Данък при източника и прилагане на СИДДО спрямо чужди компании

Данък при източника е един от по-сложните за прилагане данъци, особено когато става въпрос за плащания към чужди компании. Причината е, че този данък, разлика от ДДС например, се прилага по-рядко в практиката и често идва като изненада за счетоводители или за фирмите, от които следва да се удържи. В този материал засягаме основно взаимодействието между спогодбите за избягване на двойно данъчно облагане (СИДДО) и правилата на ЗКПО за данък при източника.

Какво е данък при източника?

Данък при източника (withholding tax) означава, че, когато се дължи данък при дадено плащане, той се удържа от брутния размер на сумата, подлежаща на плащане и това е задължение на платеца. Когато данък при източника се дължи при плащане към чуждестранно лице, например за консултантски услуги, данъчната ставка (в случая 10%) се удържа от сумата, която фигурира в издадената фактура и издателят на фактурата (чуждата компания) получава само 90% от сумата. Другите 10% са данък, който платецът (българската компания, получател на услугата) удържа и внася в НАП.

Кога следва да се удържа данък при източника?

Данък при източника се удържа както при плащания към местни лица, например дивиденти и ликвидационни дялове, така и към чуждестранни такива. Втората категория плащания именно са обект на тази статия. Можем да обособим следните релевантни категории плащания към чуждестранни лица, при които се удържа данък при източника и които са по-често срещани в практиката:

• Плащания за технически услуги, включително консултантски такива, за които сме писали детайлна статия;
• Плащания към офшорни зони (юрисдикции с преференциален данъчен режим), за които също сме писали материал;
• Плащания за дивиденти;
• Плащания за лихви.

Когато българска компания извършва плащане към чужда компания и основанието за плащането е някое от горепосочените, следва да се удържи данък при източника, освен ако между двете държави не е сключена СИДДО.

Прилагане на СИДДО по отношение на данък източника

Спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане са международни договори, които, съгласно чл. 5, ал. 4 от Конституцията, “имат предимство пред тези норми на вътрешното законодателство, които им противоречат”. Това означава, че, ако дадена СИДДО предвижда нещо различно от ЗКПО по отношение на данъка при източника, ЗКПО няма да се прилага, а ще се приложи съответното правило на спогодбата.

Релевантни разпоредби на СИДДО при плащания по фактури

Текстовете, които най-често дерогират (отменят) действието на разпоредбите за данък при източника, са тези са доходите от стопанска дейност. Обикновено те са поставени още в началото на съответния договор като при най-разпространения модел на СИДДО са в чл. 7 от съответния договор. Релевантният текст с някои малки разлики в различните спогодби, гласи следното: “Печалбите на (чуждестранната компания) се облагат с данък само в (държавата, на която тя е местно лице), освен ако (компанията) извършва стопанска дейност в (България) чрез място на стопанска дейност, разположено (в страната).”

Когато една чуждестранна компания получава плащане от българска компания, това плащане попада в категорията “доход от стопанска дейност”. Ако България има СИДДО със съответната държава, почти сигурно е, че съответната спогодба забранява облагането на този доход с данък при източника.

Релевантни разпоредби на СИДДО за лихви и дивиденти

Лихвите и дивидентите се третират по различен начин в спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане. При тези видове доходи не се забранява облагането с данък (с някои изключения), а се слага таван на ставката, която може да бъде наложена като данък при източника. Така, например, СИДДО със САЩ, постановява, че, когато компания от едната държава (България или САЩ) изплаща лихва на компания от другата държава, данъкът при източника не може да надвишава 5% от брутния размер на плащането. Това е друг вид дерогиране на нормите на националното законодателство. В случая разпоредбата на ЗКПО за данък върху източника се прилага, но ставката не е тази по закона (10%), а тази по спогодбата (5%).

Процедура за прилагане на СИДДО по отношение данък при източника

Прилагането на спогодбите за избягване на двойното данъчно облагане се случва по определена процедура. Тя е разписана в ДОПК (чл. 135 и сл.). Процедурата включва удостоверяване от страна на получателя на дохода (чуждата компания), че са налице условията за прилагане на спогодбата. Следните обстоятелства се декларират или доказват по отношение на компанията:

• Същата е местно лице на чужда държава по смисъла на съответната СИДДО – доказва се с удостоверение от администрацията на съответната държава;
• Компанията е притежател на дохода от източник в Република България и не притежава място на стопанска дейност или определена база на територията на Република България, с които съответният доход е действително свързан – декларират се с декларация по образец;
• са изпълнени особените изисквания за прилагане на СИДДО – ако има такива изисквания, доказват се официални документи.

Пред кого се декларират обстоятелствата по СИДДО

Обстоятелствата, посочени по-горе, се декларират пред НАП, но има предвидена опростена процедура за плащания до 500 000 евро. За плащания до този размер, обстоятелствата по спогодбата се декларират пред платеца на дохода по същия начин. Просто формално не се подава искане до НАП. При периодични плащания тези обстоятелства се декларират или удостоверяват само веднъж, което служи за всички случаи, в които иначе би се удържал данък при източника.

Какво се случва, ако практическо не може да се приложи СИДДО?

Ако СИДДО не може да се приложи, това често е, защото няма достатъчно време за издаване на удостоверение то чуждата администрация за местно лице. В този случай данък при източника следва да се удържи, дори и да са налице обстоятелствата по спогодбата. За чуждата компания – получател на дохода възниква правото да иска възстановяване на данъка. Процедурата за това е описана в чл. 129 и следващите от ДОПК и ще бъде предмет на друга публикация в блога на Tax Monkey.

Други статии от блога на Tax Monkey

Ако тази статия е била интересна за Вас, можете да разгледате и следните сходни материали, които сме публикували преди време:

• Данък при източника за авторски и лицензионни възнаграждения
• Данък при източника при плащане за консултантски услуги на чужда компания
• Офшорна компания в Дубай (ОАЕ)