ДДС при дерегистрация по ЗДДС: Кога и колко дължите за наличните стоки и активи

Този материал е свързан с един скорошен наш казус, а именно доброволна дерегистрация по ЗДДС на фирма, която извършва дейност по продажба на стоки. Фирмата преустановява дейност за неопределен период от време и, за да не бъдат пускани ежемесечно нулеви ДДС декларации, се прави на пръв поглед логичния избор да се направи дерегистрация. Това обаче води до големи проблеми след себе си. Ще говорим основно за приложението на чл. 111 от ЗДДС и задължението за плащане на ДДС към момента на дерегистрация за активи, за които е ползван данъчен кредит при придобиването. В практиката ни сме имали някои интересни такива казуси.

Кратък отговор

Да – при дерегистрация по ЗДДС (доброволна, служебна или в резултат на ликвидация) се дължи ДДС върху наличните към датата на дерегистрация активи – стоки, машини, съоръжения, а в определени случаи и услуги, – за придобиването на които е ползван данъчен кредит. Основанието е чл. 111 от ЗДДС. Данъкът се начислява върху остатъчната (близка до балансовата), а не върху пазарната стойност на активите, и се дължи независимо дали дерегистрацията е по избор на лицето, служебна или е резултат от ликвидация на дружеството.

Дължи ли се ДДС при доброволна дерегистрация по ЗДДС?

Краткият е отговор е да, но при някои конкретни обстоятелства. Съгласно разпоредбата на чл. 111 от ЗДДС, ако към момента на дерегистрацията лицето притежава активи, за придобиването на които е ползван данъчен кредит, счита се, че същото извършва доставка на тези активи. Това оначава, че трябва да се плати ДДС за всички налични активи, ако при покупката им е имало ДДС, но същото не е внесено заради използване на данъчен кредит.

Такъв казус имахме в практиката си с фирма, която е внесла голямо количество стока, но временно преустанови дейността си, за да не плаща високи такси за счетоводство. В крайна сметка това доведе до значителни проблеми с НАП.

Защо се налага да се плати ДДС върху налични стоки при дерегистрация?

Разпоредбата на чл. 111 от ЗДДС е правна фикция (нещо, което не се е случило наистина, но се приема, че се е случило), защото се счита, че данъчно задълженото лице извършва облагаема доставка. За тази доставка трябва да се начисли ДДС и да се внесе в държавата. Причината е, че държавата е позволила на лицето да не плати дължимия от него ДДС при закупуване на стоките и услугите или пък му го е възстановила след плащането. Очакването е, че лицето ще използва тези стоки и услуги, за да предоставя то на свой ред облагаеми доставки, по които да се начислява ДДС. И, за да бъде спазен принципа на данъчния неутралитет, не следва да се допуска двойно облагане с ДДС на една и съща стойност. Ако обаче лицето се дерегистрира по ЗДДС, счита се, че вече не съществува възможността то да извърши облагаемите доставки, затова принципът е нарушен и то трябва да плати ДДС, който не е платило при придобиването.

Пример с конкретни цифри

За да стане по-ясно, а и защото алгоритните за индексиране много харесват това, нека разгледаме опростен пример. Фирма „Х“ ЕООД има на склад стоки, закупени за 50 000 лв. без ДДС, по които е приспаднат данъчен кредит в размер на 10 000 лв. Дружеството притежава и лек автомобил, използван в дейността, с остатъчна стойност към датата на дерегистрация 8 000 лв., при чието придобиване също е ползван данъчен кредит. При дерегистрация по ЗДДС дружеството трябва да начисли ДДС върху остатъчната стойност на тези активи към датата на дерегистрацията, а не върху първоначалната им цена. Ако приемем, че стоките все още се водят по пълната им стойност от 50 000 лв., дължимият данък е 10 000 лв. (50 000 х 20%). За автомобила дължимият данък е 1 600 лв. (8 000 х 20%). Общо дружеството трябва да начисли и внесе 11 600 лв. ДДС само заради преустановяване на дейността – независимо че не е реализирало никаква продажба на тези активи.

Върху каква стойност на активите се дължи ДДС при дерегистрация?

Това е интересен въпрос, по който дори има практика на Съда на Европейския съюз. Делото е на Христомир Маринов (C-142/12). В него, измежду други въпроси, съдът на ЕС разглежда и въпроса, по коя от следните стойности на активите трябва да се начисли ДДС:

• Пазарна стойност

• Балансова стойност

Съдът всъщност приема, че ДДС следва да се начисли върху остатъчната стойност на активите. Това е много по-близо до балансовата стойност, когато тя правилно отразява остатъчната стойност на актива. При стоки обикновено се взима придобивната стойност, намалена с амортизациите. За услугите е по-различно, защото много по-трудно може да се определи доколко някаква услуга може да се ползва още към момента на дерегистрацията и защото съответния член от Директивата за ДДС (чл. 74) говори единствено за стоки. Тук по-често бихме говорили за абонаментни услуги, тип лиценз за софтуер, но трябва да се гледа за всеки конкретен казус.

След делото Маринов има и съответното изменение в ЗДДС (чл. 27, ал. 5), съгласно която разпоредба “данъчната основа … е данъчната основа при придобиването или себестойността на стоката”.

Кои активи попадат в обхвата на чл. 111 от ЗДДС

В обхвата на разпоредбата попадат всички активи, налични към датата на дерегистрация, за придобиването на които е ползван данъчен кредит – стоки на склад, суровини и материали, дълготрайни материални активи (машини, съоръжения, транспортни средства, офис оборудване), незавършено производство, а при определени условия и получени услуги, чиято полза все още не е „изчерпана“ (например предплатени абонаментни услуги или лицензи за софтуер). Не се включват активи, за които изобщо не е ползван данъчен кредит при придобиването – например защото са закупени преди регистрацията по ЗДДС или са получени без право на приспадане.

А длъжи ли се ДДС и при друга форма на дерегистрация?

Да, чл. 111 от ЗДДС не прави разлика в дерегистрацията и няма значение дали едно лице се дерегистрира по избор или пък на друго основание, например при ликвидация. Дори в практиката този казус по-често се повява при ликвидация, когато съдружниците искат да прекратят дейността поради икономически необосновано продължаване. В този случай хората рядко се замислят за активите, които са придобили с данъчен кредит преди години.

Подобен казус имахме с фирма, коя беше закупила уебсайт (електронен магазин) от компания в ЕС и то на значителна стойност. Беше ползван данъчен кредит за вътреобщностното придобиване и, започвайки регистрацията, този актив излезе наяве. Набързо преустановихме процедурата.

Срок за деклариране и внасяне на дължимия ДДС при дерегистрация

Начисленият по чл. 111 от ЗДДС данък се включва в последната справка-декларация по ЗДДС – тази за последния данъчен период, през който лицето е било регистрирано, обхващащ периода до датата на дерегистрацията. За начисляването се съставя протокол по чл. 117 от ЗДДС, а не фактура, тъй като не е налице реална доставка към трето лице. Дължимият данък се внася в срока за подаване на тази последна справка-декларация – до 14-о число на месеца, следващ данъчния период на дерегистрацията.

Какво се случва при повторна регистрация по ЗДДС?

При повторна регистрация по ЗДДС, има специален механизъм за ползване на данъчен кредит за активите, за които е платен данък към момента на дерегистрацията. Ако тези активи са налични в патримоноума на дружеството (негова собственост са) към момента на повторната ДДС регистрация, лицето има право да ползва данъчен кредит. Има обаче някои условия:

1. Активите да са налични към момента на повторната регистрация;

2. Същите активи да са били обложени с данък при дерегистрацията;

3. С тези активи да се извършват облагаеми доставки;

4. Да не са изминали повече от 5 години (20 години за недвижими имоти) между датата на придобиване и тази на повторна регистрация.

И тук сме имали интересен казус наскоро със стоки, които бяха продадени на консигнация и след това върнати на дружеството поради нерализирана продажба, но връщането беше след повторната регистрация. Тук е особено, тъй като макар формално да не са налице условията за данъчен кредит, то непризнаването му противоречи на принципа за данъчния неутралитет.

Често задавани въпроси

Нямаме практиката да слагаме такава секция в материалите ни. Считаме, че те не са толкова дълги или сложни, че да не може човек да си отговори на въпросите, изведени по-долу. Съдържанието, което публикуваме обаче, за нас е също и маркетинг канал и вече трябва да се съобразяваме с новата действителност, а именно, че хората са склонни да търсят отговори на въпросите си в раличните езикови AI модели. Та, те харесват да има подобна секция и е необходимо да я сложим.

Дължи ли се ДДС, ако наличните активи са на малка стойност?

Да, законът не предвижда минимален праг – начислява се ДДС върху всички налични активи, за които е ползван данъчен кредит, независимо от стойността им.

Как се определя данъчната основа за машини и дълготрайни материални активи?

Данъчната основа е остатъчната стойност на актива към датата на дерегистрация – придобивната стойност, намалена с начислените до момента амортизации, а не пазарната цена, по която активът би могъл да бъде продаден.

Дължи ли се ДДС, ако активът е придобит преди повече от 5 години?

Да. Чл. 111 от ЗДДС не поставя давностен срок – данък се дължи независимо от датата на придобиване, стига активът да е бил наличен и данъчен кредит да е бил ползван при придобиването му. 5-годишният (20-годишен за недвижими имоти) срок се прилага само в обратната хипотеза – при повторна регистрация, за да се прецени дали лицето има право да си възстанови платения при дерегистрацията данък.

Начислява ли се ДДС върху вземания или само върху материални активи?

Чл. 111 от ЗДДС обхваща стоки и активи по смисъла на закона, а не вземания или парични средства – те не са обект на облагане по тази разпоредба.

Може ли да се избегне ДДС при дерегистрация, ако активите се продадат преди датата на дерегистрация?

Да, ако наличните стоки и активи бъдат реално продадени или по друг начин изведени от патримониума на дружеството преди датата на дерегистрацията, към момента на самата дерегистрация те вече не са налични и не попадат в обхвата на чл. 111. Продажбата трябва да е реална, документално обоснована и по пазарни условия, за да не бъде оспорена от органите по приходите.

Трябва ли да се издава фактура за начисления по чл. 111 ДДС?

Не – тъй като не е налице реална доставка към конкретен получател, ДДС се начислява с протокол по чл. 117 от ЗДДС, а не с фактура.

Какъв е рискът, ако дължимият по чл. 111 ДДС не бъде начислен и деклариран?

Пропускът да се начисли и декларира дължимият по чл. 111 ДДС е нарушение на ЗДДС, което може да доведе до установяване на задължението при ревизия, ведно с лихви и санкции, дори години след дерегистрацията.