Планиране на данъци и осигуровки за управител на фирма

Около 75% от всички фирми, които се регистрират в България, са ЕООД – еднолични дружества с ограничена отговорност. При тях има един собственик, който обикновено е и управител на дружеството. В този материал на ще разгледаме какви са вариантите в една фирма за избор на данъци и осигуровки за управител. Тъй като ЕООД-то е самостоятелно лице, различно от неговия собственик, то то има и свое собствено имущество, което е различно от това на собственика. Казано по просто, парите на дружеството не са пари на лицето, което го е учредило.

Не е възможно и дружеството просто да плаща пари на собственика или управителя. Необходимо е за това да има конкретно правно основание. Тук ще разгледаме основните начини това да се случва, заедно с техните предимства и недостатъци.

Разпределение на печалба

Печалбата на фирмата може да бъде разпределена в полза на собственика. За да се случи това, е необходимо фирмата, на първо място, да реализира печалба. Печалбата се облага с корпоративен данък, който е известен и като данък печалба. Той е 10% от стойността на генерираната печалба.

Ако печалбата бъде разпределена, върху сумата, която подлежи на разпределяне, се дължи данък дивидент в размер на 5%. Ето един илюстративен пример:

Фирма А прави годишна печалба в размер на 1000 лв. Тази печалба се облага с 10% корпоративен данък и остатъкът от 900 лв. може да бъде разпределен. Собственикът решави да остави 400 лв. във фирмата и да изплати към себе си 500 лв. Той дължи 5% данък върху тази сума, т.е. 25 лв. Те се удържат от фирмата – платец и се внасят от нея в НАП.

При разпределение на цялата печалба общият данък (корпоративен данък + данък дивидент) е 14,5 %. Това е изключително нисък разход при теглене на пари от фирмата. Проблемът е, че това може да се направи едва в годината, следваща календарната година, през която е реализирана печалбата, което може да бъде проблем. Един способ за заобикалянето му е теглене на пари в брой от сметката на фирмата. Тези пари се теглят от собственика с идеята, че при бъдещо разпределяне на печалба, тя просто няма да бъде реално изплатена. Тази практика обаче не е законна и крие рискове.

Друг способ за скрито разпределение на печалба е даването на заем на собственика, който в последствие се прихваща от подлежащата на разпределение печалба. Това също е спорна практика.

Данъци и осигуровки за управител при плащане на възнаграждение

Има възможност управителят на фирмата да получава възнаграждение по договор за управление и контрол. В такъв случай той е нещо като служител на фирмата, защото договорът за управление и контрол е приравнен на трудов договор. Изплащането на възнаграждение по такъв договор е друг основен способ за изкарване на пари от фирмата.

Разходите тук са свързани с дължимите данъци и осигуровки. В тази връзка в България много често се говори за така наречения “общ разход на фирмата”. Той включва нето възнаграждение, което се изплаща и всички данъци и осигуровки, които се удържат. По договор за управление удръжките са общо около 35%. Това означава, че за 1000 лв., излизащи от фирмата, 350 лв. са осигуровки и данък общ доход.

Сравнено с 14.5% при изплащането на дивидент, разход от 35% изглежда твърде голям. Тук обаче трябва да се съобразят ползите от плащане на осигуровки, например възможността за обезщетение при безработица, болничен и майчинство.

Друг важен детайл е максималният осигурителен доход. В тези 35% се включва данък общ доход, но най-вече осигуровки. В България има въведен максимален осигурителен доход. Към януари 2021 той е 3000 лв. Това означава, че върху месечния доход над 3000 лв. не се дължат осигуровки, а единствено данък в размер на 10%. Ето един пример с високо месечно възнаграждение.

При месечно възнаграждение от 10 000 лв. управителят ще получи чиста сума в размер на около 81 000 лв. Това означава общо разходи за фирмата от 19% при запазване на ползите от платените осигуровки.

Ако управителят се осигурява и на друго основание, най-често друг трудов договор, се взема предвид общия месечен осигурителен доход.

Данъци и осигуровки за управител при граждански договор със самоосигуряващо се лице

Ако управителят не получава възнаграждение за своята дейност, той се регистрира като самоосигуряващо се лице. Като такова може да извършва дейност за фирмата, на база на която дейност да издава фактури и фирмата да му изплаща възнаграждение. Тук осигуровките могат да бъдат малко по-ниски, тъй като управителят може да избере да не се осигурява за общо заболяване и майчинство. Това спестява около 3.5% от общия разход на фирмата. Ефективният данък върху доходите на самоосигуряващи се лице също е по-нисък (7,5%).

Това позволява общо около 6% по-малко удръжки от общия разход за фирмата спрямо варианта, в който управителят получава възнаграждение.

Проблемите тук са свързани с това, че управителят трябва реално да предоставя услуги на дружеството, а не да издава фактури, зад които не стои услуга. При потенциална ревизия от НАП това обстоятелство подлежи на проверка. Може да се установи, че с такива плащания се прикрива договор за управление с цел спестяване на данъци и осигуровки и да бъде наложено наказание.

Дарение в полза на собственика

Има възможност средства от фирмата да излязат и чрез дарение. Тук важно е да се има предвид, че даренията към трети лица, с някои изключения, не се признават за разход на фирмата за данъчни цели. Това означава, че с тях не се намаля печалбата в края на годината, т.е. на практика се облагат с 10% данък. Освен това дарението подлежи на облагане и по ЗМДТ с данъчна ставка от 5%. Това дава общи разходи в размер на 15%.

Даренията в полза на управителя/собственика също са спорни, тъй като могат да бъдат приети за скрито разпределение на печалба или пък за прикрити плащания по договор за управление.