ETF-ите, които се продават на ирландската борса. При тях обаче има възможност за избор на акумулиращи дивиденти, които също така са освободени от данък в България.

Може би най-големият удар ще бъде върху дивидента, получаван от юрисдикции, които нямат корпоративен данък (офорни зони), тъй като при тях най-често няма и данък дивидент. При тези схеми местните лица на България до момента плащат само данък дивидент и вдигането му от 5 на 10% означава ефективно удвояване на данъчната им тежест.