Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666
info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666
Данък при източника за авторски и лицензионни възнаграждения
Темата на днешния блогпост е свързана с удържането на данък при източника за авторски и лицензионни възнаграждения. Спираме се единствено на отношенията с международен характер, т.е. плащане или получаване на възнаграждение от местно лице по договор с чуждестранно такова. Обръщаме внимание на следното:
- Кои плащания се третират като авторски и лицензионни възнаграждения?
- Кога и как съгласно ЗКПО трябва да се удържа данък при източника?
- Какво се прави, когато платец в чужбина удържи данък при източника на получател в България?
Авторски и лицензионни възнаграждения
Определение за авторски и лицензионни възнаграждения е дадено в ЗКПО. То е твърде сложно, затова тук ще се постараем да го опростим. В тази категория попадат следните плащания:
- За използване на обекти на авторското прави (картинки, снимки, аудио и видео);
- Лицензи за патенти, марки, дизайн и ноу-хау;
- Лиценз за софтуер, но само, ако възнаграждението е лицензионно (за ползване), а не се купува просто копие от програма.
Няма значение дали плащанията са еднократни или периодични. Важното е какво се получава насреща.
Удържане на данък при източника за авторски и лицензионни възнаграждения, платени от български фирми
Съгласно чл. 195, ал. 1 във връзка с чл. 12, ал. 5, т. 3 от ЗКПО когато българска фирма плаща на чуждестранно лице лицензионно възнаграждение, следва да бъде удържан данък при източника. Това е така, защото авторските и лицензионните възнаграждения са такива на чуждестранно лице с източник от България. Данъкът се удържа от платеца на дохода, т.е. от местното лице. Ето един прост пример за удържане на данък при източника за авторски и лицензионни възнаграждения:
- Българска фирма ползва уеб-базиран софтуер на чуждестранна такава и заплаща месечна лицензионна такса в размер на 1000 лв.
- От тази сума българската фирма удържа 10%, т.е. 100 лв., които се внася като данък в НАП.
- Останалите 90% се изплащат на получателя на дохода.
Прилагане на СИДДО за данък при източника
Данъкът при източника безспорно е едно усложнение в данъчното облагане. Едно лице получава доход, който се облага в чужбина, а освен това в общия случая данък трябва да се плати и в държавата, на която е местно лице. За да не се стига до двойно данъчно облагане на един доход, страните приемат следните подходи:
- Мерки на национално ниво за признаване на данъчен кредит (повече за това по-долу);
- Сключване на международни спогодби за избягване на двойното данъчно облагане.
В тази секция от материала ще обърнем внимание на това как се прилага една спогодба по отношение на данъчника при източника за авторски и лицензионни възнаграждения. Ще вземем за пример спогодбата, която е сключена между България и САЩ. Съгласно чл. 12 от СИДДО между България и САЩ: “авторски и лицензионни възнаграждения (получени от лице в САЩ) … могат да се облагат с данък и в (България съгласно българското законодателство), (но) така наложеният данък няма да надвишава 5 процента от брутния размер на авторските и лицензионните възнаграждения.”
Съгласно спогодбата авторски и лицензионни възнаграждения, които се плащат на американски компании от български фирми, се облагат с данък при източника в размер на 5% вместо стандартния за България, който е 10%.
В българския ДОПК има предвидена процедура, която трябва да бъде спазена при прилагане на СИДДО. Чл. 142 от ДОПК предвижда следното:
- Ако доходите на чуждестранното лице от България за календарната година са по-малко от 500 000 лв., не се прилага формална процедура по ДОПК и обстоятелствата по спогодбата се декларират от получателя на дохода пред платеца.
- Когато доходите надхвърлят 500 000 лв., се изпраща писмено искане до НАП за ползване на правата по СИДДО.
Удържан данък при източника за авторски и лицензионни плащания от чужбина
Когато местно лице получава лицензионно или авторско възнаграждение от чужда компания, е възможно да бъде удържан данък в чужбина по аналогична схема. По примера със спогодбата по-горе, ако българска фирма получава плащане от САЩ за лиценз на софтуер, американската компания следва да удържи данък при източника (withholding tax) в размер на 5%.
Тук трябва да обърнем внимание на два важни аспекта:
- Процедурата за ползване на облекченията в спогодбата в чуждата държава;
- Приспадане на платения данък в България.
Съобразяване на процедурата на чуждата държава
Както в българския ДОПК има определена процедура за спазване на спогодбите, така и в чуждите държави има конкретни правила, които трябва да се съобразят. Това обикновено ще бъде задължение на платеца на дохода, тъй като той е лицето, което трябва да удържи данъка съгласно своето законодателство. Понякога обаче има усложнения. Така например в САЩ данъкът при източника генерално е много по-висок от 5%, но за местни лица на България той е ограничен до тази ставка. За да ползват правата си по спогодбата българските лица трябва да представят на платеца на дохода определен формуляр – W8-BEN или W8-BENe. Важно е спогодбата със съответната страна да се проучи предварително и да се иска от платеца нейното прилагане.
Признаване и приспадане на платения данък в България
Все пак, получавайки плащането, българската фирма формира доход, който пък увеличава данъчната печалба, която се облага с корпоративен данък. Затова в спогодбите, а и в ЗКПО, се предвижда, че удържания данък при източника за авторски и лицензионни възнаграждения в чужбина, се приспада от дължимия данък в България. Това е така нареченият метод на данъчен кредит. Докато удържаният данък в чужбина е по-малък или равен на 10% от съответния доход, той ще бъде признат в пълен размер за данъчни цели в България.
Други материали от блог на Tax Monkey
Ако тази статия Ви е харесала, имаме и други материали, които са посветени на международното данъчно облагане. Ето някои от тях, които са по-тясно свързани с настоящата тема:
