Данъци върху лихви от инвестиционни посредници (CYEP, SYEP, Flexible cash, Fidelity funds)

Лихва върху наличните средства, а понякога и финансови активи, е пасивен доход, който повечето инвестиционни посредници изплащат на свои клиенти. Посредниците като IBKR, Revolut, Trading 212 и т.н. не са длъжни по закон да заплащат тази лихва, но в днешно време практиката е да го правят. Това означава, че е налице доход, при това облагаем доход, т.е. дължи се данък. В този пост разглеждаме именно въпроса за дължимите данъци върху лихви от инвестиционни посредници.

Какъв доход е лихвата, която се плаща от инвестиционни посредници?

Лихвата, съгласно ЗДДФЛ, а и съгласно указанията на НАП, е всякакъв вид доход от вземания за дълг, включително и лихвата върху банков депозити. Като дългово вземане може да се третират и наличните средства във валута по сметки при инвестиционен посредник. Отново е налице вземане от клиент към търговец (посредника), във връзка с което клиентът получава възнаграждение.

Чисто формално може да се постави въпросът, дали наистина става въпрос за лихви стриктно погледнато или просто за друг вид доход, но по правилно е да приемем, че е налице лихва. Този доход се третира като лихва и от платците, които имат задължение да удържат данък при източника (withholding tax), но повече за това по-късно. В крайна сметка е разумно да приемем, че става въпрос за лихва.

Дължат ли се данъци върху лихви от инвестиционни посредници?

Или, иначе казано, лихвата облагаем доход ли е? Простият отговор е “да”, тъй като по ЗДДФЛ необлагаеми са лихвите по влогове в банки в ЕС или в клонове на банки в съюза. Инвестиционните посредници не са банки и лихвата, която изплащат подлежи на облагане и в България. Този кратък отговор обаче според нас не представя коректно всички детайли и са налице някои изключения. Те са свързани основно с изплащането на доход не като лихва, а под формата на дялове във фондове на самия инвестиционен посредник.

Облагане на доходи от лихви, които се изплащат като дялове от фондове

Според нас в Tax monkey не всеки доход от инвестиционен посредник, който формално носи наименованието “лихва”, е такъв и по българското законодателство. В тази част от статията ще говорим за лихвени плащания, които се изплащат под формата на допълнителни дялове в от фондове или други финансови инструменти. По-популярните примери за подобни схеми в практиката са:

1. Flexible cash на Revolut;
2. Fidelity mutual market funds.

При подобни продукти крайният клиент не държи парични средства (валута) в инвестиционния посредник, а дялове от фонд или подобен инструмент, които изплащат доходност. Възможно е доходността да бъде наистина под формата на лихвени плащания, но по-често става въпрос за плащане, което е функция на очаквания дивидент. Този очакван дивидент се определя на база на представянето на активите, включени във фонда.

Лихвени плащания или акумулиращ дивидент?

На практика това плащане може да се тълкува и като акумулиращ дивидент, а акумулиращите дивиденти са освободени от данъчно облагане в България като доход. Аергументите за това са, че:

• средствата не остават като депозит;
• а се инвестират в паричен пазарен фонд;
• клиентът получава доход чрез увеличаване на нетната стойност на дяловете или чрез автоматична реинвестиция.

В тези случаи доходът не се изплаща като лихва върху вземане, а се реализира чрез механизъм, характерен за инвестиционни фондове.

Продукти тип SYEP на IBKR

Не само паричните средства могат да носят доходност при инвестиционните посредници. Това може да се случи и с наличните финансови активи. Те могат да бъдат отдавани под наем на други инвеститори, които желаят да правят short сделки, т.е. да продават определени инструменти без да ги прежават. Ето как работи механизма от гледна точка на инвеститора, отдаващ активите си, конкретно с IBKR:

• клиентът„заема“ акции, които държи в акаунта си;
• IBKR ги предоставя на други свои клиенти, които извършват short сделки;
• срещу това се плаща пазарна такса/лихва за отдадените активи (подобно на наем);
• първоначалният клиент получава част от този доход.

Доходите от подобни схеми следва да се декларират като друг вид доход с код 606 в данъчната декларация. Те също не попадат точно в определението за лихвени плащания.

Удържане на данък при източника (withholding tax)

Голяма част, ако не и всички от изредените доходи, се облагат с данък още в момента на изплащането им. На български това се нарича данък при източника, а на английски – withholding tax. Размерът на данъка и дали изобщо ще се удържа зависи от:

• Националното данъчно право на държавата на платеца (по-често инвестиционния посредник, но понякога държавата, в която е регистриран съответния фонд);
• Наличието на спогодба за двойно данъчно облагане между България и съответната юрисдикция и разпоредбите на тази спогодба.

При всяко положение, ако е удържан данък, в България се признава право на данъчен кредит, т.е. платеният данък, например в Ирландия за IBKR, се приспада от дължимия в България. Тези обстоятелства следва да се посочват в годишната данъчна декларация.