Ако имате въпрос по статията, може да се свържете с нас на: info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

info@taxmonkey.bg / +359 887 345 666

Данъчни постоянни и данъчни временни разлики

От /Публикувано: 04/03/2021/Категории: Данъци, ЗКПО, Счетоводство/

Връщаме се отново към темите от ЗКПО. Причина за това е, че от 01 март 2021 г. фирмите вече могат да подават своите данъчни декларации и годишни отчети за дейността в НАП. Този блогпост обаче е посветен не на самите декларации, а на две понятия, които са много важни при определяне на дължимия корпоративен данък. По-долу ще дадем обяснения за това какво са данъчни постоянни разлики и данъчни временни разлики.

Данъчните разлики в днешно време са много тясно свързани с надлежното водене на счетоводството на дружеството. Те имат много голямо значение за формирането на корпоративния данък. Важно е да се познават и да се имат предвид при формиране на данъчната стратегия на фирмата.

Какво представляват данъчните разлики?

Както сме говорили в този наш блогпост, корпоративният данък се дължи върху годишната печалба на дружеството. ЗКПО говори за счетоводна и данъчна печалба като за различни понятия. Счетоводната печалба е финансовият резултат за календарната година – всички приходи минус всички разходи. Данъчната печалба е преобразуваната счетоводна печалба за нуждите на данъчното облагане. Преобразуването се извършва като от счетоводната печалба се извадят данъчни временни и данъчни постоянни разлики.

Данъчни постоянни и временни разлики

Данъчни постоянни разлики

Данъчни постоянни разлики, съгласно чл. 23 от ЗКПО, са счетоводни приходи и разходи, които не са признати за данъчни цели. По-често става въпрос за разходи. Ако един разход не е признат за данъчни цели, счетоводната печалба за годината се увеличава с неговия размер. На практика разходът не се зачита при изчисляването на печалбата и не може да послужи за намаляване на данъка. Респективно, с приходите, които се третират като данъчни постоянни разлики, се намалява годишната счетоводна печалба.

Тези разлики в ЗКПО са постоянни, защото техният ефект не е временен. Разходът, който не се признава за данъчни цели, няма да бъде признат никога. Той остава като константна разлика.

Примери за разходи, непризнати за данъчни цели

Разходите, представляващи данъчни постоянни разлики, са често срещани. Най-често те попадат в две основни категории:

  1. Разходи, които не са свързани с дейността;
  2. Разходи, които не са документално обосновани.

Освен тези две големи категории, ЗКПО не признава и някои други разходи за данъчни цели. Такива са разходите за дарение, тези от липси и брак, скритото разпределение на печалба и други. За много от тези разходи има изключения, въведени от закона или особени правила за данъчното третиране. Те обаче биха били предмет на друг материали в нашия блог.

Примери за приходи, непризнати за данъчни цели

По-рядко един приход не се признава за данъчни цели, но все пак такива има. Примерът с най-голямо значение като данъчна постоянна разлика е доходът от дивиденти. Когато юридическо лице е получател на дивидент от друга фирма в България или ЕС, този доход не се счита за част от данъчната печалба. Причината за това е избягване на двойно данъчно облагане. За да разпредели печалба едно местно лице, същото трябва да е платило корпоративен данък. Ако тази печалба бъде изплатена като дивидент на друго лице, то на свой ред ще реализира печалба и може да се обложи повторно.

Данъчни временни разлики

В сравнение с данъчните постоянни разлики, данъчните временни разлики са по-сложни. Те възникват, когато един приход или разход бъде:

  1. Осчетоводен в една година;
  2. Признат за данъчни цели в друга година.

Именно поради това тези разлики са временни. Данъчната печалба се преобразува с един приход или разход два пъти:

  1. Веднъж – в годината на осчетоводяване;
  2. Втори път – в годината на признаване.

Пример за разходи, които са данъчни временни разлики

В нашия блог сме писали материал за признаването на приходи и разходи от отписване на несъбираеми вземания. Те са типичен пример за данъчни временни разлики. Едно вземане може да бъде отписано като несъбираемо през 2021 г. за счетоводни цели. Данъчният ефект от това обаче може да настъпи едва през годината, когато възникне някоя от законовите предпоставки за признаване на отписването, например, изтичане на погасителната давност.

Пример за приходи, които са данъчни временни разлики

Примери в тази насока трябва да търсим основно в преоценката на активи. Най-често това се случва с различни стоки или суровини.

Да вземем за пример фирма, която се занимава основно с добив на рапица. През 2020 г. тя събира 500 тона рапица, като цената на един тон е 1 000 лв. През 2021 г. е възможно цената на рапицата да се увеличи, което да наложи счетоводна преоценка. Ако средната цена на тон се увеличи на 1200 лв., това би означавало счетоводен приход от 100 000 лв. Реално имуществото на фирмата се увеличава с тази стойност и това е счетоводен приход. Този приход обаче не се взема предвид за данъчни цели в годината на осчетоводяването му.

Приходите, а също и разходите, от последващи оценки на активи се вземат предвид за данъчни цели едва в годината на отписване на актива.

Чл. 22. (Изм. – ДВ, бр. 110 от 2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) Данъчният финансов резултат се определя, като счетоводният финансов резултат се преобразува по ред и начин, определени в този закон, със:

1. данъчните постоянни разлики;

2. данъчните временни разлики;

Чл. 23. (1) Данъчни постоянни разлики са счетоводни приходи или разходи, които не са признати за данъчни цели.

(2) За целите на определяне на данъчния финансов резултат, когато в този закон е посочено, че:

1. разход (загуба) не е признат за данъчни цели, с този разход (загуба) се увеличава счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на разхода (загубата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години;

2. приход (печалба) не е признат за данъчни цели, с този приход (печалба) се намалява счетоводният финансов резултат в годината на счетоводното отчитане на прихода (печалбата) и не се преобразуват счетоводните финансови резултати през следващите години.

Чл. 24. (1) Данъчни временни разлики възникват, когато приходи или разходи са признати за данъчни цели в година, различна от годината на счетоводното им отчитане.

(2) Данъчна временна разлика е:

1. разход, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, който ще бъде признат през следващи години, когато настъпят условията за признаване съгласно тази част;

2. приход, непризнат за данъчни цели в годината на счетоводното му отчитане, който ще бъде признат през следващи години, когато настъпят условията за признаване съгласно тази част.

Ако статията Ви е била полезна, споделете:

За автора:

Веселка Великова е автор на публикации за блога на Tax Monkey, интересува се от данъчно, търговско право, граждански и административен процес

Свържете се с нас

Благодарим за съобщението. Стараем се да отговаряме в рамките на един работен ден.
There was an error trying to send your message. Please try again later.

Още полезни статии