Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

Фактура на физическо лице – кога и как се издава?

От /Публикувано: 09/02/2021/Категории: ЗДДС, Счетоводство/

Темата на този блогпост е “издаване на фактура на физическо лице”. Решихме да пишем по темата, защото в практиката съществува много грешно разбиране относно фактурите към физически лица. В същото време фактурата е дотолкова основополагащ документ в стопанския оборот, че според нас е важно всеки бизнес да е напълно наясно с условията за издаването й.

В края на блогпоста, както обичайно, можете да видите извадка от наша страна на релевантните разпоредби от нормативна уредба.

Кога се налага издаване на фактура на физическо лице?

Съгласно чл. 113, ал. 3 от ЗДДС, фактура може да не се издава на физическо лице, което няма ДДС регистрация. Физическите лица по правило не се регистрират по закона за ДДС. Изключение са някои самоосигуряващи се лица. Тази информация обаче трябва да Ви бъде предоставена от лицето – получател на фактурата преди нейното издаване.

Ако обаче физическото лице иска да му бъде издадена фактура, доставчикът на услугата трябва да се съобрази с това. Същото важи и, ако практиката на Вашия бизнес е да издава фактури за всяка една сделка. При желание на коя да е от страните за издаване на фактура, насрещната страна по сделката трябва да осигури необходимото съдействие.

Съветът на Tax Monkey би бил при по-голям обем на сделки с физически лица да предвидите механизъм за издаване на фактури за всяка една доставка. Това е Ваше право и коректно издадената фактура може да донесе единствено ползи за бизнеса Ви при ревизия от НАП или при друга необходимост от доказване на счетоводни операции.

Как се осчетоводява продажба, когато не се издава фактура на физическо лице?

Условията за отчитане на доставки, по които не са издадени фактури, са описани в чл. 119 от ЗДДС. Всички такива доставки се описват в отчет за данъчния период (календарния месец) и се включват в дневниците с покупки и продажби по ЗДДС към НАП. Допуска се издаване на отчети и на дневна база, но практиката в действителност е да се издава месечен отчет.

Какво се случва, ако лицето поиска фактура след сделката?

Фактура по една сделка се издава не по-късно от 5 дни, считано от момента на данъчното събитие. За повечето бизнеси това е сключването на договор или получаването на плащане (което от двете е първо). Важно е фактури да не се издават след този срок. Физическите лица понякога се сещат да изискат фактура твърде късно. В този случай можете съвсем законосъобразно да откажете издаването като посочите, че доставката е осчетоводена по реда на чл. 119 от ЗДДС.

фактура за физическо лице

Посочване на ЕГН при издаване на фактура на физическо лице

След въпроса относно необходимостта изобщо да се издават фактури на физически лица, този за включването на ЕГН е най-често срещаният в практиката ни. Съгласно чл. 114, ал. 1, т. 8 от ЗДДС и чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗСч, ЕГН е задължителен реквизит на фактурата. Разбира се, ако става въпрос за чужденец, се посочва личен номер на чужденец, а, ако лицето няма такъв – друг негов идентификационен номер от държавата, чието местно лице е.

Кога може ЕГН или ЛНЧ да не се включва във фактура на физическо лице?

Законът за счетоводството допуска някой от реквизитите на фактурата да липсва в самия документ, когато има съпътстващ документ, който съдържа тези данни. Обикновено става въпрос за подписан договор, в който е посочено ЕГН. Ако имате подписано писмено споразумение с клиент, в което е посочен неговият идентификационен код, във фактурата можете да не го посочвате. Възможно е да го замените с клиентски номер или друга форма на идентификация.

Може ли ЕГН във фактурата да се замени с цифрата 9?

Посочването на някакъв код от типа 9999999999, вместо ЕГН, не е законосъобразна практика. Подобен код, съгласно указанията на НАП, се попълва, когато контрагентът няма идентификационен номер, който да бъде посочен във фактурата.

Представлява ли посочването на ЕГН във фактурата нарушение на ЗЗЛД?

Включването на ЕГН във фактура или друг счетоводен документ със сигурност попада в хипотезата на обработване на лични данни. Това обработване обаче е законосъобразно, тъй като се налага по закон – ЗДДС и ЗСч. Не се изисква съгласието на лицето. Дори напротив, изричното несъгласие и противопоставяне на лицето, не е основание ЕГН да не се включва във фактурата. Практиката на КЗЛД твърдо подкрепя това становище. За повече информация можете да погледнете едно от многото решения по сходни въпроси – Решение по жалба вх. № Ж31/ 17.04.2012 г.

Чл. 6. (1) Първичният счетоводен документ, адресиран до външен получател, съдържа най-малко следната информация:

3. наименование или име, адрес и единен идентификационен код от Търговския регистър или единен идентификационен код по Булстат или единен граждански номер или личен номер на чужденец на издателя и получателя;

Чл. 7. …

(2) (Изм. – ДВ, бр. 13 от 2019 г.) Първичен счетоводен документ може да не бъде издаден, когато стопанската операция е документирана с фискален бон или системен бон, издаден по реда на наредбата по чл. 118, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност, или с ценна книга, отпечатана по реда, предвиден за отпечатване на ценни книжа, и получател по нея е физическо лице, което не е търговец.

Чл. 113. (1) Всяко данъчно задължено лице – доставчик, е длъжно да издаде фактура за извършената от него доставка на стока или услуга или при получаване на авансово плащане преди това освен в случаите, когато доставката се документира с протокол по чл. 117.

(3) Фактура може да не се издава:

1. за доставки, по които получателят е данъчно незадължено физическо лице;

(4) Фактурата се издава задължително не по-късно от 5 дни от датата на възникване на данъчното събитие за доставката, а в случаите на авансово плащане – не по-късно от 5 дни от датата на получаване на плащането.

(6) Когато издаването на фактура не е задължително, тя се издава по желание на доставчика или на получателя, като всяка страна е длъжна да окаже необходимото съдействие на другата страна за издаването.

Чл. 114. (1) Фактурата задължително съдържа:

7. име и адрес на получателя по доставката;

8. идентификационен номер по чл. 94, ал. 2 на получателя, съответно номера по чл. 84 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс – когато получателят е нерегистрирано по този закон лице, идентификационен номер за целите на ДДС – когато получателят е регистриран в друга държава членка, друг номер за идентификация на лицето, когато такъв се изисква съгласно законодателството на държавата, където е установен получателят;

Чл. 119. (1) За доставките, за които издаването на фактура или протокол не е задължително, доставчикът – регистрирано по този закон лице, съставя отчет за извършените продажби, който съдържа обобщена информация за тези доставки за съответния данъчен период.

(2) Отчетът за извършените продажби се съставя най-късно в последния ден на данъчния период.

(3) По избор лицето може да съставя отделни отчети за извършените продажби за всеки ден от данъчния период и/или за всеки свой обект.

Ако статията Ви е била полезна, споделете:

За автора:

Веселка Великова е автор на публикации за блога на Tax Monkey, интересува се от данъчно, търговско право, граждански и административен процес

Свържете се с нас

Благодарим за съобщението. Стараем се да отговаряме в рамките на един работен ден.
There was an error trying to send your message. Please try again later.

Още полезни статии