Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

Данъчно третиране на чуждестранен клон на българско предприятие

От /Публикувано: 12/03/2021/Категории: ЗКПО, Счетоводство/

В един от последните постове в блога на Tax Monkey направихме анализ на данъчното третиране на клон на чуждестранен търговец в България. Сега идва ред на аналогичен материал за чуждестранен клон на българско дружество.

Как се третира чуждестранен клон за данъчни цели?

Клонът на един търговец в чужбина не е самостоятелно лице, а място на стопанска дейност. Той обаче се ползва с известна автономност спрямо българското предприятие. Клонът се регистрира в държавата, в която се учредява и се подчинява на нейното законодателство. От гледна точка на България дейността на един чуждестранен клон е част от дейността на основното предприятие. За данъчни цели тази дейност се отчита в България съгласно ЗСч и ЗКПО. От гледна точка на чуждата държава обаче става въпрос за обособена част от предприятието, чиято дейност се отчита и регулира съгласно законодателството на чуждата страна.

За да онагледим ситуацията по-долу ще използваме пример с българско дружество, което е регистрирало свой клон в Германия през 2020 г. и е необходимо да декларира и плати корпоративен данък през 2021 г.

Задължения на чуждестранния клон в държавата по регистрация

Клонът на българското дружество в Германия се регистрира съгласно немското законодателство. Макар и да е чуждестранен клон, той трябва да води счетоводство по немските стандарти и да се сдобие с немски данъчен номер. Осчетоводява се единствено дейността на клона. За немските власти операциите на българското предприятие са без значение. Клонът определя свой финансов резултат и внася корпоративен данък в Германия на база на него.

Задължения на българското дружество

Както вече посочихме, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКПО местните юридически лица се облагат с данък за печалбата си от всички източници в България и в чужбина. Това означава, че дружеството трябва да представи пред НАП един своеобразен консолидиран отчет за своята дейност и тази на клона. Важно уточнение тук е, че не става въпрос за консолидиран финансов отчет по смисъла, вложен в ЗСч, който подлежи на одит. Думата “консолидация” в случая използваме по-скоро в смисъл на обобщени данни.

Приходите и разходите на чуждестранен клон се признават за данъчни цели в България.

Данъчно третиране на чъждестранен клон

Механизми за избягване на двойното данъчно облагане на чуждестранен клон

Съгласно горните параграфи, за клона в чужбина трябва да се платят данъци два пъти – веднъж в Германия и повторно в България. Това, разбира се, не е справедливо, поради което в ЗКПО са приложени два механизма за международно облагане:

  1. Избягване на двойно данъчно облагане при наличие на спогодба;
  2. Общ ред при липса на международен договор.

Прилагане на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане

България има сключени договори с много държави в областта на данъчната материя. НАП поддържа актуален списък с всички сключени спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, които към съответния момент са в сила. Един от основните въпроси, които се уговарят със спогодбите, е именно за облагането на стопанска дейност на местно лице на една държава в другата държава. Такъв е и случаят с българския клон в Германия. Принципът винаги е, че дейността в една държава се облага в тази конкретна държава. Това означава, че печалбата на българския клон в Германия се облага именно там, а за нуждите на ЗКПО, тази печалба е необлагаема.

Общ ред при отсъствие на спогодба

Когато няма спогодба между България и съответната държава, се прилага чл. 14 от ЗКПО. Съгласно тази разпоредба, доходите от чужбина не са необлагаеми, а е дадена възможност за ползване на данъчен кредит. Данъчният кредит по ЗКПО в случая е възможността, от данъчните задължения в България да бъде приспаднат данъкът, платен в чужбина. Става въпрос за корпоративен данък или еквивалентен такъв. Максималният размер на данъчния кредит е този на дължимия данък в България.

Трудно се намират държави, с които България да няма спогодба за двойно данъчно облагане или поне такива, в които е вероятно българско предприятие да има клон. Все пак, ако в съответната държава клонът плати 5% корпоративен данък върху печалбата, тези 5% ще бъдат приспаднати от дължимите в България 10%. Ако платеният в чужбина данък е по-голям от 10%, в България се приспадат суми само до максималния размер на дължимия данък за конкретно тази дейност.

Счетоводно отчитане на дейността на чуждестранен клон

По отношение на счетоводното отчитане на дейността трябва да се приложат счетоводните стандарти на българското дружество. Обикновено това са националните счетоводни стандарти. В СС № 21, секция “Предприятие в чужбина” са дадени основните насоки как да бъде извършено отчитането. (Декларацията може да бъде свалена от сайта на НАП.)

В Приложение № 2 към данъчната декларация по чл. 92 от ЗКПО общата данъчната основа на доходите от България и от Германия се намалява с дължимия данък в Германия. Изчислението се прави в Справка 1 на Приложение № 2.

От тълкуването на данъчната спогодба следва, че не е необходим документ, удостоверяващ заплащането на данъци в Германия. Печалбата от дейността на клона се освобождава от данък по силата на спогодбата. Алтернативно, когато не е сключена спогодба, за да се използва правото на данъчен кредит, е необходим документ от данъчните органи на съответната държава. Този документ трябва да удостоверява плащането на данък в чуждата държава.

Чл. 13. Когато в международен договор, ратифициран от Република България, обнародван и влязъл в сила, се съдържат разпоредби, различни от разпоредбите на този закон, прилагат се разпоредбите на съответния международен договор.

Чл. 14. (1) Когато не се прилагат разпоредби на международен договор по чл. 13, данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит при условията и по реда на този закон.

(2) При определяне на корпоративния данък или на алтернативните данъци по този закон данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит за всеки подобен на корпоративния или наложен вместо него данък, платен в чужбина.

(3) Данъчно задължените лица имат право на данъчен кредит за данъка, наложен в чужбина, върху брутния размер на доходите от дивиденти, лихви, авторски и лицензионни възнаграждения, възнаграждения за технически услуги и наеми.

(4) Данъчният кредит по ал. 2 и 3 се определя за всяка държава и за всеки вид доход поотделно и се ограничава до размера на българския данък върху тези печалби или доходи.

Предприятие в чужбина

6.1. Финансовите отчети на предприятие в чужбина се преобразуват в левове с цел включване в годишния финансов отчет на отчитащото се предприятие при спазване на следните процедури:

а) всички парични и непарични активи и пасиви на предприятието в чужбина се преобразуват по заключителния курс;

б) приходните и разходните позиции на предприятие в чужбина се преобразуват по валутните курсове към датите на сделките, освен когато предприятието в чужбина изготвя отчетите си във валутата на свръхинфлационна икономика; в този случай приходните и разходните позиции се преобразуват по заключителния курс към края на месеца;

в) всички получени курсови разлики се отчитат като резерви от преоценки до момента на продажбата на нетната инвестиция.

6.2. Включването на финансовия отчет на чуждестранно предприятие в отчета на отчитащото се предприятие следва нормалните процедури на консолидация.

6.3. При различие в датите за изготвяне на годишния финансов отчет на предприятие в чужбина и на отчитащото се предприятие предприятието в чужбина съставя финансов отчет към датата на съставяне на годишния финансов отчет на отчитащото се предприятие.

6.4. Годишният финансов отчет на предприятие в чужбина, което води отчетност във валутата на икономика в свръхинфлация, преди да бъде преобразуван във валутата на отчитащото се предприятие, се преобразува при условията на свръхинфлация. Когато икономиката излезе от състояние на свръхинфлация, се преустановява изготвянето и представянето на финансов отчет в условия на свръхинфлация. Предприятието използва сумите, изразени в мерната единица, действаща към датата на преустановяването, като историческа цена за превръщане във валутата на отчитащото се предприятие.

Ако статията Ви е била полезна, споделете:

За автора:

Никола Пенчев се фокусира върху консултантската дейност на Tax Monkey. От него можете да очаквате да прочетете материали на всякаква тематика.

Свържете се с нас

Благодарим за съобщението. Стараем се да отговаряме в рамките на един работен ден.
There was an error trying to send your message. Please try again later.

Още полезни статии