Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666
info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666
Данъчно третиране на чуждестранен клон на българско предприятие
В един от последните постове в блога на Tax Monkey направихме анализ на данъчното третиране на клон на чуждестранен търговец в България. Сега идва ред на аналогичен материал за чуждестранен клон на българско дружество.
Как се третира чуждестранен клон за данъчни цели?
Клонът на един търговец в чужбина не е самостоятелно лице, а място на стопанска дейност. Той обаче се ползва с известна автономност спрямо българското предприятие. Клонът се регистрира в държавата, в която се учредява и се подчинява на нейното законодателство. От гледна точка на България дейността на един чуждестранен клон е част от дейността на основното предприятие. За данъчни цели тази дейност се отчита в България съгласно ЗСч и ЗКПО. От гледна точка на чуждата държава обаче става въпрос за обособена част от предприятието, чиято дейност се отчита и регулира съгласно законодателството на чуждата страна.
За да онагледим ситуацията по-долу ще използваме пример с българско дружество, което е регистрирало свой клон в Германия през 2020 г. и е необходимо да декларира и плати корпоративен данък през 2021 г.
Задължения на чуждестранния клон в държавата по регистрация
Клонът на българското дружество в Германия се регистрира съгласно немското законодателство. Макар и да е чуждестранен клон, той трябва да води счетоводство по немските стандарти и да се сдобие с немски данъчен номер. Осчетоводява се единствено дейността на клона. За немските власти операциите на българското предприятие са без значение. Клонът определя свой финансов резултат и внася корпоративен данък в Германия на база на него.
Задължения на българското дружество
Както вече посочихме, съгласно чл. 3, ал. 2 от ЗКПО местните юридически лица се облагат с данък за печалбата си от всички източници в България и в чужбина. Това означава, че дружеството трябва да представи пред НАП един своеобразен консолидиран отчет за своята дейност и тази на клона. Важно уточнение тук е, че не става въпрос за консолидиран финансов отчет по смисъла, вложен в ЗСч, който подлежи на одит. Думата “консолидация” в случая използваме по-скоро в смисъл на обобщени данни.
Приходите и разходите на чуждестранен клон се признават за данъчни цели в България.

Механизми за избягване на двойното данъчно облагане на чуждестранен клон
Съгласно горните параграфи, за клона в чужбина трябва да се платят данъци два пъти – веднъж в Германия и повторно в България. Това, разбира се, не е справедливо, поради което в ЗКПО са приложени два механизма за международно облагане:
- Избягване на двойно данъчно облагане при наличие на спогодба;
- Общ ред при липса на международен договор.
Прилагане на спогодба за избягване на двойното данъчно облагане
България има сключени договори с много държави в областта на данъчната материя. НАП поддържа актуален списък с всички сключени спогодби за избягване на двойното данъчно облагане, които към съответния момент са в сила. Един от основните въпроси, които се уговарят със спогодбите, е именно за облагането на стопанска дейност на местно лице на една държава в другата държава. Такъв е и случаят с българския клон в Германия. Принципът винаги е, че дейността в една държава се облага в тази конкретна държава. Това означава, че печалбата на българския клон в Германия се облага именно там, а за нуждите на ЗКПО, тази печалба е необлагаема.
Общ ред при отсъствие на спогодба
Когато няма спогодба между България и съответната държава, се прилага чл. 14 от ЗКПО. Съгласно тази разпоредба, доходите от чужбина не са необлагаеми, а е дадена възможност за ползване на данъчен кредит. Данъчният кредит по ЗКПО в случая е възможността, от данъчните задължения в България да бъде приспаднат данъкът, платен в чужбина. Става въпрос за корпоративен данък или еквивалентен такъв. Максималният размер на данъчния кредит е този на дължимия данък в България.
Трудно се намират държави, с които България да няма спогодба за двойно данъчно облагане или поне такива, в които е вероятно българско предприятие да има клон. Все пак, ако в съответната държава клонът плати 5% корпоративен данък върху печалбата, тези 5% ще бъдат приспаднати от дължимите в България 10%. Ако платеният в чужбина данък е по-голям от 10%, в България се приспадат суми само до максималния размер на дължимия данък за конкретно тази дейност.
Счетоводно отчитане на дейността на чуждестранен клон
По отношение на счетоводното отчитане на дейността трябва да се приложат счетоводните стандарти на българското дружество. Обикновено това са националните счетоводни стандарти. В СС № 21, секция “Предприятие в чужбина” са дадени основните насоки как да бъде извършено отчитането. (Декларацията може да бъде свалена от сайта на НАП.)
В Приложение № 2 към данъчната декларация по чл. 92 от ЗКПО общата данъчната основа на доходите от България и от Германия се намалява с дължимия данък в Германия. Изчислението се прави в Справка 1 на Приложение № 2.
От тълкуването на данъчната спогодба следва, че не е необходим документ, удостоверяващ заплащането на данъци в Германия. Печалбата от дейността на клона се освобождава от данък по силата на спогодбата. Алтернативно, когато не е сключена спогодба, за да се използва правото на данъчен кредит, е необходим документ от данъчните органи на съответната държава. Този документ трябва да удостоверява плащането на данък в чуждата държава.

